Поклонниците на Съветския съюз като тяхно истинско отечество обещаха да лъснат в деня на преклонение пред националния ни герой Васил Левски паметника на съветската окупация в София със следния призив:
„Акция на Младежкото обединение в БСП-София
16/02/2012
Скъпи, приятели!
На 19.02.2012 г. (неделя) от 11 ч. Младежко обединение в БСП-София ще почисти Паметника на съветската армия.
Почистването е по случай честванията на 23 февруари – Ден на защитниците на Отечеството.
Материали (парцали, четки, препарати, ръкавици и т.н.) са подсигурени.
Очакваме ви в неделя в 11 ч. пред Паметника на съветската армия в Борисовата градина!”
Тази родолюбива (по отношение на СССР) акция, посветена на празника на Съветската армия ( преименуван в Русия на „Ден на защитниците на отечеството”), наистина се състоя. Не знам какви парцали са осигурени, но едно нещо действително лъщи отново след тяхната намеса днес: чистата лъжа, изписана със златни букви, според която България е освободена от съветската армия през 1944 г. и че за това бил благодарен българският народ( апропо, по онова време просто няма съветска армия, а Червена, кръстена съветска доста по-късно).
Другарите с парцалите никак не са преработили. Масивните основи на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) са все така нашарени с всякакви графити. Източният барелеф, който изцяло е посветен на болшевишка пропаганда, е „благоразумно” подминат от чистачите: българският трибагреник върху болшевишкото чугунено знаме с надписа „Вся власть советам” си е на мястото. А в основата на барелефа някой е коригирал останал от друго търкане надпис, от който беше оцеляла само думата „паметник”- след корекцията тя вече се чете „маметник”!
Цялата енергия на младите бърсачи е отишла всъщност за изтриването на кавичките, които месеци наред профанизираха претенцията на думата „освободителка”. Сега те са махнати и лъжата за освобождението отново е ослепителна с щедрото злато, употребено за гравираните раболепни думи на преклонение пред чуждата окупация.
И всичко това, отново ще подчертая, се случва в деня, когато почитаме Левски. Същият, за който членът на Инициативния комитет за демонтиране на съветския окупационен символ, написа за пловдивския вестник „Марица” следната статия:
Паметникът на Васил Левски – под ботушите на окупатора! Срамно е!
Марица, 16 Февруари 2012
Альоша да “освободи” пиедестала, за да качим Апостола на върха на Бунарджика
Георги ЧУНЧУКОВ
В брой 34 от 10 февруари на в. “Марица” е поместен текст със заглавие “Повече уважение към паметника на Васил Левски” с мнение на арх. Здравко Василков. Той пише: “Пространството пред монумента няма визия, достойна за образа на Апостола”.
Бих добавил, че и пространството над монумента няма такава визия, защото в него доминира друг паметник – този на “освободителя” Альоша. За да се убедите в истинността на това, достатъчно е, когато се предвижвате от подхода на бул. “Руски” към паметника на Левски, да вдигнете глава и в полезрението ви ще попаднат двата паметника.
Единият – грандиозен, възвисяващ се горе, на най-високото място в града, в небето, а другият – скромен, в естествен ръст, принизен долу, под ботушите на окупатора. По тези причини единият се знае от мнозина българи, другият – от малцина. Първият е издигнат от продажни българи – “рубладжии” (по Захари Стоянов) в прослава на “освободителите”, а вторият – от българофили, в памет на Апостола, изрекъл пророческите думи “Който ни освободи, той ще ни пороби”.
Ако искаме проектът, за който пише арх. Василков, да бъде съобразен със значимостта на великия българин, то той трябва да е по-мащабен и радикален: червеноармеецът Альоша да “освободи” пиедестала си и да бъде препратен на алеята до Братската могила. А на негово място да издигнем достоен паметник на най-великия българин. Длъжни сме.
Защото остане ли паметникът на окупатора на мястото си, нацията ни е обречена на вечно разделение. Длъжни сме, за да измием позора от челата си! И за да може Апостола от висотата на мястото си да ни напомня всекидневно за своята велика саможертва в името на България, да вдъхновява и обединява всички българи!”
Р.S. Спестявам продължението на публикацията в „Марица” , от което става ясно колко възмутен е кметът на Пловдив Иван Тотев от самата мисъл да се мести любимия му „Альоша”, но публикувам името на редакторката. Защото, според един коментар на автора Чунчуков във форума на сайта на всекидневника, журналистката Валентина Йеремиева е рускиня по националност. Тъкмо тя е озаглавила статията му по начина, който виждате. Което показва още веднъж разликата между това да си руснак изобщо и конкретно да си хомо совиетикус- не всеки руснак е такъв, нали!
А какви точно са българските граждани с парцалите, за които СССР е тяхното отечество (и това ги мотивира да лъскат съветската символика), си отговорете сами.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010