При обсъждането на бюджета за 2012 г., министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че заплащането на служителите в държавните ведомства от догодина ще бъде още по-точно регламентирано и подчинено на правила, така че всичко да е пределно ясно и прозрачно. Оценката на труда ще се подчинява на правилото за еднакво базово заплащане за съответната позиция на служителя и по-високо заплащане за по-добре свършената работа, така че месечното възнаграждение ще варира от 70% от базовото за лошия служител до двойно за отличника, поясни Дянков. Докато тази реформа тръгне - а на този етап не се знае кога ще стане това, но няма да в следващите няколко месеца - част от 80 хилядната армия държавни чиновници си докарва нелоши допълнителни доходи под различни форми. Изводът не е голословен. Mediapool разполага със справка, получена по неофициален път, от едно от министерствата – на регионалното развитие и благоустройството, която показва, че някои от служителите във ведомството са получили значителни финансови възнаграждения извън трудовите договори. Опитахме се да разберем дали такава практика се прилага и в други министерства, но резултатът от запитванията бе повече от скромен. Служители в МРРБ са вземали по 4-5 хил. лв. месечно от граждански договори Според справката, с която Mediapool разполага, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е платило на свои служители близо половин милион лева (485 хил. лв.) по граждански и други договори и извън трудови правоотношения за първото полугодие на тази година. Тези пари не са част от допълнителното материално стимулиране (ДМС), които се изплащат от събрани такси за извършени услуги, не са и премиални, които се формират от икономии от фонд работна заплата. Очевидно в МРРБ има практика служители на трудов договор да сключват граждански договори за извършване на работа по дадено задание. Интересното е, че някои служители са сключвали по няколко граждански договора по различни задачи за един и същи период, което поставя въпроса как са успявали да си свършат хем работата, за която са назначени по трудов договор, хем останалите задължения по гражданските договори за един и същи осемчасов работен ден. Другият факт е, че има определена връзка между това, че служителят е член на политическия кабинет на министъра (по времето на разглеждания период министър е Росен Плевнелиев) и същевременно получаването на граждански договор. Така например седемте членове на комисията, назначена със заповед № РД-02-14-84/17.01.2011 на министър Росен Плевнелиев, със задание провеждане на избор на консултант за "Предоставяне на консултантски услуги за изготвяне на регионални ВиК планове за Централен, Източен и Западен регион по Проект ID №Р099859 "Развитие на общинската инфраструктура" са получили по 1600 лева месечно извън трудовата си заплата по това задание. Заданието е било работено 4 месеца или всеки от тях е взел по 6000 лева хонорар. Един от членовете е експерт в политическия кабинет на министъра със заплата 800 лева. Експертът е получил по този и по други граждански договори за периода март – юли т. г. 10 200 лева или средно на месец по 2040 лева извън заплатата, показва справката. В същата тази комисия нейният председател, с ранг съветник на министъра, е получил 25 860 лева също за периода март – юли т. г., което става ясно от счетоводна справка, с която Mediapool разполага. В тези пари влиза и хонорарът от 6 хил. лв. по описаното задание. Или за месец в посочения период този служител е имал месечен доход над 5 хиляди лева - далеч над официалната заплата на министъра. Същото се отнася и до останалите членове на упоменатата комисия. Друг от тях е взел за същия период осем хиляди лева, а негов колега – "скромните" 6000 лева. (Mediapool разполага с имената и точните длъжности на споменатите служители – бел. ред.) Съветник на министъра от февруари до юли е взел хонорари в размер на 16 640 лева. Друг "любопитен" случай е с парламентарния секретар на МРРБ, който сключва с министерството граждански договор за 12 месеца с месечен хонорар от 1000 лева или общо за 12 хил. лв. Задачата му е да "осъществява контрол, комуникация и координация между участниците в процеса на изпълнението на задачите, свързани с реформата на ВиК сектора и да изготвя презентации, анализи и доклади за изпълнението на дейностите от страна на МРРБ по преструктурирането на ВиК секторите съгласно промените в Закона за водите". И така до сумата от 485 хил. лв., които са отишли от бюджета на МРРБ за допълнително възнаграждение. И още един пример. Със своя заповед РД-02-14-1511 от 14.07.2011 г. министър Плевнелиев формира "Комисия за контрол върху цялостното изпълнение на концесионните договори, сключени от министъра на регионалното развитие и благоустройството за морски плажове, разположени на юг от нос Емине, без морски плажове пред селищни образувания с национално значение" в състав от седем души, начело със зам.