Преди година, докато пишех книгата си за историята на отношенията ни с Русия през вековете „Течна дружба”, един от най-осведомените за руското проникване в България мои събеседници направи интересна прогноза: „следващата им стъпка ще бъде да купуват влияние тук чрез спорта”. Репликата му доразвиваше констатациите в нашия разговор за руската „културна”инвазия в рамките на годишнини, чествания и други платформи за утвърждаване на руското влияние, платено с московски държавни пари, препрани чрез фондации, форуми, и други подобни инструменти от рода на „Жокер медия”, загнездила се в София като монополист на входа и изхода на изявите на български творци в Русия и обратно. Разходете се в момента из София и ще видите, че видният деец на съветско-българската дружба ( и на подземния свят в Русия) Йосиф Кобзон отново, за стотен път, краси с огромни плакати столицата ни, за да ни прикани да го чуем как ни съобщава на местна почва известното: „Мая страна, моя България”!
Видя ми се малко екзотично, макар и да се връзва с вековната тактика руското влияние в България да се утвърждава с помощта на пропагандата- а масовият спорт, с неговото влияние върху широката публика, предоставя отлични възможности в днешно време в това отношение. Предвижданията на събеседника ми се потвърждават.
Спомняте ли си загадъчните намеци на премиера Борисов, че е намерил спонсор за футболния отбор „Левски”? Беше средата на ноември 2011 г. Тогава той хвърли запалянковците в тъча, че (лично) намерил голяма западна банка, която искала да спонсорира водещия българския футболен клуб. И се оказа почти истина: банката, която проявява интерес да си напазарува „Левски” е голяма, но е западна спрямо Сибир. Освен това е държавна. И е руска.
Руската Външнотърговската банка ( ВТБ), която пътьом купи наскоро „Булгартабак”, най-непродаваемото българско държавно предприятие от епохата на приватизацията, си е напазарувала и бившия финансов министър и вицепремиер на България Милен Велчев за свой местен представител. В комплект с него вървят неговият брат Георги Велчев и бившият му заместник в министерството на финансите Красимир Катев, които са членове на местния борд на руската банка. Тя оповести, че с този капитал смята да атакува Балканите.
Но и това не е всичко. Обект на атаката на създаденото за целта дружество „ВТБ Кепитъл“ е българската компания „Виваком“, бившата държавна БТК, затънала в дългове. Освободителите отново са на Дунава!
В добавка руснаците скромно се целят в още няколко сектора, като селското стопанство, промишлеността, транспорта, хранителната индустрия и разбира се- в енергетиката.
„България става двадесетата страна, в която ВТБ открива представителство, за нас това е предизвикателство“, заяви днес в София Юрий Соловьов, първи заместник-президент и шеф на управата на „Външно-търговска банка“.
Защо обаче започнах с незначителното на пръв поглед на фона на тези величави намерения желание на ВТБ да придобие българския футболен клуб „Левски”? Сами се досещате, няма нужда да обяснявам символиката. Нито пък да повтарям какво означава премиерът да се похвали, че е намерил голяма западна банка като спонсор на отбора с това символично име, която да се окаже руска. Борисов и за ЦСКА се беше похвалил с нещо подобно, но руснаците засега предпочитат явно да финтират предсказуемите очаквания за афинитет към червения отбор с изненадващ дрибъл в тила на българските фенове.
Като ще ни финтират, да обобщим заради анализа на мача новините от последните дни, за да си изясним какви автоголове ни гласят от засада:
Нова русофилска партия, този път без маскировка, се готви да се пръкне в България- нямало вече да е лява, като досегашните русофилски формации, а искала да прилича на партията на властта в Русия.
Бившият вътрешен министър от БСП Румен Петков се похвали пред Би Ти Ви, където явно се чувства като у дома си, че заедно с бившия цар Сакскобургготски ходили в Швейцария, за да канят на посещение в България потомък на бившия руски царски императорски род Романови.
Както му е реда, финансовата логистика не закъснява: Милен Велчев, бившият министър на финансите от времето на румен Петков и Сакскобургготски, е назначен да отговаря за парите, които движат тези процеси, за да се насочват по правилния начин.
Вярно е, че руските пари изкушиха дори бившия германски канцлер Шрьодер, който беше нает да работи за „Газпром”. В Казахстан пък направиха някакво неустоимо предложение на британеца Тони Блеър, за да се съгласи да работи там като консултант. Но ни дишат пушилката: в България едни другари се изхитриха да заинтригуват ( с какъв ли бонус?) самия Рупърт Мърдок да се прави временно на собственик на най-големия телевизионен канал Би Ти Ви, докато българските шарани лапнат тази стръв на въдицата с обещанието, че така ще гледат американска телевизия. В друго отношение може да сме двойкаджии и изтърсаци в европейските класации, но в пропагандните маневри нямаме равни.
Очевидно обаче е дошло времето на откровението: истината за руските пари, които командват парада на пропагандата в България, се превръща от публична тайна, в явна операция по разгръщане на руското проникване тук по всички фронтове.
Маските започват да падат заедно с мита ( ако някой е вярвал в него) за лондонските юпита на мадридския селекционер. Следващата стъпка ще е по трибуните да екне логичният възглас”да здравствует Левски”!
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010