Доц. Павлишина, като преподавател по геология, кажете толкова ли е страшен шистовият газ, който провокира вълната от протести, довела до забраната на технологията за неговото търсене и добив? Според мен сред причините хората толкава да са уплашени от шистовия газ е и това, че в българското основно и средно образование геологията е слабо застъпена – най-вече в географията. Хората знаят много малко за геоложките процеси, за еволюцията на Земята, дори за геологията на страната си. При това положение страховете излизат на преден план и са лесно възпламеними.   Аз уважавам правото на всеки човек да протестира, когато се притеснява за екологията на страната и за здравето си, но в повечето случаи незнанието поражда тези страхове. За мен това е основната причина за протестите срещу шистовия газ, в резултат на които се стигна до забраната на метода за проучване на залежи.  [div class='right_orange']Полина Павлишина преподава повече от 12 години геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", преди това е работила в Геологичния институт на БАН[class='right_orange' div] Така, без да знаем въобще имаме ли шистов газ, имаме мораториум върху проучването му. Дали добивът ще е рентабилен и може да се извърши няма да разберем. Ние си затворихме една врата и само бъдещето ще покаже дали не сме допуснали огромна грешка. Хората винаги са се стремили към познание, а ние сега затваряме една врата към познанието от страх. Човечеството не би вървяло напред, ако се страхуваше от сянката си.   Според мен и медиите не отразиха добре темата. Вместо да информират обективно за метода, те излязоха със страници "Не на шистовия газ", а на съседните пише колко скъпи са за българите газът и парното. Така хората не успяха да узнаят и рисковете, и ползите и да ги претеглят, за да си изградят становище.   При дискусията в парламента се чуха всякакви аргументи в подкрепа на забраната на метода за проучване за шистов газ – как при авария с инжектирането на химическите разтвори ще се отрови подземният водоносен хоризонт на Добруджа, ще има земетресения от 2-3 степен заради хидравличния удар и други такива ужасии. Това вярно ли е?   Всяка технология крие възможност от аварии. Само който не прави нищо е застрахован срещу грешки. Авариите при сондажи обаче са по-скоро изключение, без да адвокатствам на компанията "Шеврон", която иска да търси шистов газ у нас.   Без да влизам в технически подробности ще кажа, че едно проучване за шистов газ в началото и в голямата си част се прави по конвенционален начин – с вертикалното сондиране, при което сондажът се укрепва с цимент, с геофизични изследвания, които дават обема на находището и неговата перспективност. Накрая идва хоризонталното проучване, което вече ще използва хидравличен удар.   Вижте, нефтът и газът обикновено се акумулират в порести скали, но аргилитите, които може да съдържат именно шистов газ, са твърди скали и затова се прокарва хоризонталният сондаж и се налага прилагането на метода хидрофракинг, който да ги разбие, да се направят технологични изпитания и освободи съдържащия се шистов газ за евентуален добив..., чак тогава може да се каже има ли смисъл всичко. Но вече у нас дори не можем да научим въобще имаме ли шистов газ.   Драматични щети върху водата при авария не може да настъпят. Разпространението и акумулацията на евентуално замърсяване е много бавен процес, сочат геоложките проучвания. Всъщност перспективните аргилити в областта са на много по-голяма дълбочина от водоносния хоризонт. Те са на 3 хил. м дълбочина най-общо, а подземните води се намират на около 1000 м.   Например в региона на Нови пазар в годините между 1950 и 1970 г., при изучаването на Добруджанското въглищно находище по конвенционален метод, са пробити над 400 сондажа. Те не са довели до отравяне на водата, въпреки че са пресичали водоносния хоризонт, защото са били добре циментирани. Тези сондажи могат да се използват и сега за геофизични проучвания.   Депутатът от БСП и бивш енергиен министър Румен Овчаров заяви в парламента, че находищата вече са ясни, всичко е въпрос на регистрация на търговско откритие и започване на добив и всъщност бързането е за това. Вярно ли е, че находищата са ясни?   Територията на България е доста добре проучена. Няма държава в Европа, която да не познава своята геология, какви скали се пресичат в сондажите на определена дълбочина, какъв е техният състав и се предполагат местата, където има перспективи за различни суровини, включително шистов газ. Но самото проучване е процес, който изисква инвестиции, които ще доведат до конкретни данни. Аз не съм политик, но може би чак като се получат тези резултати би трябвало да се говори за мораториум върху добива на шистов газ като се преценят ползите и вредите от това. Но да слагаме преграда срещу проучването за мен е изключително прибързано и популистично.   Нека изясним още едно твърдение на част от енергийните експерти – че методът хидрофракинг се използва у нас от 50-60 години. Можете ли да обясните за търсене на какво е ползван?   Аз не знам да е прилаган на българска територия, но все пак аз не съм специалист по нефт и газ, а само преподавател по геология. Доколкото знам тази технология се ползва основно за добив на шистов газ и в Европа се прилага в Румъния, Полша, Великобритания   Като аргумент за интереса на "Шеврон" да търси шистов газ у нас се посочва и това, че компанията вече проучва за такъв в Румъния и всъщност евентуалното находище край Нови пазар е общо с изследваните терени близо до границата със съседна Румъния. При това положение няма ли опасност при авария на тамошни сондажи да се предизвика замърсяване и на добруджанските подземни води?   Не, няма такава опасност. Но е истина, че най-вероятно интересът на "Шеврон" към българския терен е свързан с получени вече резултати от проучванията в Румъния и тези пластове с богати черни аргилити са общи. Така че цялостното проучване е от полза както за компаниите, така и за очертаване на контурите на разпространение на тези аргилити.   Смятате ли, че правителството сгреши като не поиска предварително становището на БАН, на Минно-геоложкия университет и други независими от корпорации учени и те да кажат "да, адски е опасно" или "има риск, но той е контролируем", за да знаят хората какво са шистовият газ и методът за търсенето и добива му?   Моето мнение е, че всяка дискусия, обособено за такива неща, трябва да се води с превес на експертите и учените, които са запознати с технологиите и новостите в минния бранш. Мнение от моите колеги специалисти обаче не беше взето.   Риск винаги съществува и ще съществува при всяка нова технология и България трябва да иска строго следене за спазването на нормите за безопасност, да се прави екологична оценка за всеки сондаж, а не да се минава веднага към забрани...   Хората не вярват в капацитета на българските учени.   Аз винаги съм твърдяла и в хода на дискусиите за бъдещето на БАН, че в академията и в университетите у нас има много сериозни и квалифицирани учени. В областта на геологията специално те имат публикации и достижения, които са напълно съпоставими с тези на колегите им на най-високо международно ниво. Така че тяхното мнение не би трябвало да се подценява и в случаи, когато даден въпрос е от важно значение за България и обществото й, те трябва да са в експертните комисии. Те трябва да обясняват на хората технологиите, да говорят за рисковете и ползите, за да може обществото да ги претегли.   Трябваше да се остави първо на експертите да изкажат своето становище, за да вземат политиците най-мъдрото решение не само за екологията на страната, но и за нейните стратегически суровини.   Ние имаме полза от това световни, авторитетни и доказали се компании да проучват ресурсите ни, за да знаем какви са те. Български компании нямат капацитет да направят това, не могат да дадат необходимите средства.   Относно отбелязаните гафове на "Шеврон" в други държави, без да ги защитавам, искам да каже, че който не работи, той не греши.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010