-министър, плюс технически секретар, финансов консултант, двама правни консултанти и двама консултанти по технически и екологични въпроси, всички служители на министерството. В точка ІV на заповедта е посочено, че членовете на комисията, консултантите и техническия секретар получават за всяко проведено заседание по една минимална работна заплата за страната или 240 лева. Заседанията се провеждат в работно време, за което членовете и консултантите получават заплата по трудов договор. Не е ясно защо е формирана комисията, тъй като има цяла дирекция "Концесии" в МРРБ, в чиято дейност влиза и контролът на изпълнението на концесионните договори. В състава на самата комисия е директорът на дирекцията (получил извън заплатата си от март до юли т. г. от хонорари още 6240 лв.) и един негов подчинен, а финансовият, двамата правни консултанти и един по техническите въпроси са също на работа в посочената дирекция. "В нашето министерство няма заплащания по граждански договори" Изглежда, че регионалното министерство е изключение от останалите централни ведомства, ако се вярва на официалните отговори, които Mediapool получи на запитванията си, провокирани от справката за гражданските договори в МРРБ. Оказва се, че в другите министерства почти "не знаят" какво е граждански договор. Но пък до края на ноември 2011 г. Министерството на външните работи, което не е изплащало на свои служители средства по граждански договори, на два пъти е раздавало бонуси по линията на допълнително материално стимулиране (ДМС) за "срочно и качествено извършена работа" в размер на 375 932 лева. При определяне на индивидуалния размер на сумата по ДМС са взети предвид оценката от годишното атестиране, отработените дни и основната месечна заплата. Трима служители на МВнР пък са получили общо 500 лева за допълнителен труд по организирането на конференция. От Министерството на отбраната (МО) отговориха, че също не са заплащани услуги по граждански договори със служители на ведомството. За 2009, 2010 и 2011 г. не са раздавани бонуси (допълнително материално стимулиране) в централната администрация на МО. Тоест, служителите в министерството са си останали на заплатите по трудов договор. "Изключение" прави Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), където тази година са били сключени само два граждански договора със служители. Единият е за експертно участие в тръжна комисия за поръчка на агенция “Автомобилна администрация” и е за 100 лева. Вторият е за информационно обслужване в агенция “Железопътна администрация” и е за 600 лева.. В системата на транспортното министерство премии се полагат по закон на служителите на агенция “Автомобилна администрация” (до 30% от годишните средства за работна заплата), на дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (35 на сто) и в агенция “Морска администрация” (25 на сто). Средствата за премии за служителите на тези структури са 1 365 832 лв или среден месечен размер 148 лева. Едва ли обаче премиите на всички служители са еднакви. Работещите в Националната многопрофилна транспортна болница “Цар Борис III” и на Многопрофилната транспортна болница – Пловдив, които са към МТИТС, също имат право на бонуси – до 40 на сто от приходите на болницата и средствата по клинични пътеки. Средствата за 2011 са 1 465 252 лв. или среден месечен размер от 256 лв. За разликата от повечето централни ведомства, Министерството на правосъдното предпочете да си раздаде бонуси още в началото на 2011 година, за което Mediapool писа. Тогава 47 служители получиха значителни суми, спечелени от работата на Търговския регистър. Най-много пари бяха раздадени на близкото обкръжение на бившия министър и избрана за вицепрезидент Маргарита Попова, а сумите бяха средно 140% от средната брутна заплата в политическия й кабинет. При максимална заплата за заместник–министър в размер на 1661 лева и минимална от 1027 лева, това означава, че през март те са си раздали по около 2000 лева допълнително. Бонуси в Министерството на правосъдието от началото на годината взеха не само чиновниците, ангажирани с Търговския регистър. По една работна заплата през първото тримесечие бе изплатена и на 176 служители, като средствата са били икономисани от фонд "Работна заплата". Тази сряда, след края на правителственото заседание, министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви, че няма да има коледни бонуси за служителите в неговото ведомство. Такова понятие не съществува в държавните институции. В държавните дружества положението е друго, обясни той. В редица компании, които започват да работят по-добре, профсъюзите по места използват това, за да искат допълнителни бонуси, което не е особено правилно, смята министърът. Пример за това са мини "Марица изток", където има по-добри финансови резултати от очакването, съответно и коледните бонуси доближават 2 хил. лева. "Това е една достойна оценка за труда им", каза Трайков, намеквайки, че по-високи бонуси в дружеството няма да има. И все пак съществувала възможност в края на годината да има разпределение на спестени средства във фонд работна заплата, отбеляза той. Преди две години: "Това трябва да спре" При едно от първите си публични появи след като стана министър на финансите, Симеон Дянков изказа възмущението си от огромните суми, които служители на министерството са получавали по граждански договори. Тогава той размаха пред журналисти справка за възнагражденията и заяви, че това повече няма да продължава. Самият премиер Бойко Борисов тогава също обяви, че не е нормално държавни служители да вземат повече от министъра и от министър-председателя, които носят много по-голяма отговорност. Очевидно с времето тези клетви са забравени и е в сила старата максима – има ли желание, има и начин.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010