Businesseurope: Нивото на заетост в ЕС непрекъснато намалява

25 Септември, 2011 - 09:42 - Klassa.bg Rss - всички новини

В резултат на икономическата и финансова криза стана ясно, че в основата на трудностите, с които се борят европейските трудови пазари, стоят структурни слабости. Това се казва в анализ на Businesseurope за състоянието на европейските пазари на труда, съобщават от пресцентъра на Българската стопанска камара (БСК).

В документа, озаглавен "Тласкане на Европа към заетост", се посочва значимостта на реформите на трудовия пазар за връщането на Европа към пътя на растежа и заетостта.
Доказателство за структурните слабости е провалът на Европа да се справи с хронично високата дългосрочна безработица.
"За да се подобри здравето на пациента, първо е необходимо да се определи правилната диагноза.
В случая, нужен е анализ на слабостите в дълбочина и набелязване на спешни мерки за реформи", казва в уводната си статия към изследването президентът на Businesseurope Юрген Туман.
Сред ключовите мерки, които Businesseurope препоръчва, са въвеждане на нови форми на договорни отношения между работници и работодатели, позволяващи по-голяма гъвкавост на наемането на работна сила;
подобряване на системите за договаряне на работните заплати; преминаване към по-активни политики на трудовия пазар, успоредно с реформи на системите за социално осигуряване; актуализиране на уменията на работната сила с цел покриване изискванията на пазара на труда и др.
През третото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. БВП на ЕС е нараснал с 2%, а този на САЩ – с 3.2%. Този модел се възпроизвежда през последните 15 години, когато реалният ръст на БВП в ЕС-27 е около 31%, а този в САЩ, Канада, Южна Корея и Австралия е, съответно - 46%, 47%, 93% и 65%.
В резултат на икономическата и финансовата криза, нивото на заетост в ЕС-27 непрекъснато намалява от 2008 г. насам, като през 2010 г. възлиза на 64,2%. Като оставим настрана последиците от кризата, ниските нива на заетост са дългогодишна функция в Европа. През последното десетилетие заетостта в ЕС изостава от тази в САЩ и Япония с по няколко процентни пункта.
Същото важи и за европейските равнища на икономическа активност. Въпреки че коефициентът на икономическа активност е нараснал от 1995 г. насам с над 10%, през 2008 г. той достига едва 49,2%.
В същото време, средната реална възраст за напускане на трудовия пазар е увеличена съвсем леко от 2011 г. насам и достига през 2008 г. 61,4 години.
През март 2011 г. равнището на безработица в ЕС-27 възлиза на 9.5%, което съответства на 22,828 млн. души без работа. Това ниво е съпоставимо с равнищата в САЩ, но по притеснителен е фактът, че в ЕС е по-голям процентът на продължително безработните.
Делът на хората в дългосрочна безработица от всички безработни в ЕС-27 достигна през третото тримесечие на 2010 г. 19,4% и тенденцията е да се увеличава във всички възрастови групи.
Сред най-засегнатите групи е тази на младежите (15-25 г.), чиято безработица в някои от страните на ЕС достига над 40% по време на рецесията. За съжаление, в това отношение прогнозите не сочат към значителни подобрения и през следващите години.
Драстично се забавя ръстът на производителността на труда в ЕС, като от 2,6% в периода 1970-1995 г. тя пада до 1,6% годишно в периода 1995-2000 г. и до 0.8% годишно в периода 2000-2009 г.
Има големи различия между държавите-членки на ЕС: в страните от ЕС-15 се наблюдава забавяне; в Централна и Източна Европа има известно ускорение; относително бързо расте производителността във Финландия, Швеция и Обединеното кралство.
В същото време, САЩ значително изпреварва ЕС по производителност на труда. Например, в периода 2006-2008 г. Италия и Испания са с по 20% по-ниска производителност от тази на САЩ. Погледнато в перспектива, наложително е драстично увеличение на производителността на труда с цел компенсиране на намаляването на работната сила, поради застаряването на населението.
Въпреки ефектите на кризата върху трудовия пазар, в края на 2009 г. във Великобритания, например, има 450 000 незаети работни места, а в Холандия – 118 000.
Броят на незаетите позиции в ИКТ-сектора в момента е около 300 000, в т.ч. в Италия има недостиг на 10 100 IT-специалисти, 18 300 - в Полша, 41 800 - в Испания, 87 800 - в Германия. Европейската комисия изчислява, че до 2015 г. недостигът на работници в областта на ИКТ ще бъде между 384 000 и 700 000 души. Това илюстрира трудностите, които срещат работодателите при наемане на работна ръка с нужните компетенции.
