Бюджет 2012 можеше да бъде още по-консервативен

23 Ноември, 2011 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Георги Стоев е управляващ съдружник в "Индъстри уоч", изследователска и консултантска компания, която специализира в мониторинг и анализ на макроикономическата динамика, политическия риск и бизнес средата в България, като предлага основа за по-добри инвестиционни решения. Завършва Първа английската гимназия в София, а след това и Университета в Лувен (Белгия). Професионалната си кариера започва в Института за пазарна икономика. Стоев е част от кръга икономисти, които последователно настояват за ниски данъци, пропазарни реформи и минимално държавно присъствие в икономиката.

- Г-н Стоев, как оценявате основните параметри, заложени в проектобюджет 2012?
- В проектобюджета за следващата година приходите са заложени консервативно. През тази година приходите от данъци растат спрямо 2010 г., а за следващата е заложено по-малко увеличение от постигнатото. Тоест правителството допуска, че приходите ще растат с по-бавни темпове и аз приемам такова консервативно очакване. Това е добър подход да се планира бюджет в непредвидима ситуация, защото не е ясно дали ще има бърза динамика на инвестициите и на износа например. Заложените приходи са основно от ръст от ДДС и акцизи, което донякъде е притеснително.
Откакто чета българските разчети в условия на криза, започнах да си мисля, че социалните разходи не са най-големият проблем - те са една трета от бюджета. Ако можем да орежем някакви други неща като безсмислени капиталови разходи, субсидии, публични услуги, от които няма никакъв смисъл, ще се окаже, че социалните разходи не са толкова голяма тежест.
- Виждаме, че ситуацията в глобален мащаб се мени непрекъснато, доколко тази динамика е отчетена в този кризисен бюджет?
- Това, което има значение за бюджета, всъщност е номиналният ръст. А ръстът, който правителството многократно коригира, беше реалният. Дали той ще бъде 2.9 или 2.2%, няма такова голямо значение. Важното е реалният ръст плюс инфлацията колко ще дадат като номинален БВП, а знаете - той е заложен около 81 млрд. лв. за 2012 г. При изпълнение на БВП от 70.5 млрд. лв. за 2010 г. и 76.6 млрд. лв. за 2011-а, тази година ръстът на БВП в пари беше 5.3 млрд. лв. Дали ще има още толкова пари догодина, е прогноза, която може да се сбъдне, но може и да не се случи. Все пак - ако трябва да се направи обща оценка на разчетите, смятам, че бюджетът можеше да бъде още по-консервативен, като се заложи на запазване на данъчните приходи. Правителството очаква почти двоен ръст на усвоените пари от еврофондовете - при заложени 2.1 млрд. лв. през тази година до 3.8 млрд. лв. помощи от ЕС догодина. Сегашният темп на разплащане като че ли не дава основания да смятаме, че това е изпълнимо.
- Това е записано в бюджет 2012, но стои повече като пожелание. Този разчет не прилича на прогноза, а по-скоро на бизнес план. Лошото на европарите е, че те са насочени към няколко сектора, които са зависими от тях, например инфраструктурата. Проектите там обаче се оказват зависими не само от европейското финансиране, но и от начина, по който работи администрацията, което важи и за другите области, към които са насочени тези средства.
- Ефективно решение ли е да се намалят субсидии за земеделците, например, а след това да се разпродават държавни земи, за да се осигурят липсващите 230 млн. лв?
- При фермерите не зная точно как работи системата, но те са разчитали на тези пари и са си планирали бизнеса си въз основа на плащанията. От друга страна обаче, земеделието е секторът, който дава най-оптимистични сигнали през последните две години - хората купуват земи, окрупняват ги и произвеждат. Така че е редно да се запитаме - ако този бизнес е печеливш, защо изобщо му трябват субсидии?
- Как гледате на идеята държавата да поема част от осигуровките и от корпоративния данък на крупните инвеститори?
- Не съм привърженик на това държавата да дискриминира някои компании спрямо други. Не смятам, че трябва да има големи фирми срещу малки фирми, чуждестранни срещу български и всякакви такива опозиции. Ако ще има намаляване на данъците, което винаги се приветства, по-добре е то да бъде за всички. Нека намалим на всички осигуровките с 2%, отколкото само на една определена група с 10 % например. Има откъде да се режат още данъци и е мит, че в България налозите са най-ниски. Това не е точно така, защото освен данък печалба има и данък дивидент, осигуровки... Като внесете машина, плащате ДДС, ако работите с горива, сигурно сте внесли и акциз. Така че като теглиш чертата се оказва, че данъчната среда не е съвсем такава, за каквато я представят.
- Как може да се регулира средата така, че да стане по-благоприятна за правене на бизнес?
- Непрекъснато трябва да се мисли за по-ниски данъци. Имайте предвид, че голяма тежест са и таксите, които се налага да плащат фирмите. Ние често не им обръщаме внимание, защото не ги виждаме като данъци, но се оказва, че фирмите плащат огромни такси за разрешителни, за оценки и за какво ли още не. Работата с администрацията често пъти затруднява бизнеса, особено на местно ниво. Някои фирми притежават цехове, предприятия и така собствениците се сблъскват с някой общински кмет, който си е наумил, че нещата трябва да минат през неговата юрисдикция и процедурите се проточват.
- Наскоро Евростат отчете, че 36% от малките и средните фирми получават отказ за финансиране. Защо достъпът до кредити стана толкова труден?
- Вие цитирате статистика и тук е редно да кажем, че за последната година общият дълг на бизнеса към банките нарасна с един милиард лева. Да, това е малко в сравнение с годините преди 2008 г., но сравнено с общия приток на капитали в икономиката не е никак малко. Банките по някакъв начин започнаха да се ориентират към по-малкия бизнес и да кредитират тяхната дейност. Така че трезорите ще играят все по-ограничена роля при финансирането на големи проекти в следващите години и ще насочват вниманието си към проекти на малкия и среден бизнес.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010