Човекът, когото социологическите проучвания сочат за фаворит на президентските избори във Франция, иска да осигури работни места за още хиляди учители, да предоговори скъпия, трудно извоюван спасителен план за еврото и да направи преоценка на ролята на страната както в Афганистан, така и в НАТО. Но социалистът Франсоа Оланд се харесва на избирателите повече заради политическата му платформа, отколкото заради неговата личност: приличащият на скучен, интелигентен обикновен човек е всичко, което консервативният президент Никола Саркози не е. Петдесет и седем годишният Оланд спечели симпатиите на френския народ, който гледа с подозрение на международния капитал, уморен е от арогантната личност на Саркози и изпитва силно желание за промяна. Макар че страните в борещата се с трудностите Европа избират дясното, Франция може да избере ляв президент за първи път от повече от 30 години насам, което ще се отрази върху поетия от континента курс и бъдещето на страната. Част от привлекателността на Оланд се крие в неговия образ на добродушен човек, но той все пак трябва да убеди избирателите, че разполага с нужните качества да ръководи тази сложна за управление страна, която има ядрено оръжие и е една от най-големите световни икономики. Оланд не е единственият представител на левия политически спектър, който присъства в новините от настоящата предизборна кампания: буйният кандидат на крайната левица Жан-Люк Меланшон успя да събере най-много хора до този момент на своите отрупани с червени комунистически знамена митинги. Със своята харизма, която липсва на Оланд, Меланшон усложнява политическите сметки. След две седмици френските избиратели ще дадат начало на вота, когато на 22 април на първия тур на изборите един срещу друг ще се изправят 10 кандидати от целия политически спектър, а след него техният брой ще се редуцира само до двама. Макар че през последните седмици Оланд води с малко, месеци наред социологическите проучвания сочат, че той ще спечели прекия двубой със Саркози на балотажа на 6 май с голяма преднина. Икономическата криза в Европа през последните години доведе до падането на доста правителства от власт. Ако Оланд победи, това би направило Франция изключение от тенденцията на континента да се избира дясното и страната "няма да е в крак" с другите големи европейски страни като Германия, Испания, Великобритания и Полша - всички те се управляват от десноцентристки или консервативни лидери. Разтърсената от дълговата криза Италия е управлявана от технократа Марио Монти. Някои от основните предложения на Оланд може да предизвикат учудване в чужбина: в момент когато правителствата на други места в Европа предприемат мерки за затягане на коланите, той иска да създаде работни места за още хиляди учители. Той също така има намерението да промени плана за спасяване на еврозоната, инициатори на който са Саркози и германският канцлер Ангела Меркел. Левият кандидат обеща до края на годината да изтегли всички френски бойни части от Афганистан и казва, че това обещание ще е първото нещо, за което ще уведоми съюзниците от НАТО на срещата в Чикаго през май. За мнозина във Франция е назряло времето отново да бъде избран президент-социалист: единственият в следвоенна Франция беше управлявалият в периода 1981-1995 г. Франсоа Митеран; изхвърлянето на безделниците беше сред основните теми на преидизборните кампании в Европа; Саркози, отчасти заради причини, свързани с неговата личност, от години вече не е популярен; а финансовата и дълговата кризи вдъхнаха кураж на левицата. На Оланд се гледа повече като на консенсусен лидер и слушател, отколкото на човек с визия. През по-голямата част от мандата му като първи партиен секретар от 1997 до 2008 г. той беше черноработникът на по-старото поколение политици - и едва сега започва своя самостоятелен път. Негови съветници заявили пред чуждестранен журналист, че Оланд не е старомоден социалист, а е социалдемократ, който се отнася предпазливо към задаващите се предизвикателства на 21-ви век като Китай и Индия. Въпреки че през последните години основните леви политически партии в Европа се реформираха и поеха курс към центъра - като социалистите на Герхард Шрьодер в Германия (социалдемократи - бел. прев.) или британската Лейбъристка партия под ръководството на Тони Блеър, социалистите във Франция се въздържат от подобни ходове. Когато говори пред привържениците си във Франция, реториката на Оланд в духа на класовата война - нападайки финансовия свят, който той определя като "противник", и искайки справедливост за бедната класа - често пъти предизвиква одобрителни викове. Оланд, който някога направи в телевизионния ефир остроумното изказване "Аз не обичам богатите", отбеляза повишение на резултатите в социологическите проучвания, след като обяви предложението си за налагане на 75-процентов данък върху годишните доходи, които надвишават 1 милион евро. Миналата сряда той събра хиляди