Медийната кампания, съпътстваща изборите, не даде възможност на хората да направят своя информиран избор, липсваше дебат, а чисто пазарните механизми за отразяване доведоха до лоши практики. Това са изводите на Съвета за електронни медии за изминала предизборна кампания. Институцията бе подготвила и мониторинг на 35 радиостанции и телевизии, който показва, че в национален мащаб най-отразявани са били кандидатите на ГЕРБ, а веднага след тях на БСП. Всички останали имат в пъти по-малко споменавания.   Нужни са законодателни промени, които ясно да разграничат политическата реклама в медиите от истинската журналистика, каза във вторник председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов.   "Основната цел на медийната кампания по време на изборите да задоволи правото на слушателя и зрителя да направи самостоятелно информиран избор не беше постигната докрай. Липсата на полемика означава, че кампанията и нейното отразяване са въздействали основно на твърдия електорат на партиите.", коментира директорът на дирекция "Мониторинг" в съвета Румян Петров.   По думите му медийната кампания е била впечатляваща в количествено отношение, но с еднообразни форми, липса на дискусии и директен сблъсък между претендентите. Статистиката показва, че при над 1400 информационни материала в телевизиите половината са клипове на кандидати, а дебатите са едва 38. Това е много по-малко от предходните избори.   Според Петров една от положителните черти на кампанията е, че електронните медии този път не са позволили да станат терен за компроматни войни и черен пиар.   От СЕМ настояха за дефиниране на понятието "политическа реклама". Георги Лозанов заяви, че законодателят трябва да либерализира регламента за обществените медии и да създаде такъв за търговските. По думите му в момента БНТ и БНР не могат пълноценно да изпълняват своята информационна функция, за която са призвани, заради ограниченията в законодателството.   По отношение на търговските медии той заяви, че те в момента се регулират единствено от чисто пазарни механизми, което започва да води до лоши практики в представянето на кандидатите.   "Част от кампанията трябва да върви под формата на политическа реклама, но друга, да бъде безплатна, като резултат на истинската журналистика. Залагането на ясни разграничения между платено и журналистическа свобода ще бъде нов етап в развитието на медиите в тази ситуация", коментира още Лозанов. Той обаче призна, че истинската журналистика все пак е изцяло въпрос на съвест и няма как да зависи само от регламенти.   Мониторингът на СЕМ показва, че националните телевизии са излъчвали предизборни материали основно на БСП. В БНТ червените водят на РЗС, "Атака" и ГЕРБ. БТВ са отразява ли най-много БСП пред РЗС и Меглена Кунева. В Нова телевизия БСП са по-отразявани от вторите – РЗС, а в ТВ7 значително преимущество имат ГЕРБ пред БСП. Телевизиите с ясен политически профил са ТВ Европа, които са отразявали основно изявите на ГЕРБ, Нова българска телевизия – БСП и "Скат" – Национален фронт за спасение на България.   При радиостанциите – в ефира на БНР програма "Хоризонт" най-често са присъствали БСП, а след тях Алексей Петров, ГЕРБ и РЗС, в "Дарик радио" – БСП, ГЕРБ, РЗС и "Атака", а в радиоверигата на "Фокус" са се появявали почти само имената на кандидати от ГЕРБ и БСП с преимущество на управляващата партия.   Мониторингът на централните информационни емисии, който бе направен от неправителствените организации, обаче показва, че по време на кампанията в новините са присъствали с огромно преимущество Бойко Борисов и кандидатите на ГЕРБ. Управляващата партията и нейните кандидати са най-отразявани и от пресата по време на предизборната кампания.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010