- Д-р Иванов, каква е причината болниците отново да трупат огромни дългове и как може да се излезе от тази ситуация?
- Откакто станаха търговски дружества, болниците винаги акумулират дългове. Това са неразплатени сметки към доставчици, най-вече към фармацевтични фирми, но също и към енергоснабдителните дружества и ВиК компаниите. Сериозна част от задълженията на здравните болници са натрупани заради лечението на пациенти с прекъснати здравноосигурителни права.
Все пак от изключително значение е и управлението на съответните здравни заведения. В съвременните условия е много важно начело на болниците да има можещи и знаещи мениджъри, които да провеждат здрава финансова политика и да не позволяват задлъжняване. Новият министър на здравеопазването г-жа Десислава Атанасова също отдава голямо значение на мениджърските екипи. Тя вече предупреди, че ще предприеме смяна на мениджърите на болници, чийто принципал е Министерството на здравеопазването, ако те не й предложат адекватни мерки и добри погасителни планове за намаляване на задлъжнялостта на управляваните от тях здравни заведения. - Има ли опасност някои здравни заведения да изпаднат в несъстоятелност и да бъдат закрити?
- Търговският закон предвижда подобна възможност, но всичко зависи от вида на собствеността. Право на кредиторите е да заведат дела в съответния съд за обявяване на дадено лечебно заведение в несъстоятелност. - А има ли гаранции, че държавата в лицето на министъра на здравеопазването ще направи всичко възможно за запазването на онези болници, които са жизненоважни за съответните населени места?
- Според мен, със сигурност ще се прави всичко възможно да не се стига до фалити и закриване на болници. Известно е, че и предишното правителство, и по-предният кабинет на няколко пъти превеждаха целево средства за погасяване на задълженията на болниците. - Споменахте „приноса“ на здравнонеосигурените лица за нарастването на дълговете на болниците. Защо според вас броят на тези лица непрекъснато расте?
- Така е. Бих допълнил, че здравните вноски, които държавата внася за деца и пенсионери, както и за държавните служители, също не се изплащат на 100 процента. И това на свой ред също намалява финансовите възможности на Националната здравноосигурителна каса.
Какви са причините за нарастване на здравнонеосигурените? От една страна, фактор за това е безработицата, икономическата криза. Мнозина, след като загубят работата си, не могат да плащат своите здравни осигуровки. Според Закона за здравното осигуряване всяко безработно лице е длъжно да заплаща здравни осигуровки за своя сметка в периода, в който е без работа.
Втората основна причина за многото неосигурени е свързана с факта, че някои работодатели са некоректни спрямо своите служители и работници и не превеждат дължимите суми за здравно осигуряване. Но това се случва и с някои от хората, които се самоосигуряват. Освен това много от тях не се осигуряват върху реалните си доходи, а върху минималната работна заплата.
За да сме коректни, трябва да споменем и така наречените сезонни работници, които също не внасят здравните си осигуровки, докато работят зад граница, независимо че имат доходи.
Всичко това намалява приходите в Националната здравноосигурителна каса. - Какво трябва да се предприеме?
- Новият министър на здравеопазването г-жа Десислава Атанасова вече заяви многократно, че ще работи за намаляване на броя на здравнонеосигурените и аз изцяло подкрепям това нейно намерение. В България, както и в Европейския съюз, действа солидарна здравноосигурителна система, която обаче е задължителна за всички граждани. Между другото, солидарният здравен модел е създаден още по времето на канцлера Бисмарк в Германия. Целта на този модел остава неизменна – това е правото на нуждаещите се да получават медицински грижи и помощ, чието финансиране идва от всички данъкоплатци. - Какво може да се направи, ако потърсим решението на проблема в парламента, т.е. чрез законодателни действия? Нужно ли е например да се криминализира неплащането на здравни осигуровки?
- Според мен, на първо място, трябва да се обърне внимание на некоректните работодатели, т.е законодателят трябва да предвиди съответни мерки и действия, които да дисциплинират работодателите, в това число и с криминализиране на деянието.
Законът обаче трябва да гарантира и равнопоставеност на гражданите в изпълнението на задълженията им. В това отношение аз подкрепям идеята на министър Атанасова за разширяване на сега съществуващата практика гражданите да не могат да получават редица административни услуги, ако имат неплатени данъци и такси към общината, от която искат услугата. Не мисля, че се нарушават права, ако при издаването на нови документи - за самоличност или дори шофьорски книжки - се проверява и дали са платени дължимите суми за здравно осигуряване. В крайна сметка това не е нищо повече от взаимна коректност, чието съблюдаване може да бъде и законодателно защитено.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010