Светът е разделен в борбата срещу глобалното затопляне

4 Октомври, 2011 - 17:19 - Klassa.bg Rss - всички новини

Нов план за борба с глобалното затопляне се оказа в центъра на противоборството между богати и бедни страни. Конфликтът може да се нажежи още повече, докато преговарящите се борят за съдбата на полуживия Протокол за климатичните промени от Киото.
Протоколът, подписан в Киото през 1997 г., се отнася само за емисиите от богатите нации, които генерират по-малко от една трета от въглеродното замърсяване, причинено от човечеството, а първата му фаза трябва да изтече в края на 2012 г. По-бедните държави искат да бъде продължен, докато редица богати страни твърдят, че е необходим по-широк договор, който да включва всички големи замърсители.
Австралия и Норвегия предложиха да започнат преговори за ново споразумение, но подчертаха, че е нереалистично да очакваме да бъде готово до 2013 г. Те изтеглиха крайния срок две години по-късно, за 2015 г. „Това е единственият път, по който можем да продължим напред. Няма друг освен, разбира се, към провала“, заяви висш преговарящ от развита страна по повод предложението на Австралия и Норвегия, който пожела да остане анонимен.
Развиващите се страни настояват Протоколът от Киото да бъде удължен, а богатите страни да се ангажират с по-големи съкращения на въглеродните емисии. По-бедните страни упорито устояват на всички опити да бъде заобиколен последният голям климатичен договор, в който участват повечето държави, което значи, че планът на Австралия и Норвегия трудно ще бъде прокаран.
Ако не бъде постигнато съгласие по новия климатичен договор, страните може да се ангажират само с доброволни мерки, което едва ли ще даде кой знае какъв резултат. Предложението настоява основните икономики бързо да засилят мерките за ограничаване на вредните емисии, като се договорят за план за стандартизирани действия и система за сравнение и проверка на действията на останалите партньори.
Продължителните климатични преговори под егидата на ООН за срока за постигане на нов договор, който да влезе в сила през 2013 г., и организираната голяма конференция в Дърбан, Южна Африка, след два месеца са натоварени с очакванията да стартират процес за преговори за нов договор.Буреносно време
Докато преговарящите се пазарят, температурите се повишават, а емисиите, особено от страна на големите развиващи се нации, продължават да нарастват заради горенето на повече въглища, петрол и газ.
Учените предупреждават, че наводненията, като тези в Пакистан и Австралия миналата година, ще стават все по-чести, както и атлантическите урагани и пожари.
САЩ вече платиха многомилиардния си дял, след като климатични бедствия и поредица от наводнения, торнадо и горещи вълни през тази година им струваха $35 млрд. по изчисления на Националната метеорологична служба към средата на август. В тази сума не са включени милиардите за помощ и покриване на загубите от урагана „Айрин“, който удари страната в края на август.
Всичко това показва, че постигнатите досега съкращения на емисиите не са достатъчни. Когато бяха договорени условията в Протокола от Киото, емисиите от по-бедните страни бяха много по-малко. Сега застигат тези на богатите.
Преговорите са необходими също за да се върне вярата, че страните са в състояние да да направят нещо повече срещу глобалното затопляне.
„Трябва да се измъкнем някак от този годишен цикъл на обещания за това, какво ще постигнем, и да се придвижим към по-реалистичен график кога точно можем да достигнем до ново споразумение. Смятам, че никой от преговарящите няма да се противопостави на това. Проблемите са очевидни“, заяви висш делегат.
Проектопредложението на Австралия и Норвегия ще е в центъра на преговорите за климата под егидата на ООН, които ще се проведат в Панама тази седмица в последния подготвителен рунд преди конференцията в Дърбан.Рецепта за бездействие
Европейският съюз вече съобщи, че ще подкрепи предложението. „Планът прави опит да изтегли международните преговори за климатичните промени в следващите години, за да изградим един по-широк климатичен режим, заяви пред Ройтерс Артур Рунге-Мецгер, главен преговарящ по климатичните въпроси от страна на ЕС. Това изглежда постижим график.“ И добави, че срещата в Дърбан трябва да договори срок за нова климатична рамка за всички страни, като спомена изрично САЩ и големите развиващи се икономики.
Китай е отговорен за около една трета от световното замърсяване с парникови газове и е най-големият глобален емитент. Правителството рекламира и стимулира енергийната ефективност и новите стандарти за автомобилното гориво, но въвеждането им е доброволно.
Преговорите са важни за по-бедните страни. И още по-важни за най-уязвимите към климатичните промени, като островните държави, които са заплашени от покачването на нивото на океаните, наводнения и намаляващата прясна вода. Те искат големите замърсители да действат по-бързо и смятат, че Протоколът от Киото е правилната посока.
Индия, която е третият най-голям емитент на въглерод, също не е много съгласна. „Този план отмества вниманието от Протокола от Киото и пренаписва парадигмата на преговорите. Защо развиващите се страни да се съгласяват?“, запита индийски представител, пожелал анонимност.
САЩ, вторият най-голям замърсител в света, така и не ратифицираха Протокола от Киото с аргумента, че пактът не обвързва развиващите се страни с ангажимент да покрият законовите цели за ограничения на емисиите.
Новият план обаче може да помогне на инвеститорите в технологии за генериране на чиста енергия, намаляване и улавяне на въглеродните емисии и зелено строителство. „Всичко, което може да обедини света за по-активни действия, повишава доверието у инвеститорите, казва Джеф Ръсел от Westpac Institutional Bank в Сидни. Така че, ако този план бъде приет, ще се върне доверието в капиталовите разходи за енергийна ефективност и намаляване на емисии.“
Съединените щати обаче остават предпазливи. „Законовото споразумение трябва да важи с еднаква сила поне за най-големите развиващи се икономики, тоест за Китай, Индия, Бразилия и така нататък“, казва главният преговарящ за климатичните промени от страна на САЩ Тод Стърн в последните си изказвания пред медиите. Това означава, че не бива да има „никакви спасителни изходи“ или условия за спазването на тези ангажименти, добавя той.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010