Гърция е застрашена от неконтролируем фалит през март, ако страната не успее да осигури новия пакет кредитна помощ в размер на 130 млрд. евро. Предупреждението е отправено от гръцкия премиер Лукас Пападимос на среща с представители на синдикатите и работодателите, за която в четвъртък съобщават гръцките медии. По думите на Пападимос от решенията, които трябва да бъдат взети в близките дни преди пристигането и по време на пребиваването в Атина на мисията на тройката международни кредитори от ЕС, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), ще зависи дали Гърция ще остане в еврозоната или ще бъде принудена да се върне към националната си валута - драхмата. Без съгласието на тройката и без следващо финансиране Гърция през март ще се изправи пред непосредствената опасност от неконтролируем банкрут. Следователно от нашите действия и решения в следващите седмици ще зависи всичко, казал Пападимос. Пред представителите на синдикатите и работодателите той обявил, че кредиторите призовават да бъде преразгледана издръжката на работната сила, за да се повиши производителността на труда и предупредил, че ако не бъдат извършени значителни реформи, Гърция няма да получи следващия транш от кредитната помощ. Ако това се случи, ако бъде блокирано финансирането ни от страна на партньорите, последствията ще бъдат трагични за доходите на работещите, а безработицата ще се увеличи още повече, предупредил гръцкият премиер. Ножица и за заплатите в частния сектор Гръцките медии дават и по-конкретна информация за исканията на тройката международни кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ, чиито представители се очаква да пристигнат в средата на януари в Атина. Те щели да поискат от гръцкото правителство премахване на минималната заплата, както и на даваните в частния сектор 13-та и 14-та заплата, намаляване на осигурителните вноски и повишаване конкурентноспособността на предприятията. На вчерашната среща с премиера Общата конфедерациця на труда в Гърция ГСЕЕ, която обединява работещите в частния сектор, дала да се разбере, че няма да приеме никакви промени в подписания от нея колективен трудов договор, като е отхвърлила исканията на тройката за орязване на доходите. "Ножът е на врата, всичко показва, че предстоящите преговори с тройката ще бъдат най-трудните що се отнася до исканите от нея нови намаления на заплатите в частния сектор, там вече доходите бяха орязани с 25 на сто", коментират гръцки издания, цитирани от БТА. От друга страна макар да смята, че намаляването на доходите е необходимо, самият Пападимос подсказал, че не всичко, което иска тройката, ще бъде прието."Гърция има нужда от социален договор", предупредил премиерът. Връщането на Гърция към драхмата не е решение Нашата цел е Гърция да остане в еврозоната, заяви от своя страна френският външен министър Ален Жупе. 2012-а ще бъде ключова година за еврото, но връщането на Гърция към драхмата не е решение за нея, смята председателят на Еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Според него, че проблемите с дълга на Гърция биха могли да се решат без да е нужно страната да излиза от еврозоната. Юнкер каза, че в следващите седмици ще бъде приключен новият спасителен пакет за Гърция и че това ще стане след края на преговорите, които Гърция води с частните кредитори за отписване на 50 на сто от нейния дълг. Напредък в преговорите за отписване на част от гръцкия дълг Същевременно Международният институт за финанси, ръководен от Чарлз Далара, който представлява частните кредитори в преговорите с Гърция, смята, че в следващите дни трябва да бъде постигнато споразумение по отписване на част от гръцкия дълг, През последните дни бе отбелязан напредък на преговорите за доброволна размяна на облигации по гръцкия дълг, се казва в съобщението на института, цитирано от гръцката агенция АНА-МПА. В него се подчертава, че е важно едно такова споразумение от доброволен характер да бъде сключено в близките дни въз основа на условията и параметрите, договорени на срещата на лидерите от еврозоната на 26-27 октомври в Брюксел. Съгласно тези условия от големите банки и инвестиционни компании бе поискано да опростят 50 процента от задълженията на Гърция към тях, за да може страната да се съсредоточи върху възстановяването на икономиката си и в крайна сметка да се върне на финансовите пазари. От май 2010 година платежоспособността на Атина се поддържа със спасителен пакет от 110 милиарда евро от еврозоната и МВФ, като бе обещана помощ от още 130 милиарда евро, ако инвеститорите се съгласят да поемат част от дълговия товар. Идеята е, че опрощавайки част от гръцкия дълг, частните кредитори избягват много по-големи загуби, от които са застрашени при неконтролиран фалит на страната. Въпреки че в края на октомври еврозоната и банковите представители постигнаха принципно съгласие по преструктуриране на дълга, според което Гърция ще бъде облекчена със 100 милиарда евро, преговорите по това споразумение трябваше да приключат до края на миналата година, но все още продължават.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010