Прилагането на закона за досиетата е изправено пред сериозно изпитание, след като Конституционният съд (КС) ще решава дали агентите на бившата Държавна сигурност, чиито досиета са унищожени или в тях не съдържат агентурни донесения трябва да бъдат публично обявявани. Това съобщи в сряда сайтът Държавна сигурност.com От електронната страница на КС стана ясно, че на 2 февруари 2012 г. съдът е допуснал за разглеждане по същество (дело №14 от 2011) искане за обявяване на противоконституционност на един от основните текстове в закона за досиетата, пише сайтът. Става въпрос за чл. 25, т. 3 в частта му, в която Народното събрание е приело, че наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето, са достатъчни, за обявяването на неговата принадлежност към ДС. Сезирането на КС е от страна на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател Ваня Пунева и членове Галина Христова и Йовка Дражева. На 9 декември 2011 г. съставът е заседавал по дело, заведено от Стоян Сталев срещу решението на комисията по досиетата, с което той беше огласен в списъка на агентите сред дипломатите през декември 2010 г. Тогава той беше повторно обявен от комисията в качеството му на посланик в Германия (1991-1998) и Турция (1998-2006) в периоди на управление на СДС. Сталев, който през 1990 г. е и съветник на президента Желю Желев, беше разкрит като сътрудник на ДС още през 2008 г. в качеството му на министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски при проверката на членовете на Министерския съвет. Прави впечатление, че тогава той не се е възползвал от предвидената от закона съдебна защита, а го е направил едва през 2011 г. след повторното му огласяване. Според решението на комисията по досиетата Стоян Сталев е вербуван през 1988 г. от Второ главно управление на ДС като агент под псевдонима "Маринов". Тричленният състав на ВАС по делото на Сталев е приел тезата на неговата защита да спре делото и да сезира КС за обявяване на противоконституционността на чл. 25, т. 3, което и съдът е направил. "Знаем за този случай, но ще се въздържа от коментар, тъй като комисията е страна по делото”, е заявил пред Държавна сигурност.com председателят й Евтим Костадинов. Той е допълнил, че комисията подготвя становище до КС, в което ще изложи своята позиция. С атаката пред КС за първи път законът за досиетата, приет с рядък политически консенсус през декември 2006 г. по време на тройната коалиция, е подложен на изпитание за съществуването си. Според експерти евентуалната отмяна на въпросния текст ще обезглави закона и до голяма степен ще обезсмисли прилагането му. Сериозно ще блокира процесът на отваряне на досиетата на репресивните тоталитарни комунистически служби. С атакувания текст се обявяват т. нар. картотекирани сътрудници, за които съществуват само картони в картотеките на ДС, а също така и агенти, в чиито дела има сведения единствено от кадрови служители на ДС. Веднъж вече КС блокира процеса по отварянето на досиета, когато през 1997 г. отмени текста за обявяването на картотекираните сътрудници в първия закон за досиетата. По-късно стана известно, че трима от конституционните съдии всъщност са били агенти на ДС. През 2010 г. чрез Светлана Шаренкова и бившия началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов беше направен опит за атакуване на закона за досиетата пред КС чрез омбудсмана - по това време Гиньо Ганев. След заседание на неговия консултативен съвет, включващ и бивши конституционни съдии, искането беше отхвърлено като неоснователно. Законът за досиетата действа ефективно чрез избраната на негова основа комисия от април 2007 г. На базата на атакувания пред КС текст комисията през последните 5 години е обявила стотици агенти на ДС в трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, в медиите и различни обществени организации. До момента всички дела във ВАС срещу решения комисията са приключвали в нейна полза и нито един съдебен състав не е намирал основания да сезира КС. По делото в КС освен комисията по досиетата конституционните съдии са допуснали като заинтересувани страни Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, ВАС, главния прокурор и Българския хелзинкски комитет. В 7-дневен срок от 2 февруари т. г. те трябва да изпратят писмени становища в съда. Докладчик по делото е конституционният съдия Стефка Стоева. Атакуването на закона за досиетата пред КС става в момент, когато предстои обявяването на агентите на ДС сред кредитните милионери и преди проверките за агентурна принадлежност на банкерите и ръководните органи на висшите учебни заведения, припомня сайтът Държавна сигурност.com.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010