- Г-н Прохаски, в последно време се появиха явни опасения от финансови институции за фалит на Гърция. Възможен ли е такъв сценарий и как ще се отрази той на българската икономика?
- Фалитът на една държава е изключително тежък проблем, защото това означава тя да спре да плаща към кредиторите си, а вероятно да спре да плаща и по задълженията вътре в страната. На практика всички финансови и кредитни институции ще спрат да работят с тази държава. Няма да бъдат отпускани повече кредити и цялата икономическа дейност в държавата ще бъде дезорганизирана. Това ще има много икономически и социални последици - забавени плащания към пенсионери, държавни служители и т.н. Ако това в Гърция се съчетае и с излизане от еврозоната, би довело до още по-драматични последици – свръхинфлация, изтегляне на средства от банките, вероятно банкови фалити и т.н. Просто това е една верига от събития, които, ако стартират, не се знае до какви крайни последици може да доведат. Всичко това няма начин да не се отрази и на България, доколкото Гърция е един от основните ни външнотърговски партньори и по вноса, и по износа. Доколкото си спомням, тя е на четвърто място по внос и износ на стоки и услуги, а това веднага ще повлияе на всички фирми, които работят с Гърция.
Ще се отрази и на банките, които оперират на гръцкия пазар, и оттам косвено и на дъщерните им звена в България. Това не означава непременно фалит на българските банки, но при всички случаи – сериозни затруднения в работата им. При един фалит на банката майка в Гърция това вероятно ще означава препродажба на дъщерните й фирми, съответно банки, сериозни затруднения в работата за дълъг период от време. Безспорно това ще се отрази негативно на всички българи, които работят в Гърция. Много от тях ще загубят работата си и поради кризисната ситуация ще се върнат в България, за да търсят тук някаква реализация. Това пък ще утежни ситуацията със заетостта и работните места у нас. Многобройни са негативните последици, които биха могли да донесе един фалит на Гърция. Той има безспорно много отражения в европейски мащаб, които също са не по-малко опасни и се отчитат от болшинството европейски лидери. Затова те търсят възможности този сценарий да се избегне.- Финансовият министър Симеон Дянков твърди, че ситуацията в България е коренно различна от тази в южната ни съседка, и той се обосновава с ниския бюджетен дефицит и ръста на икономиката ни въпреки забавените темпове в последните месеци. И вие ли сте толкова оптимистично настроен относно растежа на родната икономика?
- Вярно е, че ситуацията в България е коренно различна от тази в Гърция и се дължи на работата на четири правителства поред. В България има финансова стабилност, има ниска задлъжнялост на държавата, поддържат се ниски дефицити и страната ни се намира в коренно различно положение от Гърция, т.е. няма никакви вътрешни причини, за които да се опасяваме, че ще доведат до дестабилизация.
Но ние сме обвързани с европейската и световната икономика и всички негативни развития в други страни, а особено в съседни, ще се отразят и на нашия икономически растеж. В този смисъл един фалит на Гърция допълнително ще се отрази в забавяне на икономическия растеж в България, който и без това не е много висок. Виждаме, че първото и второто тримесечие той е 1,5% и 2% и дори да има леко ускоряване, при всички случаи годишният ръст няма да е повече от 2,5%, което е абсолютно недостатъчно за нуждите на България да решава свои проблеми на основата на по-динамичен растеж.- Икономистите в България са разделени на две групи - едните са за увеличаване, отпускане, така да се каже, на потреблението, а другите са за затягане на коланите и разпростиране според възможностите. Вие на каква позиция сте?
- Аз смятам, че не може да се стимулира изкуствено потреблението за сметка на дестабилизиране на държавните финанси. Ние сме във валутен борд и не можем да печатаме евро, както се казва. Зависими сме от паричната политика на ЕЦБ и единственият начин да увеличим потреблението е чрез високи бюджетни дефицити и задлъжняване на държавата към външни кредитори. Виждаме до какво довежда това, ако се поддържа продължително време, както е в Гърция и в някои други южноевропейски страни. Ние при всички случаи трябва да избягваме това. По-добре е по-нисък растеж, бавно покачване на доходите, но по-добре е доходите да са в стабилна валута, на която хората да разчитат. Другата политика обикновено води до сериозни проблеми, включително инфлация, която на практика изяжда номинално по-високите доходи. Това би се случило в Гърция, ако се върне към драхмата. Там ще има свръхинфлация, на практика ще намалеят доходите и по този начин ще се изчистят част от задълженията. Докато ние имаме стабилна валута, привързана към еврото. Всеки може да разполага с нея по всякакъв начин - може да пътува, да инвестира и ние не трябва да изгубим тази стабилност. Затова всякакви изкуствени мерки за повишаване на доходи и засилване на потреблението чрез атакуване на държавните разходи не са приемливи.- В такъв случай необходимо ли е да се повишава минималната работна заплата?
