Условията на МВФ за еврозоната не са това, което изглеждат

26 Април, 2012 - 18:23 - Klassa.bg Rss - всички новини

Ще подходим наистина сурово към еврозоната. Ако иска още спасителни пакети от Международния валутен фонд (МВФ), ще трябва да се подчини на строги условия, пише Хуго Диксън. Това бе посланието, отправено от останалия свят, когато страните от Г-20 се съгласиха през уикенда да допринесат в кампанията за набиране на средства, която ще подсили ресурсите на МВФ с поне $430 млрд.
Но значението на съобщението не е съвсем това, което изглежда. В някои отношения МВФ призовава за по-малко, а не за повече, краткосрочни бюджетни мерки в еврозоната, така че ако европейците се подчинят на международния кредитор, това по ирония на съдбата ще означава по-малко ограничения.Приток на огромни ресурси
Лесно е да видим защо останалата част от света не е доволна от специалното отношение, което паричното обединение получава от МВФ. Управителният директор на институцията (в момента постът се заема от Кристин Лагард) винаги е бил европеец. Огромни ресурси, много по-големи от нормално отпусканите по програми на фонда, потекоха към Гърция, Ирландия и Португалия. Към това трябва да прибавим усещането на останалата част от света, от развити страни като САЩ, Великобритания и Канада до новоразвиващи се нации като Бразилия, че въпреки богатството си еврозоната не е направила достатъчно, за да разреши собствените си проблеми. Оттук следва и споразумението за финансиране ресурсите на МВФ, сключено след дълъг спор, уговорки за намаляване на първоначалното искане от $600 млрд. и настояване за налагане на строги условия, преди парите да бъдат отпуснати.
В същото време МВФ направи три препоръки, очертани в доклада за икономическите перспективи (World Economic Outlook) миналата седмица, които до някаква степен противоречат на настоящата политика на еврозоната. Първо, фондът иска регионът да не прекалява с краткосрочните фискални ограничения и да наблегне на дългосрочните структурни мерки за подобряване на бюджетите.
Второ, Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да продължи силно облекчената си парична политика. И на последно място МВФ настоява властите на еврозоната да имат готовност да инжектират капитал пряко в затруднените банки, като това бъде придружено от по-засилен надзор на кредиторите в Европа. Всички тези идеи биха помогнали за намаляване на натиска върху настоящата рецесия в паричното обединение и така биха облекчили кризата.
Дали МВФ ще успее да наложи исканията си? Със сигурност не веднага. Еврозоната не е длъжна да го слуша, освен ако друга страна (да речем Испания или Италия) не опре до спасително финансиране. Дори тогава само правителството, търсещо помощ, ще трябва технически да обърне внимание на МВФ. Останалата част от региона, начело с Германия, би могла да заяви, че международният кредитор няма право да се меси в паричната политика или банковия надзор на всичките 17 страни членки, когато само няколко нации от периферията получават помощ. Още повече че по-голямата част от парите за всяко следващо подпомагане ще продължат да идват повече от солидарните страни в еврозоната, отколкото от МВФ.Бавно изместване на дебата
Те със сигурност ще настояват, че тяхното мнение е с предимство, дори по фискалната политика, защото те ще запълват по-голямата част от дефицита.
Но дори МВФ да не наложи мнението си веднага, дебатът бавно се измества в негова полза. Еврозоната няма да се зарадва на намеса в паричната й политика. ЕЦБ показа готовност да отпусне 1 трлн. евро в дългосрочни нисколихвени заеми за банките от региона в разгара на кризата през последните месеци. Някои от членовете на централната банка, с очевидното изключение на германската Bundesbank, казват, че е прекалено рано да се планира краят на подобни политики.
Или пък вземете фискалната политика. Лидерите от еврозоната може и да са се съгласили на фискален пакт, който ще изиска от тях да балансират бюджетите си и да съкратят дълговете си, но сделката едва беше подписана, когато Испания промени целите си за дефицита. Италия я последва, като каза, че няма да реагира на по-дълбока от очакваното рецесия с налагането на още съкращения – поведение, което само ще доведе до задълбочаване на икономическото свиване. Холандското правителство, което беше най-големият поддръжник на финансовата дисциплина, също откри, че не може да изпълни плановете за бюджетните си съкращения. Отслабен консенсус
Във Франция кандидат-президентът на социалистите Франсоа Оланд обеща да води политика, ориентирана предимно към ръста, ако спечели изборите. Консенсусът за икономиите отслабва. Да вземем за пример банковата политика. Обвързването на кредиторите с държавите им не е полезно. Кредиторите, които изпаднат в затруднение, трябва да се спасяват, а това намалява платежоспособността на правителствата, което на свой ред още повече вреди на банките, затрупани с държавни облигации. Подобен сценарий се разви в Ирландия и може да се повтори в Испания. Предложението на МВФ е да се прекъсне тази връзка, като еврозоната бъде накарана да влага пари пряко в разклатените банки, вместо да ги отпуска на правителствата, които на свой ред да инжектират капитала в банките. Подобна политика ще се провежда паралелно с надзор на банките в цялата еврозона. Идеята е разумна. Това, разбира се, не означава, че тя ще бъде одобрена. Но предвид увеличения капацитет на МВФ ще бъде по-лесно фондът да бъде чут по този и други въпроси, особено ако той продължава да напомня на еврозоната, че останалият свят настоява да се поставят специални условия, преди някоя друга държава да получи спасителна помощ.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010