BBBulgariААА през погледа на S&P и Moody's*

1 Април, 2012 - 16:59 - Klassa.bg Rss - всички новини

Когато изпитват учениците в училище, те получават оценка от „слаб“ до „отличен“. Това показва на родителите и учителите доколко ученикът се справя с поставения материал и какъв е рискът да не завърши срока. Нещо подобно правят и рейтинговите агенции. Само че там скалата от „слаб“ 2 до „отличен“ 6 е заменена с букви – от ААА или Ааа (най-високия рейтинг според методологията на Standard and Poor's и Moody's) до D или C (най-ниските кредитни оценки според двете агенции).
Всъщност агенциите за кредитен рейтинг предоставят независими становища относно вероятността даден субект да изпълни или не задълженията си към кредиторите. Заключението им е обобщено в оценка, или т.нар. рейтинг, присъждан на емитент или на неговите финансови инструменти. Именно тези „кредитни рейтинги” могат да отворят или да заключат вратите за достъп до капиталови пазари. На практика услугите на специализирани рейтингови агенции дават оценка за кредитоспособността и възможността за обслужване на ползваните от даден кредитополучател заемни средства при настъпване на техния падеж, разказаха експерти на Министерство на финансите пред „Класа“.
Три са големите играчи на този пазар – Standard and Poor's, Moody's и Fitch. Те държат 40% от него. С две от тях и България има договор - Standard and Poor's и Moody's. Рейтинг ни присъжда и Fitch, въпреки че нямаме договор от няколко години с нея. Официалната си оценка дава и Японската агенция за кредитен рейтинг - JCRA. През погледа на Standard and Poor's и Moody's страната ни може да бъде описана само с по три букви - с BBB или Baa2 съответно със стабилна перспектива. Подобно изглеждат и оценките на прибалтийските републики. Как се смятат оценките?
Големият въпрос е как точно компаниите стигат точно до тези букви и какво се крие зад тях. От Министерство на финансите разказаха, че методологията за оценка на кредитния рейтинг на държавен дълг на Moody’s е в три стъпки. В първата стъпка се определят икономическата гъвкавост на оценяваната страна и капацитетът й за устойчивост към шокове. За оценката се използват два основни фактора – икономическа позиция, измерена чрез БВП на глава от населението, и институционалният интегритет, който се формира на базата на оценка на зачитането на правото на собственост, прозрачност на управлението, ефективност и предсказуемост на правителствените политики и нивото на консенсус при политическото целеполагане и приоритизиране. Чрез комбинирането на тези два фактора се дава оценка на икономическата позиция на държавата. Тя варира от много силна, силна, умерена, ниска и много ниска. Втората стъпка при оценката на Moody's акцентира на дълга и го оценява чрез два основни фактора – финансовата стабилност на правителството и податливостта към евентуални рискове. Финансовата стабилност се оценява чрез нивото на дълга и възможностите на правителството за неговото финансиране. Податливостта към евентуални рискове обхваща вероятността за настъпване на събития, които силно биха застрашили възможностите за обслужване на дълга. Чрез комбинирането на двата фактора се дава оценка за финансовата устойчивост на разглежданата държава. Tретата стъпка съчетава оценките за икономическата позиция и финансовата устойчивост. Окончателният рейтинг се формира на базата на експертна оценка и на ролята на допълнителни фактори, които са специфични за разглежданата държава (т.нар. модификанти). Такива в случая на България могат да са по-бързото застаряване на населението или това, че сме във валутен борд, разказаха още пред „Класа“ експертите. Методологията на S&P е подобна на тази на Moody’s, но включва 5 основни фактора. Първият фактор обхваща оценка на институционалната ефективност и нивото на политически рискове в дадена държава. Вторият обхваща икономическата структура и перспективите за икономически растеж. Третият оценява външната ликвидност и международната инвестиционна позиция. Фискалната гъвкавост, фискалните резултати и нивото на държавен дълг са четвъртият фактор, а финансирането и монетарната гъвкавост – последният фактор, който S&P взимат под внимание. На всеки един от тези фактори се дава оценка от 1 (най-добра) до 6 (най-лоша), чиито сбор предопределя крайния рейтинг. Отново ключови фактори са БВП на глава от населението, баланс по текущата сметка, фискален дефицит, разходи за лихви като дял от общите бюджетни приходи и др.
Агенциите правят преоценка веднъж годишно и при настъпване на достатъчно сериозни обстоятелства, които да повлияят на рейтинга в положителна или отрицателна посока, но регулярно от страна на родната статистика, БНБ, Министерство на финансите подават информация и захранват информационните им масиви. На теория те не трябва да изменят методологиите си на базата на икономически или политически промени. Под съмнение се поставя методологията им и най-вече доколко в нея се взимат предвид точните цифри и доколко всичко останало, което няма как да бъде измерено в проценти. Остава отворен и въпросът и за остър конфликт на интереси, при положение че емитентът на дълг всъщност плаща на агенциите за техните рейтинги. И съответно, ако не хареса поставената оценка – няма ли да се насочи към прекия им конкурент, който би им дал по-задоволяващ рейтинг?
Но въпреки всички нападки срещу водещите рейтингови агенции, фактът, че в последните 50 години именно S&P и Moody's са лидерите на този пазар и инвеститорите продължават да им вярват, говори, че оценките им в повечето случаи са верни.
А има ли как държавата да се оплаче, ако рейтингът не я удовлетворява? Това е като в мач – колкото и да плюеш по съдията резултатът в крайна сметка си остава един и същ, голът не се отменя, отговориха специалистите по кредитен рейтинги от Министерството на финансите.Как започна всичко?
Годината е 1909-а. Тогава г-н Джон Мууди решил да започне да поставя оценки с букви на облигациите на железопътните компании. Така инвеститорите можели по-лесно да се ориентират и да изчислят дълга на тези фирми. Мууди следвал логиката, че колкото по-високорисков е даден инструмент, толкова по-голяма възвръщаемост може да се очаква от него. Чрез буквената система по-консервативните играчи бързо избирали облигации с рейтинг А, а по-големите мераклии се ориентирали към B дори C. Poor's Publishing (по-късно Standard & Poor's) започнали да продават рейтинги на инвеститорите през 1916 г. , Fitch ги последвали през 1924 г. Голямата си значимост обаче агенциите печелят през 70-те години на миналия век. * Игра на думи с изписването България на латиница и обозначения за рейтинг на двете агенции. BBB e последната оценка на S&P за България, а ААА е възможно най-високата.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010