Първоначално ограничена до Гърция, дълговата криза обхвана цялата еврозона, нейните банки и тревожи целия свят. Очертава се завръщане на финансовото мини-земетресение, което от две години застрашава единната европейска валута. Така започва коментар на Франс прес.   Как се случи дълговата криза?   "Цялата система се основава на постулата, че една държава не може да фалира, този постулат днес е разклатен", резюмира представител на голяма рейтингова агенция, пожелал да остане анонимен. Всички развити страни, САЩ и тези от еврозоната, са свикнали да живеят на кредит от края на Втората световна война, трупайки дългове, които вече възлизат на близо 100% от богатството, което произвеждат всяка година.   Ударени от финансовата криза през 2008 г., тези държави се видяха принудени да натрупат още малко задължения, за да помогнат на банките си до прагове, за които се смята, че ще попречат на растежа им в идните години. Санкцията вече е налице. Положението в еврозоната се смята за особено тревожно, защото динамиката на икономиката й се оценява като по-ниска спрямо тази на САЩ.   Защо се говори за гръцка криза?   Гърция се превърна в детонатор, обявявайки в края на 2009 г. мащаба на дефицитите си, който беше крит в продължение на години и трябваше да бъде ревизиран към повишение.   Изведнъж лихвите, искани от банките, за да й отпуснат свежи пари, скочиха. Кранчето беше отвъртяно. Скоро след това страната беше принудена да поиска първа финансова помощ от европейските си съседи и от МВФ през пролетта на 2010 г., за да избегне фалит.   Днес е предвидено увеличаване на тази помощ. В замяна на това Гърция се ангажира да приеме драстични мерки за ограничаване на разходите.   Защо съдбата на Гърция не е решена?   Първият план за помощ на Гърция й позволи да изплати най-неотложните си задължения. Но от тогава рецесията се задълбочи и дългът, който възлиза на близо 350 милиарда евро, продължава да расте. Оттук дойде и необходимостта от втори план за помощ, предвиждащ тежко преструктуриране на националния дълг.   Каква е връзката с банковата криза?   След като се разпространи към други нестабилни държави (Ирландия, Португалия), дълговата криза обхвана през лятото банките, които държат голям брой дългови ценни книжа на изпаднали в затруднение държави, които поради това са се обезценили. Това положение пресуши ликвидните пари в обръщение - банките, опасяващи се да не открият скелети в гардеробите на съседа, намаляват заемите, които си отпускат една на друга, създавайки опасност от подкопаване на системата и заплашвайки в крайна сметка финансирането на домакинствата и предприятията. "Дексия" (белгийско-френско-люксембургска кредитна институция, специализира в държавно финансиране – бел. ред.) вече плати цената на тази политика. Днес нестабилните банки се нуждаят от рекапитализация, за да устоят на шока.   Защо днешната среща на върха на ЕС е толкова очаквана?   Целият свят вече иска отговор, на първо място от страните от Г-20, които се събират в началото на ноември в Кан. Необходимо е да се стабилизира Гърция, да се създаде убедително противодействие - подсилен Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС), за да се предотвратят разпространението на кризата и атаките срещу Италия и Испания и да се спасят банките.   Ще стане ли тази среща на върха повратна точка в кризата?   Не е сигурно. Европейските ръководители, често разделени помежду си, действаха в началото разпокъсано и тази среща може да потвърди тенденцията. Предложенията за подсилване на ЕФФС изискват преговори в идните седмици с чуждестранни частни или държавни инвеститори. Те едва ли ще приключат скоро.   *Публикувано от БГНЕС

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010