Френската агенция АФП, призната като световна, се присъедини към онези от нас, които смятат символа на съветската окупация в центъра на София за „особено спорен“. Коментарът на агенцията е поместен в сайта на „Дойче веле“. Тази символика също е важна, защото германското радио не би допуснало да бъде обвинено в нарушаване на твърде деликатната за самата Германия граница на критиката към нацисткото минало, свързана с червената армия, ако очевидно не проявяваше разбиране за спецификата на България, попаднала под съветския ботуш без да оказва съпротива на СССР и да убива съветски войници, поради което и няма основание да търпи чисто идеологическото чуждо монументално натрапничество на своя земя.
Няма да „издребнявам“ със забележки към формулировката от коментара, според който българските антикомунисти искали да „разрушат“ съветския паметник, макар стотици пъти да сме декларирали, че настояваме за неговото преместване при другите комунистически символи- нека бъде изложен там на показ и поклониците на лъжата за окупацията като освобождение да се излагат там колкото си искат. В края на краищата статията е илюстрирана от снимка на партизанския обелиск в края на Борисовата градина, погрешно описан като въпросния съветски монумент, но не това е важното- същественото е, че чужди медии, при това не какви да е, подхващат темата за абсурда на съветската идеологическа пропаганда в България.
Въпросът е: кога най-после българските медии ще забележат, че над настоящето ни тегнат хиляди тонове чугунени лъжи за нашето „освобождение“, които всъщност изпитват нашата търпимост към лъжата изобщо. И понеже тя е поразила имунната ни система като народ, лъжите ни преследват като зараза, срещу която не показваме воля за съпротива.А после се чудим, че се лутаме като чумави и мразим себе си дори като хора, които изповядват робската максима за удобството да прекланяш глава пред силата ( на лъжата).(ivo.bg)
Паметниците, които носят ядоеве
На много места в България все още се срещат огромни каменни паметници – наследство от комунистическото минало. Въпросът какво да се прави с тях придобива все по-голяма финансова и политическа острота, съобщава АФП.
Разпадащият се скелет на Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа се вижда от километри. Това е най-грамадният паметник, величаещ комунистическия режим, който все още съществува в България, и който поставя властите в затруднено положение, тъй като те нито могат да го поддържат, нито да го разрушат, пише Весела Сергиева в информацията си за Франс прес.
А би могъл да носи пари
„Друг такъв паметник в Европа няма и ако се реставрира, може да привлича туристи, най-вече от Запада, и да носи пари“, казва Бойчо Биволарски, председателят на БСП в Стара Загора.
Днес импозантната структура на връх Бузлужда прилича на руина. По-ценните материали отдавна са задигнати от крадците, оставили само емблемата с чука и сърпа, висяща тъжно от изобилстващия с дупки покрив.
Монументът на съветската армия е сред най-спорните
Все пак разрушаването на Дома на БКП би било „вандализъм“, смята професор Чавдар Попов от Художествената академия в София. Той напомня, че някои от най-добрите български творци са вложили труда си в мегаломанското съоръжение от камък и бетон.
Само че да се намерят 30 милиона лева за възстановяването на бузлуджанския мемориал е невъзможно, казва консервативният кмет на Стара Загора Недялко Недялков.
Затова миналия ноември премиерът Борисов реши собствеността върху мемориала да бъде прехвърлена на БСП. „Нека те се оправят, щом толкова се гордеят с него“, заключи премиерът.
Каменното бреме на историята
Подобна е съдбата и на други паметници от комунистическо време. На едно от пловдивските тепета, например, стърчи 17-метровият 200-тонен каменен колос в чест на съветския воин. През 1996 година Альоша, както е известен монументът, бе на крачка от разглобяването, но в крайна сметка бе запазен след силната съпротива от страна на руското посолство в София.
„За нас въпросът дали да го запазим или не. Този паметник символизира подвига и на нашите войници, паднали във Втората световна война“, казва кметът на Пловдив Иван Тотев.
Старият паметник с ново лице
Най-големи спорове обаче предизвиква паметникът на съветската армия в центъра на София. Миналата година той стана обект на авангардната акция на група неизвестни художници, преобразили за кратко облика му – докато градската управа разпореди почистването му. Антикомунистическите организации настояват за разрушаването на паметника, но историографи и изкуствоведи са против.
През 1999 беше взривен мавзолеят на Георги Димитров в центъра на София, построен в края на 40-те години по модела на гробницата на Ленин в Москва. Според директорката на Музея на социалистическото изкуство Бисера Йосифова разрушаването на тази „уникална“ постройка било грешка.
Автор: АГ, АФП, ВС, С. Гяуров, Редактор: Б. Михайлова
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010