Секретната информация, добита чрез специални разузнавателни средства (СРС) по време на разследване, да се декласифицира преди да бъде приложена като доказателство по дело в съдебна фаза.   Тази идея лансира шефът на Държавната комисия по сигурността на информацията Цвета Маркова във вторник по време на кръгла маса на фондация "Риск Монитор" в парламента, посветена на използването на агенти под прикритие от службите.   Ако предложението на Маркова бъде прието и гласувано от депутатите като промяна на НПК, на практика съдът вече няма да има причина да засекретява свои заседания заради наличието на СРС-та в папките по делото.   Въпреки че миналата година на свое общо събрание наказателната колегия в Софийския градски съд прие становище, че в подобни случаи заседанието може да се проведе при временно закрити врата, това все още си остава въпрос на лична преценка на всеки съдия. Често се случва магистратите да пренебрегват обществения интерес от публичност в процеса заради опазването на класифицирана информация, била тя и с незначително съдържание.   По думите на Маркова първоначалната й идея е била да се обсъди възможността за изработване на задължителни указания към разследващите, съвместно от нея, главния прокурор Борис Велчев, шефа на ДАНС Константин Казаков и вътрешния министър Цветан Цветанов, за да се избегнат промените в закона.   От държавното обвинение и МВР приели предложението, но от агенцията предпочели една толкова "тежка" тема да мине през гласуване в Народното събрание, за да се регламентира с конкретни текстове в закона. Евентуалното декласифициране на СРС-та в досъдебната фаза ще засяга само съдържанието на записите (ако те не представляват държавна тайна – бел. ред.), но не и самоличността на агентите под прикритие, ако са използвани такива.   Необходимост от ясна забрана на провокацията към престъпление   В представеното от "Риск Монитор" изследване като сериозен недостатък на родното законодателство бе посочена липсата на забраната за провокация към престъпления, каквато е международната практика. Според представители на разследващите органи обаче тя не може да обхваща абсолютно всички криминални прояви, тъй като това би направило внедряването на агент в престъпна група невъзможно.   Като пример бе посочено решението в редица западни страни – агентите под прикритие да не могат да извършват убийства, както и средни и тежки телесни повреди. В момента в НПК е посочено, че "не е общественоопасно деянието, извършено от лице, което е действало като служител под прикритие в рамките на определените му правомощия по закон".   От фондацията обаче отбелязват, че "законът не предвижда нарочна дефиниция на правомощията на агента под прикритие и съществуващата правна рамка дава широки параметри на действия".   Изрично е забранена единствено провокацията към подкуп, срещу което не веднъж са се обявявали високопоставени представители на МВР и прокуратурата, тъй като се затрудняват разследванията за корупция. Главният прокурор дори вече прави предложение провокацията към подкуп да бъде разписана към СРС.   Такова мнение изрази и ректорът на Академията на МВР Йордан Пенев, който определи забраната като "срам за българската юриспруденция". По думите му е очевидно, че един агент под прикритие може да се внедри в престъпна група само, ако извършва някакви престъпления и това трябва да се има предвид от законодателя.   Агентите все още се ползват в пъти по-малко от подслушването   От представените на кръглата маса статистически данни стана ясно, че агентите под прикритие все още се ползват в пъти по-малко в сравнение с подслушването. Разследващите са прибягвали до слушане на разговори в близо 70% от случаите, в които са ползвали СРС-та през 2009 и 2010 г., докато случаите, при които агентите са влизали в действие, не надвишават 3%.   Авторът на доклада Рада Смедовска цитира неофициални данни на Софийския градски съд (СГС), според които през 2009 г. става въпрос за 53-54 внедрявания на служители в ъндърграунда. Тези цифри обаче сериозно се разминавали с официалната статистика, която отчита едва 14 такива случая в столицата.   Данните за 2010 г. също са доста противоречиви. Според отчета на Подкомисията за контрол на СРС в парламента агенти са ползвани едва 8 пъти, докато според СГС те са 47. "Това разминаване на информацията свидетелства за необходимостта от въвеждането на механизми за изработването на достоверна, унифицирана статистическа система за обобщаване на данните, свързани с този оперативен способ", заключиха от "Риск Монитор".   По неофициална информация на ГДБОП, която е основната служба, използваща тайни агенти, през 2009 г. са проведени 32 операции с внедрени в банди служители, като най-често става въпрос за разследвания на наркопрестъпления. Едва 18 от тези операции обаче са довели до образуване на досъдебни производства. През 2010 г. са използвани 36 агента, но не се съобщават данни за образуваните впоследствие дела.   Заместник-директорът на службата Валентин Трифонов подчерта, че през 2011 година агенти под прикритие 20 пъти са давали показания по досъдебни производства. Според него през общо шестте години, в които такива служители се ползват от МВР, не е имало случай някой да откаже да свидетелства, въпреки че ако животът му е застрашен, има това право.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010