Конституцията важи за народните представители, не за ЦИК. До този любопитен извод е достигнал членът на комисията Ерхан Чаушев в края на март по време на оспорвана дискусия с колегите си от комисията. Това става ясно от първия публикуван протокол на Централната избирателна комисия. Публикуването се случи най-сетне шест месеца след изборите "2 в 1" миналата есен, когато комисията твърдеше, че разговорите на изборните специалисти не могат да достигнат до широката общественост, въпреки че не са класифицирана информация. Пред Mediapool говорителят на комисията Ралица Негенцова каза, че от този момент нататък ЦИК ще публикува стенограмите, след като е взето такова протоколно решение. “Вече първите две стенограми от наши заседания са видими, когато проведем нови, ще бъдат качени и те”, допълни Негенцова. Справка в протоколите на комисията показва феноменалния извод на Чаушев за силата на конституцията, който е направен по повод казуса с избирането на депутата от ГЕРБ Валентин Николов за заместник-икономически министър. С напускането на парламента народният представител създава прецедент, тъй като следващия в листата на партията, който по закон трябва да бъде обявен за депутат от ЦИК, се оказва транспортният министър Ивайло Московски. По този начин членовете на комисията са поставени в патова ситуация дали да обявят за депутат партиец, положил клетва и обнародван в Държавен вестник като министър или да го прескочат и да обявят първия след него в листата. Предложението на председателя на ЦИК Красимира Медарова е Московски в крайна сметка да бъде обявен за депутат, като в мотивите на решението си комисията запише, че знае какъв пост заема той. “Нямаме основание да го прескочим”, коментира председателят на Централната избирателна комисия. Тя обаче се сблъсква с факта, че решението, с което е избран, вече е обнародвано в Държавен вестник. Виждайки този факт, Медарова установява, че има несъвместимост между длъжностите на министър и депутат и факта, че няма как Московски да се закълне пред парламента като депутат, за да може после да напусне НС, при положение, че вече се е заклел като министър. Според Иванка Грозева ЦИК трябва да допусне възможността Московски да поиска да бъде депутат, а не шеф на ведомство. “Представете си, че предпочете да бъде народен представител”, заявява тя пред колегите си. Именно по темата за съвместяването на постовете докладчикът по казуса Чаушев възкликва, че ЦИК трябва да обяви Московски за депутат, а затова, че настоящият му пост не е съвместим с това, не е работа на комисията. “Това е работа на Народното събрание. Конституцията важи за народните представители, не за ЦИК”, заключва спецът по изборно законодателство. Въпреки това обаче ЦИК обявява Московски за депутат на своето заседание от 26 март, след което той подава молба, че не иска да полага клетва като такъв и на следващото заседание на комисията за народен представител е обявен следващия в листата. По този начин, ако той подаде оставка като министър, има право на ново волеизявление, с което да се “върне” в парламента. Заради пропуски в закона – частичните избори пред провал От протокола от следващото заседание на ЦИК става ясно, че в комисията са силно притеснени за провеждането на предстоящите частични избори при оттегляне на избран кандидат за изборна длъжност. В случай на частични избори законът задължава държавният глава да насрочи нова дата за произвеждане на вот 50 дни по-рано. Сроковете по самото уреждане на изборния ден не са синхронизирани с тази хипотеза, а с друг случай – насрочване на нов избор при случай на касиране, когато вотът се насрочва 90 дни по-рано. Така например кметът на общината определя със заповед местата за обявяване на избирателните списъци и уведомява за това ОИК 55 дни преди изборния ден. Практически това трябва да стане пет дни по-рано от насрочването на изборите от президента, което е невъзможно. Срокът за независимите кандидати също е 55 дни. Проверката на списъците, представени от регистриращите се партии, според кодекса, става 72 дни преди изборния ден, който при частичен избор все още няма да е насрочен. Базирайки се на тези и други срокове, от Централната избирателна комисия вземат единодушно решение да изпратят до Народното събрание писмо, с което да предоставят на парламента “своите предложения за законодателни промени”. Не е ясно защо специалистите по изборно законодателство са чакали чак до този момент, за да дадат такова свое становище на депутатите, при положение, че комисията вече излезе с едно становище. По този начин на практика ЦИК ще излезе чиста от ситуация, при положение че провеждането на даден частичен избор бъде обжалвано във ВАС заради законовите несъответствия.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010