- Г-н Калфин, изненада ли Ви с нещо българската политическа действителност по време на тази предизборна кампания? Една и съща България ли виждате от Брюксел и Страсбург, и от обиколките Ви из страната?
- Не. В последните две години работя в Брюксел, но почти всяка седмица пътувам до България и добре познавам българската политическа действителност. В този смисъл тя няма с какво да ме изненада. Това, което ме изпълни с тревога по време на многобройните ми обиколки в страната през последните вече почти три месеца, е огромната разлика отпреди две години. Тогава за последен път правих предизборна обиколка като водач на листата на БСП за изборите за Европейски парламент. Но хората в страната не се чувстваха толкова изоставени, захвърлени на произвола на съдбата, нямаше такава бедност, която на места вече преминава в мизерия и много българи буквално изпадат извън борда. Нямаше го страхът, който виждам днес, страхът дали ще имаш пари да изкараш утрешния ден, дали утре ще имаш работа, какво ще стане с живота ти, с града или селото ти. А правителството не само не прави нищо, за да се подобри всекидневието на гражданите, опасявам се, че използва този страх като инструмент за набиране на гласове.- Каква е самооценката Ви за проведените предизборни диспути?
- Мисля, че е много добре, че те все пак се състояха. Аз съм доволен от представянето. Хората гледат, слушат и ще направят своята преценка, резултатите ще станат ясни на 23 октомври. Надявам се с дебатите да сме помогнали на хората да вземат своето решение. И точно заради това, за да се защити възможността на българските граждани за информиран избор, е добре, че тези дебати се случиха. И се радвам, че позволиха на г-н Плевнелиев да участва, макар и само в два тв диспута.- Вие добре познавате работата на президента и администрацията му, както и съществуващата законова рамка. Според Вас има ли нужда от разширяване на президентските пълномощия?
- Да, добре познавам институцията. Президентските правомощия не са малки, нито са за подценяване. Бих предложил някои изменения, които не променят формата на управление, а уплътняват, засилват властта на президента. Например по-висок парламентарен кворум при отхвърляне на президентското вето, правото и отговорността на президента да обявява референдуми. Както и нов закон за Консултативния съвет за национална сигурност, който да бъде много по-добър и ефективен орган. Бих предложил и една друга функция, която не е пряко свързана с президентската институция, а със защитата на гражданските права. Това е възможността гражданите да имат възможност да подават конституционната жалба, така че да могат пряко, пред Конституционния съд, да поставят своите въпроси. Това са все промени в конституцията, които могат да се случат, без да се свиква Велико Народно събрание. - От години битува мнение, че президентът трябва да се избира от Народното събрание, а не чрез пряко гласуване. Какво е Вашето мнение?
-Аз мисля, че конституцията много правилно залага на разделението и на баланса между властите. В България той е много важен, особено като виждам в последните години желание за заграбване на всички видове власт от една партия и концентрирането им в ръцете на един човек. Именно подобни възможности биха се засилили, ако президентът се избира от парламента, и аз съм твърдо убеден, че това не е работещ модел за България. От прекия народен вот от това, че е избран с повече от два милиона гласа, държавният глава има огромен авторитет и възможности.
Привърженик сте на тезата, че държавният глава трябва да е обединител на нацията. Същевременно в последните години имаше остри сблъсъци между премиер и президент. Как смятате да противодействате на тази тенденция?
 -Президентът трябва да е обединител на нацията. И от това има нужда днес – президентът да защити свободата и достойнството на българските граждани. А що се отнася до премиера и правителството, аз остро се противопоставям на спекулацията, че нашият избор може да дестабилизира правителството. Стабилността на правителството изобщо не зависи от президента, кабинетът зависи от мнозинството в парламента и от политиката, която той води.
Що се отнася до нашата работа с правителството, ние няма да ръкопляскаме на Бойко Борисов, а ще бъдем баланс на това, което се случва, за да не допускаме връщане към тоталитарната държава и да не се подкопават основите на демокрацията. Но и тук ще ползвам един израз на Стефан Данаилов, ще работим с тях с усмивка и уважение и ще очакваме същото от тях, колкото и да им е трудно.След приемането на България в ЕС и НАТО като че ли няма ясно очертан национален приоритет. Коя е обединяващата цел или кауза, които смятате да предложите на българите?
