В сряда в Атина се очаква на среща при президента Каролос Папуляс лидерите на политическите партии да съставят служебно правителство, което да доведе Гърция до нови избори. През това време се чертаят все по-мрачни сценарии за евентуално излизане на Гърция от еврозоната с катастрофални последици за гръцката икономика и с твърде висока цена за Европейския съюз и световното икономическо възстановяване. Служебен кабинет с вероятен премиер Лукас Пападимос или висш магистрат Съгласно конституцията служебното правителство се сформира, тъй като продължилите десет дни опити на политическите партии в рамките на връчените им от президента мандати за съставяне на коалиционен кабинет се провалиха. Ако политическите лидери имат различия относно личността, която ще оглави служебния премиерски пост, тогава президентът дава мандат за сформиране на правителство на един от тримата председатели на висшите съдилища в страната - на Върховния съд, на Върховния административен съд или на Сметната палата. За този пост се спряга отново и името на досегашния гръцки премиер Лукас Пападимос, който в края на миналата година оглави кабинет, подкрепен от двете партии ПАСОК и Нова демокрация, с мисия да договори втория спасителен пакет и да доведе страната до избори, състояли се на 6 май. Утре гръцките депутати, които бяха избрани при вота на 6 май, ще положат клетва, а в петък ще бъде избран и председател на парламента. По всяка вероятност новите избори ще са на 10 или на 17 юни. Високорискови избори Провалът, до който стигнаха усилията на Каролос Папуляс да сформира правителство на националното единство, доведоха до високорискови избори през юни, коментира интернет-изданието "Иефимерида". Според него в предизборния период, който предстои, политическите сили в Гърция трябва да адаптират стратегията си към следните няколко реалности. Първо, преди изборите през юни няма разделение на партиите на "за" и "против" меморандума за икономиите, тъй като всички са съгласни вече, че тази договореност трябва да се промени. Вятърът, който духа сега в Европейския съюз, облагодетелства този процес. В същото време позитивен ефект от изборите на 6 май има и наложилото се искане за промяна на условията в меморандума. Второ, изборите през юни вероятно ще преструктурират из основи политическата сцена. Лидерите на СИРИЗА и Независими гърци Алексис Ципрас и Панос Каменос се опитват да сринат двете традиционни "големи" партии и коренно да променят съотношенията на силите. Трето, ПАСОК като лявоценстристка партия, е застрашена от по-голям спад на гласовете на изборите през юни. Докато крайностите в политическото пространство са в конфликт, политическият център е под натиск. Четвърто, засилва се проевропейското послание на Гърция. Всички партии, с изключение на Комунистическата, активизираха проевропейския си облик след изборите на 6 май. Дори и радикалната левица СИРИЗА бе принудена да уточни това. Пето, истинската дилема на изборите през юни ще бъде "еврото или драхмата", дилема, която де факто не бе поставена на вота на 6 май. Всички политически сили, с иключение на Комунистическата партия, ще трябва да изложат аргументи за това дали програмите им гарантират оставане на страната в Европейския валутен съюз. Шесто, малките партии, които не успяха да влязат в парламента, като Социалното споразумение на Лука Кацели, Еколозите Зелени, либералната Драси (действие) на Стефанос Манос, Демократичен алианс на Дора Бакояни и други, изглежда, че трябва да адаптират наново своята стратегия към възникналите реалности, тъй като седмицата на проучвателните мандати прогони светлините на прожектори над тях и открои два силни противополжни полюса - на Ципрас и Каменос (на СИРИЗА и Независими гърци) срещу Самарас и Венизелос (на Нова демокрация и ПАСОК). Гърция тича към драхмата Европа е изправена пред месец на политическа и икономическа бъркотия след провала на 9-дневните разговори за коалиционен гръцки кабинет. Сега европейските политици  активно работят по планове за намаляване на последиците от евентуално излизане на Гърция от еврозоната след новите парламентарни избори, на които се очаква радикалната лява партия СИРИЗА, противник на програмите за икономии, да увеличи подкрепата си, пише британският в. "Гардиън". Според изданието за Гърция и за еврозоната истинското бедствие ще е отлагането на излизането на Атина от тази обща валутна зона. Все по-често се говори за излизане на Гърция от еврозоната, но как ще се случи това. Засега никой не знае, защото това ще е безпрецедентна стъпка, пише в. "Дейли телеграф". Няма юридически механизъм за излизане на една страна от еврозоната, откакто беше създадена единната европейска валута. Най-вероятният сценарий включва гръцките власти да се договорят за точна дата с останалите страни от еврозоната, с ЕЦБ и с МВФ. Те може да решат да обявят официално излизането от еврозоната след затварянето на борсите, най-вероятно в някой петък вечерта, за да дадат възможност на инвеститорите да преглътнат новината. После Гърция най-вероятно ще върне драхмата. Първоначалният курс на новата драхма ще бъде едно към едно към еврото. После пазарите ще започнат да диктуват обменния курс, като се очаква той да падне рязко почти веднага. Дългът на Гърция също ще бъде трансформиран в драхми, като това ще бъде предшествано от сложен юридически спор. Парите, дължани от Атина на кредиторите й, и парите, дължани от гръцките банки на ЕЦБ, отново ще станат предмет на предоговаряне и преструктуриране. Цената на излизането на Гърция от еврозоната е непредвидима, но Институтът за международни финанси, който представлява над 450 финансови институции по света, я фиксира на около 1 трилион евро. Тази цена ще се превърне в бреме за цяла Гърция, която ще потъне още по-надълбоко в рецесията. Излизането на Гърция от еврозоната ще въведе принципа, че с всяка страна може да се случи подобно нещо. Напрежението върху най-задлъжнелите Португалия и Ирландия ще се увеличи. Подобно нещо ще се случи и с Испания и Италия. ЕЦБ и нейните поддръжници, специално Германия, ще понесат голям удар. Гърците трябва да приемат условията на спасителните планове, защото няма друга алтернатива, пише в. "Индипендънт" в статия, озаглавена: "Оставете гърците да гладуват и те ще се почувстват по-добре". Гърците се връщат към изборния цирк, пише френският "Фигаро". Това завръщане става във възможно най-лошия момент. Правителството няма достатъчно пари, за да плати заплатите на чиновниците и пенсиите на пенсионерите. Приватизациите са спрени. Рекапитализацията на банките се влачи. Рецесията се задълбочава. Банките не отпускат заеми. Големите вложители изтеглиха парите си. Петдесет процента от младите са безработни. Икономиката рухва. Гърция тича към драхмата, но може би това ще се окаже добро нещо. Гърция се държа като разглезено дете, като крадливо и мегаломанско същество, но сега за нея има едно решение - строга диета, пише изданието, като цитира гръцкия коментатор Каролос Гикас. След изборите гърците са изтеглили от банките 700 милиона евро Гръцкият президент Каролос Папуляс обяви, че е получил информация от управителя на централната банка, че след парламентарните избори на 6 май до вчера от депозити в банката са били изтеглени 700 милиона евро, съобщава в. "Етнос". Управителят на централната банка Георгиос Провопулос му казал че "няма паника, но има голям страх, който може да прерасне в паника". Той посочил още, че "в  момента издръжливостта на банките е много малка". Изборите на 6 май може и да бяха катарзис за гърците, но провала им да съставят правителство подчертава дълбочината на проблемите на Гърция, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Един от тези проблеми е тегленето на пари от гръцките банки. От края на 2009 г. от банките са изтеглени около 4 милиарда евро на месец, като само през този януари бяха изтеглени 6,5 милиарда евро.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010