Българските мюсюлмани са масово политически неангажирани, а религията е чак на четвърто място по важност за тях. 87.5% от тях не смятат, че мюсюлмани и християни се разбират трудно помежду си, а само 1.4% се опасяват от развитие на тези отношения в отрицателна посока.   Това показва първото за последните 25 години изследване, фокусирано само върху мюсюлманските общности в България.   Проектът е осъществен от Новия български университет и агенция "Алфа Рисърч" и ще бъде представен официално в петък.   Методиката на изследването е смесена: количествено изследване (850 анкетирани) и качествено - чрез дълбочинни интервюта в осем региона, населени с български граждани, изповядващи ислям.   Мюсюлманите все повече се капсулират   Дълбочинните интервюта показват засилване на степента на капсулиране в собствената група и намаляване на доверието в "другите".   Този процес би могъл да има много обяснения. Едно от тях вероятно е силният говор на омразата, който в представите на изследваните общности постепенно може да заличи разликата между "националисти” и "всички българи".   "Колкото до масово тиражираните заплахи от нахлуване на ислямизъм, "радикален ислям", "ислямски фундаментализъм” и пр., те се дължат в голяма степен на неразбирането за някои разминавания между доктриналния и т.н. "традиционен" ислям, установен по нашите земи през периода на османска власт, както и на различни претенции към религиозно водачество", посочват авторите на изследването.   В същото време политиката ангажира активно само 12.3% от анкетираните. 50.9% (най-високият процент съгласие) смятат, че политиците от ДПС се грижат само за собствените си интереси, а не за обикновените избиратели. 38.7% твърдят обратното.   Въпреки това процентът заявяващи, че ще гласуват за ДПС, категорично доминира. Преобладаващата мотивация за този вот обаче е, "защото всички мои близки и познати гласуват за ДПС" (50.8%) – срещу 17.2% за "споделям идеите и принципите на ДПС".   Семейството и работата най-важни за българските мюсюлмани   Според изследването семейството е най-важният приоритет за българските мюсюлмани (95.4%). Този процент напълно кореспондира с отговорите на други въпроси: по-важно е да се уважават близките, отколкото религиозните и държавните институции или политическите лидери.   На второ място е работата с 93.3%. За повечето анкетирани основен източник на доход са заплатите (45.1%), пенсиите и социалните помощи (25.7%). Със собствен бизнес се издържат само 5.6% - почти толкова, колкото с помощ от близки, живеещи в чужбина (5.3%).   Въпреки че повечето анкетирани не са доволни от сегашния си статус и не виждат особени перспективи за в бъдеще (половината от анкетираните имат доход под 150 лв.), само 0.7% работят сезонно в чужбина, а 77.1% никога не са имали такива планове.   Предпочитаните дестинации са Германия (14.8%), следвана от Турция с 4.9%.   Колкото до ориентациите за получаване на религиозно образование, 56.0% смятат, че то трябва да се завърши в България, срещу 7.4% - в Турция и 6.7% - в Саудитска Арабия.   По-малко от 30% се определят като дълбоко религиозни   Религията се оказва едва на четвърто място по важност (48.6%), изпреварена дори от приятелите и познатите (60.4%). Като дълбоко религиозни се определят 28.5%, а едва 8.1% смятат, че има само една вярна религия. 41% изобщо не посещават джамия, 59.3% никога не се молят, затова пък 88.2% обрязват децата си, а 96.1% погребват мъртвите според мюсюлманската традиция.   Отговорите на други въпроси недвусмислено показват скъсване с традицията и влияние на модерността. 83.6% смятат за приемливо мъжът да изпълнява наравно с жената домашните задължения; 53.5% допускат съжителството на двама души без брак; не са малко тези, които ядат свинско (39.8%) и пият алкохол (43.3%); значително е отслабена ролята на възрастните при взимане на важни решения.   Според 80% носенето на забрадки в училище е недопустимо   79.6% твърдят, че носенето на забрадки в училище е недопустимо. Едва 0.5% смятат, че споровете трябва да се решават според ислямското право – шариата.   Едва 7.5% от мюсюлманите у нас се самоопределят като българи   Като турци са се самоопределили 64% от анкетираните, а като роми – 6.,9%.   Като помаци са се самоопределили 10.1%, като българи – 7.5%, мюсюлмани – 5.6%, без отговор – 4.5%, къзълбаши, сунити, алиани – 1.4%.   Ако се сумират отговорите "помаци", "мюсюлмани" и "българи" заедно с неотговорилите, се получават 27.7%, което приблизително точно съвпада с процента на говорещите български език мюсюлмани – 28.2%.   "Очевидно, тук става дума за идентификацията на помаците – традиционно различна в различните региони, с все по-отчетливи тенденции за обособяване на "помашки етнос", посочват авторите на изследването.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010