Няма да преразказвам собственото си участие в „Здравей, България” по Нова тв тази сутрин, но ще отбележа един нюанс от реакцията на появилия се след това в студиото лидер на „атака” Волен Сидеров, когото посочих като нарушител на закона в качеството на подстрекател към етническа нетърпимост дори само заради лансираната от него по улици и площади платформа за атака срещу „циганската престъпност”, преписана като термин от „Моята борба” на Хитлер.
Още с влизането си в ефира Сидеров размаха пръст, този път срещу „платените коментатори”, които обикалят телевизиите и подсказа на съгласните с него, че трябва да насочат „народния си гняв” срещу тях. Може да го е казвал и друг път, но сега прозвуча доста конкретно, макар да се въздържа от споменаване на имена на коментатори, които да бъдат погнати от „народния гняв”. Явно и той се придържа към основната линия на цензурата в България, която се бори с враговете си чрез тяхното премълчаване.
От злобната му тирада обаче избирам за кратка реплика „платените” не защото съм лично засегнат от тази лъжа- ако телевизиите искаха да ми плащат, щяха да ме поканят на работа, а не да им пълня предаванията безплатно след 5 години митарства, когато все пак се видя, че не съм легнал да мра и още шавам, генерирайки в личния си блог трафик от близо 7 милиона посещения за три години и половина. Друго е по-важно: Сидеров го издава подсъзнанието. Попадне ли в задънена улица в аргументацията си, веднага напада с обвинения, че несъгласните с него са „платени”. Съди по себе си, не може да надскочи собствения си ръст. С типичния си агресивен тон той разигра и миналата седмица в същото студио скеча с обвиненията за платена поръчка, нападайки водещия с въпроси колко било платено на телевизията. Правеше го натрапчиво, всеки път, когато журналистът му задава някакъв неприятен въпрос. Например дали е вярно, че държи партийните си „съратници” в лихварска зависимост ( изразът е мой-бел. авт.) да му дължат пари ( каква ирония- Сидеров обича да громи циганските мафиоти за лихварство!) чрез предварително подписани декларации, в случай, че му изневерят.
Бивши съпартийци на Сидеров открито го изобличават за охолния му живот и вкуса към лукса с подробности за пътувания, скъпи пури, алкохол и т.н. На което той отговаря с все същото контраобвинение, че това са поръчкови, платени твърдения. Може и да има такива, откъде да знам, но като цяло е симптоматично, че Сидеров фанатично вярва в универсалната сила на подкупа. А уж бил човек на „каузата”- другите не могат ли да направят нещичко за кауза ( например на разкаянието или дори отмъщението) без пари? Или в света на Сидеров няма такъв филм?
Има и е съветски. Казва се „И сам войнът е войн”. Той си вярва и го заяви отново днес от телевизионния екран, припомняйки самооценката си за това колко пъти е предупреждавал за етническия взрив ( така старателно подклаждан от него с езика на омразата – с думи, жестове и провокации), а също и колко много статии бил изписал; отдавна бил в политиката: колко много са му длъжни от ГЕРБ за подкрепата и т.н. А който си позволява да спори с него , бива обявяван за продажник срещу някакви пари. Защото в мисленето на Сидеров парите са основно мерило за добро и зло и всеки е за продан. Всеки, без изключение, внушава на практика той, без да се усети, че се издава.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010