Докога кабинетът ще ни заблуждава за какво ще похарчи 4.5 млрд. лева

16 Ноември, 2011 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Ето обстоятелствата, които провокират следващите редове. Държавният дълг в края на 2011 г. е 10.5 млрд. лева, или 13.7 % спрямо БВП. В 2012 г. той става 12 млрд. лв., или 14.8% от БВП заради предвидения дефицит от 1.5 млрд. лева. В законопроекта за бюджета за 2012 г. е установен таван за нарастване на дълга до 15.3 млрд. лева. Това е 18.8% от БВП, т.е. с 3.2 млрд. лева повече от увеличението на дълга поради дефицита, предвиден в бюджета за 2012 г.
В доклада към проектобюджета премиерът обяснява размера на външния дълг с "тясна връзка и взаимна зависимост с усвояванията по вече договорени държавни инвестиционни заеми за финансиране изпълнението на важни инфраструктурни проекти". Затова поискахме обяснение от него за кои конкретно заеми за важни инфраструктурни проекти готви нарастване на дълга. Не получихме отговор. Но вицепремиерът г-н Дянков каза: "Трябва да се подготвим и за плащания по еврооблигациите на Милен Велчев през 2013 г. ... Точното число за това било 1839 млн. лв."; "Заложеното в проектобюджета за 2012 г. увеличение на държавния дълг с 4.5 млрд. лв. е буфер, в случай че положението в Европа стане твърде тежко."
Ще покажа, че първото е невярно, а другото - невъзможно
В първото обяснение вицепремиерът говори за плащания по дълга, които не са необходими и няма да направи. Покриването на еврооблигациите през 2013 г. ще стане чрез замяната им с нови облигации; един дълг ще замени друг. Ако се пуснат облигации за замяната още през 2012 г. , те ще увеличат държавния кредит, но и фискалния резерв и затова няма да увеличат дълга. Замяната на един дълг с друг, на едни облигации с други през 2013 г. няма свойството да увеличи дълга. Не разисквам възможностите той да се рефинансира по други начини. Само ще посоча, че те са много. Изводът вече е ясен. Първото обяснение няма нищо общо с учебника по публични финанси.
Във второто обяснение г-н Дянков говори за буфер срещу "тежкото положение в Европа". Сам по себе си изразът е безсмислен. "Тежкото положение в Европа" няма способността да увеличава българския дълг. Това може да направи само българското правителство, ако реши да харчи много повече пари, отколкото има. То си е оставило възможност да похарчи, както вече посочихме, не 1.5 млрд. лв., а 4.7 млрд. лв. Тъй като с тези пари то не разполага, ще трябва да увеличи дълга. Но това е невъзможно, без да се наруши определения в закона за бюджет 2012 дефицит, защото всяко увеличение на дълга се предхожда от увеличение на финансирането на дефицита. В случая става въпрос за увеличение на дефицита в бюджета за 2012 г. до 5.8% от БВП. Такъв дефицит може да взриви финансовата стабилност на страната.
Ще изглеждаме в нелепо положение да се задоволим както с невярно, така и с невъзможно обяснения. Затова повтаряме въпроса към премиера: "За кои конкретно заеми за важни инфраструктурни проекти се готви нарастване на дълга?" И ще предложим ограничаване на нарастването на дълга в рамките на планирания дефицит.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010