Би било "катастрофално" да се позволи на Гърция да напусне еврозоната, която би се оказала "невероятно отслабена", заяви германският канцлер Ангела Меркел в интервю за ББС, разпространено в понеделник.   "Решихме да участваме в един валутен съюз. Това не е само парично решение, но и политическо. Би било катастрофално, ако кажем на страна, решила да бъде с нас: "ние вече не ви искаме"", добави германският канцлер.   "Освен това договорите (на ЕС) не го позволяват. Хората по света биха се запитали "Кой ще бъде следващият?". Еврозоната би била невероятно отслабена," посочи Меркел.   Тя допълни, че Гърция, на която два пъти трябваше да се оказва международна спасителна помощ, има пред себе си "дълъг и тежък път", но би било огромна политическа грешка да се позволи да напусне еврозоната.   "Ситуацията е много напрегната. Европа, по специално еврозоната, е в криза. Тази криза е последица от световната финансова криза и предизвика много трудни дискусии в много страни", отбеляза Меркел в отговор на въпроса за появата на антигермански настроения в Гърция.   В интервюто си пред британската медия Меркел подчерта и подкрепата си за силно присъствие на Великобритания в ЕС въпреки решението на британския премиер Дейвид Камерън срещу присъединяването на страната към новия фискален пакт. "Великобритания трябва да знае, че ние в Германия искаме силна Великобритания в ЕС, винаги сме го искали и винаги ще го искаме", подчерта Меркел.   "Тройката" подготвя в Атина нови мерки за икономии на 11,6 млрд. евро   Същевременно гръцките медии съобщават в понеделник експерти на тройката международни кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ пристигат в Атина, за да работят по изготвянето на мерки за икономии в размер на 11,6 млрд. евро, които ще бъдат включени в средносрочната програма за стабилизиране на гръцката икономика. Програмата трябва да бъде гласувана от гръцкия парламент до юни.   Чуждестранните инспектори ще проверяват финансовото състояние на Гърция след гласуваното ново кредитно споразумение, за да констатират до каква степен страната се е съобразила с изискванията и да дадат насоки за изработването на десетки мерки и структурни промени, поети като ангажимент от правителството в Атина да реализира в замяна на отпуснатия втори заем.   Ръководството на тройката, но и представители на Европейската комисия и еврозоната дадоха да се разбере, че предизборният период, в който се намира сега Гърция, не е основание за забавяне на реформите. Строгите изисквания в новото кредитно споразумение предвиждат на Гърция да бъде наложена даже глоба, ако не изпълни условията дори само по един транш от новото споразумение за втория заем.   Основната тежест от проверките на тройката ще падне върху изработването на новата средносрочна програма, която ще обхваща периода 2013-2016 г. и ще съдържа допълнителни мерки в размер на 11,6 млрд. евро за 2013-2014 г. Тези мерки са оставени на правителството в Атина да ги определи. Тройката иска да започне отсега нейното изработване, така че тя да бъде готова и да се гласува непосредствено след парламентарните избори в Гърция.   Експерти на тройката ще правят проверки в министерствата на финансите, труда и административната реформа, като ще поискат от ръководствата на тези ведомства да представят проекти за намирането на тези 11,6 млрд. евро.   Предполага се, че исканите от тройката мерки ще включат структурни промени, ускорено събиране на приходите, борба с данъчните длъжници, орязване на разходите и по-ефикасно функциониране на държавната  администрация.   Според финансовия министър Филипос Сахинидис за периода 2013-2014 г. се очакват съкращения на разходите, така че да бъдат икономисани средства в размер на 5,5 на сто от БВП на страната.   Бюджетът на Гърция за тази година стартира с изоставане по отношение на приходната част заради задълбочилата се рецесия. Правителството вече набеляза извънредни мерки в размер на 3,2 млрд. евро, но ако проверките на тройката установят нови отклонения, се очаква да бъдат въведени допълнителни рестрикции.   Гърция получи нови кредити от еврозоната и МВФ в размер на 130 млрд. евро, като в замяна пое ангажимент да намали своя дълг до 120,5 на сто от БВП до 2020 година. След пет години на рецесия в момента гръцкият дълг е повече от 160 процента от брутния вътрешен продукт.   Първият пакет от мерки и кредити за 110 млрд. евро през 2010 година не бяха достатъчни, за да предотвратят задълбочаването на кризата.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010