Като цяло, прогнозите сочат за недостиг на специалисти в сферата на технологиите, математиката, инженерните науки (т.нар. STEM-умения). В периода на криза липсата на служители с такива умения временно бе облекчен, но последните данни показват, че недостигът отново се увеличава.
В същото време, очакванията са през следващите години работната сила на Европа да намалява, в резултат на драматичните промени във възрастовата структура на населението. При сценарий за нулева миграция, населението в трудоспособна възраст в ЕС ще намалее с 10% през 2030 г. и с 20% през 2060 г.
Увеличеният брой на висококвалифицирани и, съответно – високоплатени специалисти ще доведе до повишаване стандарта на живот, а оттам – до по-високо потребление на стоки и услуги.
Тази тенденция предполага необходимостта и от работници, заети в сферата на търговията и услугите. Макар нуждата от работници със средно ниво на квалификация да нараства с по-малки темпове от тези с висока квалификация, те пак ще формират около 50% от работната сила, като по-специално търсене ще има за кадри с технически умения.
Безработицата сред хората с начално и по-ниско от средно образование непрекъснато расте, като през периода 2000-2008 г. е била 10-12%, а през 2009 г. достига 14%. Обратна е тенденцията при безработните с образование над средното – техният дял за същия период намалява до 6%, а безработните с висше образование са 4-5%.
С оглед мерките за ограничения върху публичните финанси, необходимо е да се инвестират ресурси в дейности и мерки, доказали своята ефективност.
Агенциите по заетостта трябва да играят по-активна роля в посока консултиране и търсене на работа, а не само като разпределители на обезщетения за безработица. Това означава прилагането на по-целенасочени и индивидуализирани мерки за активно включване на пазара на труда.
От друга страна, най-малък ефект показват пасивните мерки, като субсидираната заетост по програмите на обществения сектор.
От жизнено важно значение е и успешното функциониране на фондовете на ЕС, в частност – Европейския социален фонд.
Високите нива на обезщетения за безработица демотивират безработните лица за търсене на работа. Затова преминаването към активни мерки на пазара на труда трябва да бъде съпроводено с модернизация на системите за социална защита, които трябва да повишат своята ефективност и да гарантират, че са рентабилни.
Това е от особена важност с оглед повишения натиск върху публичните финанси, особено в контекста на застаряването на населението.
Системите за социална защита не трябва да бъдат насочени само към подпомагане на доходите, но и към мотивиране на хората да се върнат на пазара на труда.
С цел стимулиране, както на търсенето, така и на предлагането на пазара на труда, трябва да се намали данъчната тежест върху труда, вкл. да се пристъпи към целенасочено намаление на социалните осигуровки.
В настоящия момент на криза и ограничение на публичните финанси намаляването на данъчното облагане представлява сериозна трудност за издръжката на много правителства. В дългосрочен план, обаче, намалението на данъчната тежест върху труда ще има положителен ефект. По оценки на ОИСР, 1% намаление на социално-осигурителните вноски на работодателя води до 0.6% увеличение на заетостта.
Не може да има никакво съмнение, че реформите на пазара на труда са спешно необходими. Фактите и цифрите за икономическия растеж, ръста на производителността на труда и ефективността на трудовия пазар говорят сами за себе си.
В сравнение с други икономики, Европа не е вече просто изправена пред риск от влошаване на конкурентоспособността. Ние вече сме в такава ситуация.
Това се отнася, например, за качеството и уместността на нашите образователни системи, липсата на гъвкавост на трудовите ни пазари и ефективност на системите ни за социална защита.
Ние не трябва да се отнасяме към тази тревожна ситуация като към изолирана неравност по пътя. Последната икономическа и финансова криза напълно доказа структурните слабости на нашите трудови пазари. Анализът на Businesseurope показва, че именно към преодоляване на тези слабости трябва да съсредоточим усилията си за реформи, за да се завъртят колелата отново.
Ефектите от тези неизправности се усещат от европейските граждани и фирмите - 23 млн. мъже и жени са без работа; изключително висока е младежката безработица. В същото време, Европа не разполага с квалифицирана работна сила и иновативна бизнес общност. /БГНЕС /www.bgnes.com

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010