хора, които изпълниха конгресния център в Рен - град, който се намира в сърцето на силно подкрепящата левите област Бретан. Вниманието привлече появата на Оланд заедно със Сеголен Роаял, с която кандидатът на социалистите дълго време живя на семейни начала. Роаял, която също е социалист, беше номинирана от партията за кандидат-президент през 2007 г. - и беше победена с лекота от Саркози. Малко след изборите Оланд и Роаял се разделиха. Те се появиха заедно на сцената само за няколко секунди, като жестовете и на двамата издаваха дискомфорт от ситуацията: те се ръкуваха формално и се усмихнаха на ликуващата публика. Но посланието - за партийно единство - беше ясно. Неговата нова спътница в живота, политическата журналистка Валери Трирвайлер, наблюдаваше, заела място в публиката. Почти 90-минутната реч на Оланд се припокриваше с платформата му: фокусът беше върху образованието, подкрепа за изправените пред голяма безработица френски младежи, равнопоставеност в заплащането между мъже и жени, уважение към културното и етническо многообразие. Той изгради своята кампания около посланието за "силна Франция". Оланд заяви, че Саркози, който е заел поста с обещания за икономически растеж, фискална отговорност и конкурентоспособност във Франция, се е провалил по всички тези въпроси - и обеща по-отговорно управление на социалистите. "Някои хора казват за нас: "Внимавайте, левицата се върна, тя ще изпразни държавната хазна. Това вече се е случвало! Внимавайте, ако левицата се върне, тя ще увеличи дълга. Това вече се е случвало! Левицата ще навреди на конкурентоспособността - това вече се е случвало. Е, ние ще направим точно обратното", заяви той. От богатите, каза той, ще бъде поискано да плащат повече и така ще се преразпределят повече пари, "за да може Франция да се възстанови." За разлика от митингите на Саркози, където консервативна тълпа често пъти развява огромен брой трикольори, на събирането в Рен дойдоха предимно млади студенти и пенсионери. Неговата кампания беше образцова: преди месеци той оповести платформа от 60 точки, подчинена на доста от социалистическите принципи. От време на време изглежда скован и плах, но не е допускал големи гафове. Най-голямото предизвикателство за Оланд беше да се опита да покаже, че може успешно да се впише в образа на президент. Макар че е завършил висшата Национална школа за администрация - френския "развъдник" на представители на политическия и икономическия елити като бившия президент Жак Ширак - той никога не е оглавявал министерство. Докато беше лидер на партията, социалистите претърпяха едно от най-големите си поражения в новата политическа история на Франция: Лионел Жоспен загуби първия тур на президентските избори през 2002 г. от крайно десния националист Жан-Мари льо Пен, а вотът впоследствие спечели Ширак. Оланд определя това като най-големия удар в кариерата си, който никога няма да забрави. Кандидатът на социалистите е роден в нормандския град Руан. Майка му, на която той се възхищавал, била социален работник, а баща му бил лекар, привърженик на десницата по политическа ориентация и чиито възгледи "ме накараха да формирам своите идеи", пише Оланд в неговата посветена на кампанията книга "Да промениш съдбата". В сатиричното куклено шоу "Гиньол дьо Л'Енфо" Оланд отдавна е представян като изглеждащ невинно и гледащ с широко отворени очи мекушав човек, който се смее глупавото. Но в ерата "Саркози" той спечели подкрепа със своите критики срещу безработицата и икономическото неравенство. Докато Саркози, бивш успешен вътрешен министър, приложи своята стара формула за успех, залагайки на силните си страни в областта на сигурността, Оланд се съсредоточи върху проблемите, които според социологическите проучвания тревожат французите най-много: безработицата и икономиката. Жестовете и на двамата, когато произнасят реч - където и двамата изпъкват - казват много. Оланд се подпира на лактите си или ръкомаха с ръце и се смее. Саркози разсича въздуха с движенията си и изглежда повече го е грижа да покаже решимост, отколкото да влезе в контакт с аудиторията. Хора, които познават Оланд от години, казват, че онова, което го прави различен, е умението му да съпреживява проблемите на хората, както и неговото усърдие, макар това често да остава незабелязано на политическата арена. "Това, което прави най-голямо впечатление у Франсоа, е, че е уравновесен, почтен и че изпитва лично удовлетворение", каза Фредерик Бурсие, първи секретар на Социалистическата партия в района около Рен, намеквайки за образа на Саркози на действащ импулсивно, буен и агресивен човек. "Трябва ни нещо ново." Той добави, че Оланд е работил над себе си и е променил външния си вид преди кампанията, включително сваляне на килограми, което може да послужи като вдъхновение за страната. "Този човек е като направен по мярка за днешна Франция", твърди Бурсие. По БТА

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010