Славейко Славейков е завършил бакалавърска степен по счетоводство и контрол и е бакалавър по информационни технологии от Икономическия университет във Варна. Следвал е магистърската си степен по финанси в стопанска академия “Димитър Апостолов Ценов”. Преди да се присъедини към екипа на Societe Generale Експресбанк през 2003 г., е работил като младши одитор в консултантска къща. От 2009 г. Славейков е назначен за главен финансов директор на банката. - Г-н Славейков, банковата система продължава да бъде стабилна въпреки трите години криза. Кои ще бъдат новите предизвикателства пред трезорите у нас в обстановка на свит апетит за риск, по-скъп ресурс и желание за спестовност?
- В продължаващите трета година условия на ограничена икономическа активност българската банкова система се характеризира със стабилна капиталова база и добри показатели за ликвидност. Все още обаче съществува обща несигурност на пазара. Кредитните портфейли са под натиск и това ще продължава да генерира загуби от тяхната обезценка. Именно овладяването ръста на лошите кредити и възстановяването на кредитирането ще продължат да бъдат главните предизвикателства пред банковата система и през тази година. - ББР подписа споразумение със седем банки, сред които и Societe Generale Експерсбанк, за кредитна линия от 100 млн. лв., която да подкрепи малките и средните предприятия. След подписването стана ясно, че линията ще бъде с фиксирана лихва от 7 на сто за 5 годишен период. Доколко обаче МСП в момента търсят финансиране и смятате ли, че подобни инициативи могат да раздвижат този сегмент?
- Вярно е, че малките и средните предприятия пострадаха най-много в последните години и това ги направи още по-предпазливи в инвестиционните им намерения. Въпреки това продължава да има добри проекти, които заслужават да бъдат финансирани. Именно банковите институции трябва да помогнат за съживяването на сектора и ние в Societe Generale Експресбанк подхождаме отговорно към тази задача. Готови сме да подкрепим всяка една добра инициатива, за да може отново да се активизира секторът. Оптимисти сме и затова подкрепихме и участваме в проекта на Българска банка за развитие (ББР). - Кредитирането остава свито, а необслужваните и преструктурираните заеми продължават да покоряват нови върхове. Според банкери едва след средата на тази година можем да видим обръщане на тенденцията. Какви обаче са вашите очаквания за лошите кредити?
- Безработицата продължава да расте, което директно се отразява върху качеството на кредитните портфейли на банките. От друга страна, очакваният нисък растеж в еврозоната ще постави под натиск и експортния сектор, който беше главният мотор на икономиката на страната през 2011 г. Очакванията ми за тази година са стабилизиране на равнището на лошите кредити, но едва ли ще наблюдаваме обръщане на тренда. - През последните години банките станаха собственици на много активи. Какво се случва с тях и има ли търсене на изгорели имоти, бизнеси и други?
- Банките нямат интерес да стават собственици на активите, които служат за обезпечения по кредитите, тъй като това води след себе си много разходи. Те предпочитат да помогнат на клиентите си да обслужват своите кредити чрез преструктуриране на задълженията в съответствие с техните текущи финансови възможности. - Много ваши колеги потвърдиха, че лихвените нива при кредитите са се върнали на нива отпреди кризата. Ако това е така, защо кредитирането остава свито?
- На първо място, търсенето е значително по-ниско. Няма как да сравняваме кредитирането от годините с ръст на БВП по 6-7% на година и оптимистичното настроение на хората и бизнеса със сегашната ситуация на несигурност. Освен това банките започнаха много по-отговорно да оценяват рисковете в кредитирането. Новите изисквания по Базел 2.5 и Базел 3, които скоро ще намерят отражение и в регулаторните изисквания към българската банкова система, също дават своето отражение. Като цяло кредитирането започва да се възстановява, но не бива да очакваме дори да се доближим до предкризисните ръстове от 30-40%. - Темата за формирането на лихвите продължава да бъде на дневен ред. Както знаем, финансовият министър Симеон Дянков предлага за референтен курс по кредитите да се използва Euribor или SOFIBOR, а не базов лихвен процент на банката. Доколко тази идея е приложима у нас?
