Визитка
Посланик Филип Отие е роден на 28 май 1956 г.
Има диплома от Висшата школа за търговия в Париж, възпитаник е на Националната школа за висша администрация (ENA).
Бил е на отговорни длъжности в Министерството на икономиката и финансите на Франция, в Националната банка в Париж, в Министерството на външните работи и европейските въпроси. Бил е първи съветник в посолствата на Франция в Сеул и Вашингтон.
Има ранг пълномощен министър.
Кавалер е на Почетния легион и Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция.
Женен, с три деца.- Ваше Превъзходителство, какво е състоянието на френските инвестиции в България? Има ли отдръпване на френски инвеститори от страната заради кризата, или не?
- Според данни на Българската национална банка  в края на 2011 г. в България е имало 820 милиона преки инвестиции от Франция. Две уточнения: от една страна, това представлява 55 милиона евро повече в сравнение с 2010 г., а от друга, е много вероятно обемът на френските инвестиции в България да е по-голям, тъй като тези цифри не включват някои инвестиции, които са минали през френски дъщерни фирми в други страни.
Това означава, че нашите инвеститори не само не са се оттеглили от България поради кризата, а укрепват позициите си. В България има стотина френски предприятия, в които работят около 7500 души, с особен акцент, както знаете, във финансовия сектор (банкиране и потребителски кредит), както и в широката дистрибуция и промишлеността.- Защо Франция не отвори трудовия си пазар за българи тази година? Безработицата не е ли удобното оправдание за това?
- Френският трудов пазар не е затворен за българи, напротив: днес съществува списък, съдържащ 150 професии, които имат добри перспективи по отношение на наемане на български граждани във Франция, тъй като предприятията във въпросните отрасли трудно намират такива специалисти. Този списък включва професии в областите строителство, хотелиерство, ресторантьорство и хранене, земеделие, машиностроене и металообработване, преработвателна промишленост, търговия...и този списък не е изчерпателен.
Свободното движение на хора е основно право в ЕС. То може да бъде ограничено единствено според условията, залегнали в присъединителните договори. Френските власти решиха в края на миналата година, че пълното отваряне на националния трудов пазар би могло да доведе до тежки смущения. В момента  контекстът на френския трудов пазар се характеризира със значително икономическо забавяне и увеличение на активното население, със слаб ръст по отношение на създаване на нови работни места и с висок процент на безработица.
Затова Франция, както и други държави членки, реши да удължи действието на частичния достъп на български граждани до трудовия си пазар до края на 2013 г., както го разрешава присъединителният договор на България, като това се отнася до тези 150 професии, които споменах преди малко и които представляват 40% от обявите за работа във Франция, което все пак е от значение.- Вие сте експерт, смятате ли за разумно да се теглят пари от Сребърния фонд, за да се попълват други дупки?
- Нямам претенцията да бъда „експерт по финанси”, както казвате, и бих добавил, че даже съм радостен от това при сегашните условия на криза на световните финанси!
Сребърният фонд осигурява дългосрочното държавно финансиране на пенсионната система в България. В момента той е депозиран в БНБ при много ниски лихвени проценти, като реалната му доходност е отрицателна. Министерството на финансите счита, че тези вложения са генерирали загуби през последните 2 години и прави проучвания за други възможности за вложения, в т.ч. и закупуване на държавни ценни книжа. В момента се водят дебати във връзка с възможното инвестиране (в т.ч., закупуването на ДЦК). Доколкото правилно съм разбрал, не става въпрос да се изразходват средства от пенсионния фонд, а напротив, да се оптимизира неговата доходност. Оттогава насам БНБ и ЕЦБ изразиха негативни мнения по проекта.
За сравнение, френският резервен пенсионен фонд, който трябва да осигури дългосрочната стабилност на френската пенсионна система, прилага стратегия на вложения, която е съставена от 60% сигурни активи, като например държавни облигации от развити страни и най-добре оценените частни ценни книжа, и от 40% по-рискови активи.- Какво бихте посъветвали българските управляващи – страшно ли е да се взима заем за плащания по външния дълг?
- Управлението на българските публични финанси е сред едно от най-дисциплинираните в Европейския съюз: държавният дълг е 15,4% от БВП и прогнозираният дефицит за 2012 е 1,3%. Този контекст, към който се добавя и перспективата за положителен икономически растеж за 2012 г. (+1,2% според МВФ), би трябвало да помогне на България разходите по финансиране на дълга да са сравнително ниски. При тези условия правителството предвижда през второто тримесечие емисия на еврооблигации, чиято стойност може да стигне до 1 милиард евро.
