Извънредната печалба от търговия в размер на $1 трлн. благодарение на петродоларите идва в най-подходящия момент за китайските компании да се изкачат по веригата на стойността и да ребалансират икономиката на най-големия износител в света.
Динамично развиващите се държави - производителки на петрол и други суровини, се възползват от печалбите от скок на цените в сектора и купуват грубо половината от китайския експорт на стойност $2 трлн. Но по-важното за азиатската икономика е, че те купуват продуктите с добавена стойност, върху които Пекин иска да се фокусират ориентираните му към износа фабрики - строително оборудване, продукти за тежката инфраструктура и оборудване за телекомуникационни мрежи. „Производителките на суровини натрупаха непредвидени печалби след ценовите скокове и в момента връщат тези пари обратно в световната система за търговия“, заяви пред Ройтерс Яо Вей от Societe Generale в Хонконг. „Оптимизмът по отношение на китайския износ всъщност се дължи на новоразвиващите се пазари“, заяви той. Движената от експорта експанзия на вече втората по големина икономика през последното десетилетие се дължеше предимно на факта, че Китай преработва внесени материали и компоненти и сглобява продукти, които след това продава в чужбина. Но сега източникът на стойност в сектора се измества. Новите поръчки все по-често идват от развиващите се икономики, които купуват промишлени стоки, за да изграждат инфраструктурата си. Тези продукти са с голям елемент на добавена стойност, тъй като за тях са използвани компоненти местно производство, които по-рано са били внасяни. Това изместване във фокуса на търговията може да доведе до още по-големи ползи за вътрешната икономика с подобряването на квалификацията на служителите и продуктовите линии, за да се задоволи търсенето на една нова клиентска база.По-голямо търсене
Анализатори от консултантската агенция GK Dragonomics изчисляват, че делът на добавената от китайските производители стойност в експортните продукти, изработени от вносни материали, е 30-50%, докато за т. нар. нормален износ е 70-90%. Вторият тип на стоки от собствени компоненти представлява около 48% от износа на Китай през 2011 г. спрямо 41% между 2001 г. и 2005 г. Ефектът от увеличената вътрешна добавена стойност и новите дестинации за търговия заедно могат да подпомагат ръста на износа, заетостта и създаването на богатство в продължение на още едно десетилетие. „При това положение е разбираемо защо китайското правителство е така нетърпеливо да насърчи тези тенденции“, се казва в ново изследване на GK Dragonomics. Китайският икономически растеж обаче едва ли ще получи тласък от пая на Пекин от засилването на световна търговия с $1 трлн., очаквано от анализаторите в UBS след поскъпването на суровия петрол „Брент“ с 14% след дъното през август 2011 г. Дори ако Китай спечели $100 млрд., с оглед 10-процентния си дял от световния износен пазар, водещата азиатска икономика ще отбележи най-бавния си ръст от десетилетие насам тази година – 8,4% според прогнозите в запитване на Ройтерс. Но по-голямо търсене в нововъзникващите пазари е точно това, което ще помогне на Пекин да ребалансира ориентирания си към износа икономически модел, макар и не задължително към вноса, както се надяват лидерите на затруднените развити икономики. В действителност изграждането на клиентска база в изнасящите петрол страни осигурява връщането в Китай на огромно количество пари, които страната харчи всяка година за гориво – около пет от деветте милиона барела на ден, употребени през 2011 г., са внос. Сметката за гориво на Китай през миналата година се равнява на около $200 млрд.
Проучване на Международната агенция по енергията за повишаващите се приходи от търсенето на вносни стоки в страните от ОПЕК разкрива, че спрямо периода 1970-2000 г. всеки допълнителен долар, харчен от Китай за внос на гориво, генерира 64 цента търсене на износни стоки. Според анализатори на Societe Generale точно този ръст на вноса в ОПЕК, предизвикан от все още сравнително високите цени на суровия петрол, е помогнал на глобалния търговски обем да набере инерция през последните месеци. „Въпреки слабите прогнози за ръста на глобалния БВП редица фактори подсказват, че периодът на стагнация на глобалната търговия е минало“, обявиха те в доклада си от миналата седмица. „По-точно очакваме цените на петрола да останат високи, което предполага, че силното търсене на вносни стоки от Близкия изток ще се задържи.“Диверсификация на клиентите
Една причина, поради която Пекин подкрепя тази диверсификация на клиентската база към Близкия изток и други новоразвиващи се икономики, е несигурното търсене от Европейския съюз (ЕС), където страховете от рецесия отново се засилиха. Растежът на други места прави все по-убедителни доводите за ребалансирането към по-висока позиция по веригата на стойността и в географски план. HSBC прогнозира ускоряване на ръста на глобалната търговия в Азиатско-Тихоокеанския регион, движено от нововъзникващите икономики в и извън региона, като търсенето в Европа и Северна Америка ще остане непроменено.
Банката предвижда 86% по-висок обем на общата търговия през следващите петнадесет години, но инфраструктурният компонент ще нарасне със 110% за същия период. Предвид тези прогнози делът на Китай в глобалната търговия трябва да скочи с една четвърт от 9,8% през 2011 г. на 12,3%, като страната ще се превърне в едноличен търговски лидер в света до 2016 г. Това със сигурност би противодействало на съществуващите рискове за растежа, идващи от ЕС, към който общият азиатски износ падна с 5,2% на годишна база през март въпреки разширяването с 4,6% в глобален мащаб, по оценки на Nomura. “В азиатските икономики с изключение на Япония има наченки на възстановяване, но осъзнаваме, че те бързо могат да изчезнат, ако рецесията в еврозоната се задълбочи“, отбеляза главният икономист на банката за Азия Роб Субараман.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010