Месец ще бъде срокът, в който лице с наложен запор върху имуществото ще може да представя доказателства за своята невинност пред комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Това решиха в четвъртък депутатите по време на поредното заседание, посветено на второто четене на проектозакона за конфискацията. Възможността лицето да се защити пред комисията ще започва от момента на налагане на обезпечителни мерки, т.е. от запора на неговите имоти. Минималният срок, в който лицето ще може да се защити, ще бъде предшестван от година и половина, в която комисията ще проверява имотите, като няма изрично задължение да уведомява проверявания.   Опозицията възрази, че така се създава несправедливост и неравнопоставеност, тъй като комисията по конфискация ще има много по-дълъг период, в който да събира доказателства срещу някого, а той ще има едва месец да се защити. Левицата, ДПС и независими възразиха също, че засегнати трети лица, чието имущество е било запорирано, защото е било намерено у проверяваното лице, няма да могат също да представят доказателства пред комисията и да защитят интересите си. Те ще могат да се бранят едва при започване на делото.   Опозицията смята още, че текстовете, които предвиждат известна защита за обвинявания в незаконно придобито имущество, всъщност са недействащи и създават илюзия, че човек не е беззащитен. Според БСП Конституционният съд ще отмени по-голямата част от приетите норми в закона. Мнозинството на ГЕРБ обаче отхвърли аргументите на опозицията. Беше прието обаче предложението на Тодор Димитров от ГЕРБ, че дадените от проверяваното лице обяснения и подадените от него декларации не могат да са основание за започване на наказателно производство срещу него, да са доказателства в подкрепа на обвинение или то да носи наказателна отговорност за неверни данни.   Парламентът прие също, че проверяваните, на които има наложен запор, ще имат срок от две седмици, в който да подават декларация за притежаваните от тях имоти, сделки, задължения и налични средства. Тук опозицията възрази, че като е изрично посочено, че се подава декларация, тя попада в Наказателния кодекс, според който се носи наказателна отговорност за невярно подадени данни. Те поискаха вместо декларация хората да бъдат приканвани да дават информация или обяснения. "В противен случай вие стимулирате самонабеждаването. Как ще принудите някого сам да свидетелства срещу себе си", заяви Мая Манолова от левицата.   По думите на бившия вътрешен министър Румен Петков законът връща положението от 1944 година и ще възроди доносите.   Впоследствие обаче от опозицията възразиха и срещу искането на Тодор Димитров специално да се запише, че не се носи наказателна отговорност за подадената декларация. Заместник-председателят на парламента Христо Бисеров от ДПС отбеляза, че така се заобикаля Наказателният кодекс. Георги Терзийски от РЗС пък заяви, че ако данните, предоставени от лицето, не са основание за започване на наказателно преследване, а в същото време човекът е предоставил данни за извършено от него нарушение или престъпление, то на практика комисията ще бъде принудена да затаи истина. Това са декларативни текстове за пред посланици, те не носят никаква защита за лицата и са една лъжа, каза Христо Бисеров, обръщайки се към балконите на парламента. Там от сутринта посланици на страни от ЕС седят и слушат дебатите по закона, който е ключов за доклада за България по правосъдие и вътрешен ред. По-рано през деня правосъдният министър Диана Ковачева каза пред журналисти, че е имала среща с посланиците, които напълно подкрепяли закона.   В хода на дебатите заместник-председателят на парламента Анастас Анастасов гневно заяви, че дебатът се е превърнал “в някакво малоумие”, за което обвини опозицията.   Той отрече твърденията, че законът е спорен, и според него "ако всичко беше нормално, щеше да бъде приет в рамките на един ден, най-много два".   “Не е приет вече пети ден заради това, че се изказва Манолова непрестанно. Терзийски й прави реплика, след това Чукарски й прави реплика и обратно. Въртят една схема, която правилникът, за съжаление, позволява", каза той.   "Дебатът от три-четири дни както върви, е сведен до малоумие. Такова нещо в Народното събрание никога не е имало. Съжалявам към тези колеги, но ще си позволя да го кажа – това са юристи, които имат дипломи – на такова ниво да се спори, да се повтаря едно и също...", подчерта зам.–председателят на НС.   Въпреки съпротивата на Анастасов обаче се очертава и тази вечер депутатите да нощуват в парламента.   Мнозинството реши и днешното заседание да бъде удължено до приемането на проекта, както стана в сряда. Срещу това възразиха от опозицията, демонстрирайки загриженост за здравето на народните представители от ГЕРБ. Само 13 депутати обаче не пожелаха да обсъждат проекта отново до полунощ.   “Обръщам се към ръководството на парламентарната група на ГЕРБ - имайте малко милост към своите народни представители. Проваляте графика на комисиите, второ, издевателствате върху здравето и работоспособността на вашите народни представители. Малко да се съобразяваме с човешките възможности и с правата на служителите в Народното събрание, които две поредни вечери бяха принудени да седят тук, без да им е осигурено заплащане за допълнителен труд”, заяви от трибуната Четин Казак от ДПС. 

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010