Важното в случая е, че този заем, точно защото има за основна цел да връща предишни заеми, няма да има като ефект увеличаването на българския дълг.- Приемате ли сериозно заплахите на президента Саркози, че ще извади страната от Шенген, или това е предизборен ход?
- Опазването на външните граници на ЕС е жизненоважен залог за оцеляването на Шенгенското пространство. Протичащите реформи са насочени в правилната посока, като те в голяма степен бяха вдъхновени от Франция. В контекста на икономическата криза и предвид мащаба на демографските промени в света Франция трябва да направи всичко възможно, за да гарантира просъществуването на Европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие.- Какъв е френският опит за интегриране на роми? Може ли да послужи той на България ?
- Въпреки че в процентно съотношение делът на ромите във френското население е по-малък (0,8%) отколкото в България, интегрирането им съставлява също залог за Франция.
За разлика от българските роми тези, които ние във Франция наричаме «пътуващите хора», много често запазват този номадски или полуномадски начин на живот: въпросите, свързани с техния достъп до образование, жилищно настаняване, работа, здравеопазване, трябва също така да отчитат този начин на живот. Предприети бяха специфични механизми, за да се благоприятства включването им в учебния процес, като например създаването на мобилни училища в департамента От-Сон. В областта на жилищното настаняване закон от 1990 г. задължава общините с повече от 5000 жители да предвиждат терени за отсядането на пътуващите хора при преминаването им. При по-голяма част от предприеманите мерки асоциациите са неотлъчен партньор на държавата. Основен приоритет на френската национална стратегия за интегриране на ромите е посещаването на учебните заведения от ромските деца.
При все това във Франция, както и в България, разрешенията на този проблем не са очевидни и предстои да бъдат намерени в името на изграждането на едно истински егалитарно толерантно общество.- Френският език отстъпва много пред английския и испанския в България. В София има една френска гимназия, както и отделни паралелки в други училища. Смята  ли Франция да поощри по някакъв начин по-широкото изучаване на френския език в България?
- Ситуацията всъщност доста се различава от тази, която описвате. Нека да спомена няколко числа. В средните общообразователни училища френският език наистина е след английския и немския (100 000 ученици изучават немски, а 56 000 френски), като тези три езика (английски, немски и френски) са по-търсени от испанския (за сравнение 15 000 ученици изучават красивия език на Сервантес, тоест четири пъти по-малко от тези, които са избрали да изучават френски език).
Освен това в България съществуват учебни заведения "със специфичен езиков профил", общоизвестни като гимназии с езикови паралелки. Що се отнася до френския език, не по-малко от 67 са реалните и професионални гимназии със засилено изучаване на френски език на територията на цялата страна (тоест 10 000 ученици).
В София най-престижната гимназия с изучаване на френски език – тази, за която несъмнено говорите – е гимназията „Ламартин“ (9-а гимназия), която впрочем често е наричана "френската гимназия", тъй като именно френският език се изучава неизменно във всички паралелки. Но не трябва да се смесва с лицея „Виктор Юго“, който е учебно заведение, което изцяло следва програмите на френското Министерство на образованието и в което днес се обучават 550 ученици, около 70% от които са българи. Но нека се върнем на гимназиите със засилено изучаване на френски език, каквито в София, освен гимназията „Ламартин“, има още дванадесет.
Франция силно подкрепя изучаването на своя език. Това е една от задачите на Френския институт в България (със седалище в София и филиал във Варна), както и на мрежата на „Алианс Франсез“. Най-малко 4 работещи зад граница френски аташета са натоварени с тези въпроси в областта на началното, средното и висшето образование (всъщност съществуват 6 франкофонски факултета в различните университети на страната). Към това можем да добавим и мрежата от 10 асистенти-стажанти, работещи в основните гимназии. Нека не забравяме и около 3000 обучаващи се годишно в службата за езикови курсове на Френския институт в София (курсове по общ френски език, специализирани курсове, курсове за деца, курсове за държавни служители...). Всичко това се допълва от организирането през годината на многократни обучения за българските преподаватели, на множество конкурси и обиколки на френски и франкофонски писатели, както и предоставянето на много книги и учебници.
Франкофонското присъствие е реалност в България, която от двадесет години е член на Международната организация на франкофонията. Може да разчитате на посланика на Франция за неговата безотказна защита и насърчаване!

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010