- Тя вече беше повишена и смятам, че повече оттук нататък в краткосрочен план не би трябвало да се правят следващи увеличения, тъй като това допълнително създава проблеми на пазара на труда – нископлатените работници ще бъдат освобождавани допълнително, за да се намалят разходите на фирмите. Затова би трябвало да оставим това да се регулира от пазара. Виждаме, че там, където фирмите са оставени да работят добре, особено в експортните отрасли, доходите се повишават без намесата на държавата или на профсъюзите.- В тази особена ситуация в еврозоната и в ЕС като цяло България трябва ли да продължи с настъпление към ERM2?
- Принципно - да. Аз смятам, че еврозоната е важна цел за България независимо от проблемите, които съществуват, тъй като икономическите ползи за страната биха били значителни от влизането ни в еврозоната. Разбира се, страхът от поемането на допълнителни ангажименти съществува и трябва да сме наясно какви точно ангажименти се поемат при една такава стъпка. Но аз смятам, че това не е въпрос на следващите месеци, тъй като трябва да се изчистят основните проблеми в еврозоната, преди да се присъединят нови страни. Така че България не е поставена в момента в ситуация на избор. Това, което страната ни трябва да отстоява, е членството в еврозоната да не се обвърже с някакво хармонизиране на данъчните ставки. За тях се говори в еврозоната, но главно по отношение на страните, които имат проблеми с дефицита и с държавния дълг. Ние нямаме такива проблеми и следователно не би било редно да се изисква от нас подобна стъпка. Именно такава трябва да бъде позицията на България. След едно разрешаване на дълговия проблем по един или друг начин, което аз смятам, че в рамките на една година ще има някакво по-генерално решение, или може би и по-скоро, тогава вече България трябва да постави въпроса за членството си в еврозоната. Ние отговаряме на всички условия и бихме играли по-скоро стабилизираща роля във валутния съюз, подобно на северноевропейските страни. България в някаква степен прилича по-скоро на тях, отколкото на южноевропейските държави.- Смятате ли, че България ще напусне последното място в ЕС по доходи като най-бедната държава и какви политика трябва да предприеме правителството, за да стимулира растежа на икономиката?
- Аз не вярвам, че това ще стане с магическа пръчка. Освен поддържането на финансова стабилност, което е непременно условие, необходима е и една по-активна икономическа политика в подкрепа на бизнеса и инвестициите, която трябва да съдържа няколко основни елемента. На първо място – подобряване на административното обслужване на бизнеса, което все още е на много ниско ниво. На второ – подобряване на инфраструктурата в страната. Тук поне има сериозни стъпки, които се правят, и те трябва да бъдат продължени. Определено много важно направление на работата е подобряване нивото на образованието, където изоставаме, а това спъва по-нататъшния икономически растеж на страната. Имам предвид както средното, така и висшето образование, където изоставаме сериозно от европейското ниво. На последно място, но не по важност, е да се приложи системна политика в подкрепа на иновациите в страната. Иновациите във всички форми и нива на бизнеса, за което има многобройни държавни инструменти, с които да се подпомогнат. Засега има само пожелания, но реално няма никакви конкретни действия.- Как си обяснявате противоречието – растеж на банкови депозити и нисък ръст на икономиката?
- По-скоро с липсата на други инвестиционни възможности. В момент на нестабилност на капиталовите пазари хората, които имат свободни средства, се въздържат да купуват акции и облигации или се въздържат да инвестират в нов бизнес. Затова единствен начин да съхраняват средствата си е депозит в банките. Това е една част от населението, която има възможност да увеличава депозитите си, и те са хората от средната класи и от емиграцията, които продължават да превеждат в сметките си в България над 1 млрд. евро годишно.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010