- Много се говори по този въпрос в последните месеци. Разбира се, финансовият министър има правото и дори задължението да повдигне този дебат, тъй като правителството е длъжно да защити българските потребители, ако съществува неравнопоставеност в отношенията им с банките. Във връзка с прилагането на един или друг референтен курс при кредитите най-важното е при формирането му банката да бъде честна и открита пред своите клиенти. От това, което чувам през последните месеци, явно някои наши конкуренти не са съвсем коректни. - Споменахте, че някои ваши конкуренти не са много коректни във формирането на лихвените нива. Има ли механизъм, който може да бъде използван така, че ставките да се формират прозрачно, при положение че лихвите се формират на база на привлечения и собствения ресурс?
- Коментирам това, което се появява като информация в медиите. Изборът на конкретен механизъм трябва да е тема на дискусиите между Министерството на финансите и банките. Мнението ми е, че цената на привлечения ресурс не е проблемен компонент. Тази информация е налична в БНБ за всяка отделна банка. - Смятате ли, че след като се коментира темата за лихвите по кредитите, на дневен ред банките трябва да поставят темата за таван на ставките по депозитите? Можем ли да очакваме ставките да се понижат до края на годината?
- Не може да очакваме регулирането на едните или другите лихвени нива извън правилата на свободна конкуренция да доведат до положителен ефект за икономиката и обществото. Проблемът при кредитирането не са цените, които, както споменахте, се върнаха на предкризисните си нива, а търсенето. - Удачно ли е обявяването на някои такси за незаконни и поделянето им поравно между банка и клиент и премахването на долната граница от 400 лв. в Закона за потребителски кредити?
- Относно таксите считам, че отново най-важното е да има яснота и прозрачност. Важното е, когато един клиент си закупи даден продукт или използва дадена услуга, да е напълно запознат с цената, която ще заплати за тях. Това е основният принцип, който следваме през годините – да бъдем лоялен и честен партньор. Всичко друго се саморегулира от конкуренцията между участниците на пазара. Напълно одобрявам премахването на долната граница от 400 лева в Закона за потребителските кредити. Има много хора, които имат задължения под посочения минимум. Защо те да бъдат изключени от защитата на закона? - Населението и бизнесът продължават активно да влагат свободните си ресурси на депозит, което ограничава потреблението. Какви са очакванията ви за тази година? Ще има ли спад на лихвите по депозитите и съответно отлив на „депозитни туристи“? Доколко това би било трудност за българските банки?
- Ситуацията в последните години научи българите, че е нужно да се спестява, и тази тенденция ще продължи. В момента лихвите по депозитите се задържат на едни приемливи равнища - както за вложителите, така и за банките и не очаквам някакви сериозни промени в тази насока през годината. - Как като цяло ще се отрази несигурната икономическа среда върху кредитите тази година? Кой кредитен сектор ще бъде водещ? Какъв е очакваният растеж на кредитите според вас?
- Вероятно растежът ще е близък до този от миналата година. Очаквам тенденцията при кредитирането на индивидуални клиенти да се обърне след две години спад. - Предвидимост, макроикономическа стабилност и ниски разходи са предимствата, които България промотира активно в чужбина. Достатъчно условие ли са те обаче за привличане на инвестиции?
- Много от западноевропейските страни, които инвестираха в ЦИЕ през последните години, се намират в условия на влошена икономическа обстановка, така че е необходимо да се разшири кръгът на потенциалните инвеститори. Би било добре да се помисли и за допълнителни стимули, като например субсидии за откриването на нови работни места – модел, който се прилага в някои други държави от региона. Като цяло България трябва много по-активно да се промотира и това да е една от приоритетните задачи на правителството.

Гласувахте: None

Още по темата

Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010