Танцуващите с мечки

19 Феруари, 2012 - 17:02 -

Най-хубавото на "Берлинале" е това, че накрая става не това, което всички са очаквали, се посочва в коментар на Дойче веле по повод 62-то издание на кинофестивала. И че журито често оценява по свои си критерии, различни от тези на критиците. Журито е съставено от хора от бранша, които оценяват произведенията на други хора от бранша. Което е доста по-различно от това, един журналист да прави оценка на даден филм. Въпреки това имаме право да се ядосваме, когато нашите фаворити за наградите са си тръгнали с празни ръце. Тазгодишното "Берлинале" даде особено много поводи за ядосване в този смисъл. Да дадеш "Златната мечка" на затворническата драма "Цезар трябва да умре" на братята Паоло и Виторио Тавиани е доста консервативен избор в надпревара, в която участваха толкова много други качествени ленти от по-млади и ангажирани, включително политически ангажирани автори. Известна утеха за разочарованията За щастие не всичко накрая изглежда съвсем объркано. "Сребърната мечка" за режисура отиде все пак у Кристиян Пецолд за ГДР-драмата "Барбара", която експертите и наблюдателите смятаха за един от фаворитите за най-престижната награда. Жалко е, че това не беше оценено по същия начин и от журито. "Златната мечка" много би отивала също така и на унгарската драма на режисьора Бенедект Флигауф "Само вятърът", която разказва за преследването на ромите в Унгария. Малка утеха е, че лентата все пак взе Голямата награда на журито. Но не, "Мечката" трябваше да отиде у старопочтените братя Тавиани! През 70-те и 80-те години на миналия мек те създадоха няколко силни произведения, сред които "Баща-господар" и "Нощта на Сан Лоренцо". Оттогава братята Тавиани, днес прехвърлили 80-те, не са създали нищо стойностно. "Цераз трява да умре" е солидна, на моменти дори вълнуваща драма, в центъра на която обаче стои старомоден сюжет, разказан по старомоден начин Злато за една от най-слабите ленти?! Чиста случайност отвежда двамата киноветерани в римския затвор "Ребибиа", където по време на една театрална сценка те са впечатлени от това с какъв плам затворници с доживотни присъди и и осъдени мафиоти рецитират "Ад" от Данте. Тогава на двамата братя им хрумва идеята да направят филм за театъра в затвора. И действително има нещо вълнуващо в това да видиш истински убийци да влизат в ролята на Брут, Касий и Антоний, снимани в черно-бяло директно в килиите им или в двора на затвора. Ще запомним и казаното от един от тях, че едва след като е открил театралното изкуство, започнал да възприема килията като затвор. "Зрителите трябва да си дадат сметка, че и един затворник с тежка присъда е и си остава човек", заявиха при награждаването братята Тавиани.  Безспорно това е така, дори изразява много хуманно отношение. Но със същата сила Тавиани можеха да заснемат този филм и през 60-те години, защото лентата няма нищо общо с темите и проблемите на днешния свят. Освен това филмът не дава много възможности на зрителите да се идентифицират с главните герои - повечето диалози са от самото сценично произведение, между репетициите се чува и вижда съвсем малко от героите, за да може зрителят да усети техния емоционален живот. Въпреки това международното жури под ръководството на британския експерт Майк Лий дадоха предпочитанията си именно за лентата на Тавиани. По този начин те поставиха грешен акцент в едно съревнование, в което "Цезар трябва да умре" беше сред най-слабите произведения. Жалко! Но и наградите за датската историческа лента "Кралска афера" (най-добър актьор и най-добър сценарий) пасват идеално на това жури. То предпочете да отличи един филм за любовна афера в датския кралски двор, но не забеляза достойнствата на гръцката "Метеора" или филипинския "Пленник" на Бриянте Мендоса. Които също заслужаваха повече. Колко жалко!

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010