- Вярно, до неотдавна основните ни цели наистина бяха членството в Европейския съюз и в НАТО. Днес основната ни кауза трябва да бъде подобряване на всекидневието на хората, България да става по-добро място за живеене и реализация на всеки български гражданин. Българите трябва да усетят по всекидневния си живот, че са членове на Европейския съюз тук в родината си. А не да им се налага да търсят препитание в чужбина. Затова основните ни приоритети трябва да са доходите, борбата с безработицата, здравеопазването, образованието и регионалното развитие. Днес това е дневният ред на българските граждани. Влезте във всяка българска къща и хората ще ви кажат, че това са най-големите им проблеми. Президентът трябва да наложи на институциите да работят по тези проблеми. За съжаление в момента това не се случва.Като евентуален върховен главнокомандващ – за или против сте за участието на наши контингенти в мисии зад граница?
- Аз съм за участието на наши контингенти в мисиите на НАТО, но армията ни не може да се изчерпва само с това, което се случва в момента. По отношение на контингентите ние имаме съюзнически задължения и трябва да ги изпълняваме. В същото време трябва да започнем да мислим за изтеглянето на контингента си от Афганистан, тъй като дори водещата страна там - САЩ, вече има приет график за постепенно изтегляне на войските си.
Извън този въпрос трябва да се отделят средства и да се работи и по засилването на способността на въоръжените сили за защита на територията ни, за модернизация и за повишаване на социалния статус на военнослужещите.Вашето отношение към промените в Закона за дипломатическите служби, предвиждащи отзоваването на посланици, свързани с бившите тайни служби?
Процедурата е много ясна. Не можеш да отзоваваш посланик от някоя държава, без да предлагаш нов кандидат за поста на приемащата страна. Това се отразява много негативно на двустранните отношения, а именно такава е в момента ситуацията с върнатите от външния министър посланици. И каквито и да са съображенията му, нищо не оправдава щетите, които се нанасят с това поведение.- В каква степен и как – в рамките на сегашните правомощия – президентът може да бъде своеобразен катализатор на икономическия и социалния растеж?
- Президентът може да предлага решения, политики, може да предизвиква обсъждания, да ангажира гражданското общество, да постига обществен консенсус, да накара институциите да си вършат работата. В крайна сметка има и Консултативен съвет по национална сигурност. Първият Консултативен съвет, който аз ще свикам, ще бъде за мерки срещу бедността, защото тя вече започва да се превръща в риск за страната. А за съжаление няма друго правителство в Европа, което да е по-далеч от народа си. Това разминаване и неглижиране на всекидневните проблеми на обикновените хора заплашва да превърне икономическата криза в социална, а след това тя да прерасне и в политическа. Правителството трябва да започне да решава проблемите на хората, свързани с доходи, с образование и с работни места.Обявихте се за привърженик на референдумите. Коя е първата тема, по която бихте предложили всенародно допитване?
- Аз съм твърд привърженик на референдум по въпроса за проучване и добив на шистов газ в нашата страна. Този въпрос трябва да бъде решен от българите на всенародно допитване. Той е твърде важен и с твърде сериозни последици за огромен брой хора, техния живот и поминък, за природата, сред която живеят, за да бъде оставен за решаване на изборни политици, загрижени за рейтинга си, и на неизбрани от никого експерти. А още по-малко можем да се примирим той да се реши задкулисно и без да се поеме каквато и да било политическа отговорност, както се опитва да прави правителството. Изумен съм от лицемерието на някои от моите конкуренти, които искат хората да гласуват за тях, но не им се доверяват да решат въпрос, който пряко касае живота им. Даже даваха примери как лекарят лекува болния, без да го пита за мнението му. И лекарите обаче са длъжни да получат съгласието на пациента си, ако ще вливат в тялото му отрови и ще застрашават живота му.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010