"Булгартабак" - национален шампион по опити за приватизация

1 Септември, 2011 - 16:30 - Klassa.bg Rss - всички новини

Тринайсета поредна година държавният „Булгартабак холдинг“ стои в очакване на своя нов собственик. Няколко поредни правителства от това на Иван Костов, та досега неизменно декларират политическа воля за раздържавяване, до което обаче така и не се стига. Обикновено в оборот влизат всякакви съображения – от социални през икономически до абсолютно неизвестни за широката публика „висши“ интереси, но въпреки плеядата канени и неканени инвеститори, които се включват в надпреварата, сделка няма.
Така например още през 1998 година, когато правителството на СДС започна първата процедура за приватизация на тютюневия холдинг, тук се появиха 9-10 купувача, почти всички – стратегически инвеститори. След двумесечно обмисляне обаче и дори преди да се стигне до подаване на оферти, процедурата бе прекратена без много обяснения. Всъщност тогава приватизиращите започнаха да осъзнават факта, че стратегическите инвеститори идват тук не за да развиват нашето производство, а за стане бизнесът им още по-печеливш. В преследването на тази цел закриването на някоя и друга фабрика за новия собственик е повече необходимост, отколкото каприз. С две думи – те търсят не толкова производство, колкото пазари. Още повече че дори тогава беше публична тайна, че холдингът печели, докато по-малките цигарени фабрики изнемогват финансово. При това пазарният дял на „Булгартабак“ вътре в страната тогава беше над 80 на сто. Сега той е едва 36 процента.
Тринайсет години по-късно предприятието включва три дъщерни предприятия вместо предишните 22 фабрики. Останалите бяха продадени – като търговски сделки или по линия на ликвидацията и несъстоятелността. Трите, които се предлага сега – цигарените фабрики в София и Благоевград и тютюнопреработвателното предприятие в с. Ясен, Плевенско, са най-модерните. Холдингът пък държи марките цигари и за вътрешния, и за външните пазари. Специално регистрирани за целта фирми
Приватизацията у нас ни научи на едно нещо – нито една голяма световна фирма, било финансова, било инвеститор от бранша, не участва в сделките пряко. Обичайният подход е да се регистрира дъщерно дружество в Кипър, на Бахамските или Вирджинските острови или в в някоя друга офшорна зона. Изключенията от това правило са твърде малко. Сред тях за съжаление не е и сегашният кандидат-купувач „БТ инвест“. Фирма, регистрирана в Австрия, собственост на Ви Би Ти – Кипър, която пък е дъщерна на Външнотърговската банка на Русия. „БТ инвест“ обаче така или иначе е единствен кандидат. Освен цената от 100,1 млн. евро той не гарантира абсолютно нищо нито за бъдещето на холдинга, нито за името на новия собственик. Затова и опасенията на икономическия министър Трайчо Трайков почиват на реалността. Реално преговорите с инвеститора по проектодоговора са просто прах в очите на синдикатите и останалите заинтересувани, защото, каквото и да е записано в окончателния документ, там и ще си остане. Това се е случвало практически при почти всички приватизационни сделки – обикновено офшорният купувач бива продаден от фирмата майка срещу значително по-висока цена от платената на българската държава по сделката. С това и дружеството, обект на продажбата, не само сменя собственика си. Новият стопанин няма никакви ангажименти към предприятието, защото договорът за приватизация е подписан с друга фирма. Раздържавяването е закъсняло
Всяко правителство, дръзнало да обяви приватизация, се застрахова с аргумента, че тя е закъсняла и преди няколко години би било постигната по-добра цена, по-качествени инвеститори и повече гаранции и за работниците, и за тютюнопроизводителите. Твърдението за закъснението е универсално, защото е вярно. То обаче не решава проблема, по-скоро го задълбочава, защото, колкото повече се протака продажбата, толкова повече сделката се обезценява, а кандидат-купувачите оредяват.
Рефлексът всеки следващ във властта да се оправдава с предишния девалвира, защото прибавя проблеми, вместо да ги решава един по един. Точно това се случи и с приватизацията на „Булгартабак“. Сега въпросът е по-скоро кой ще събере смелост да направи окончателната стъпка, отколкото колко пари ще вземе държавата от това. Разбира се, би трябвало да се гарантира поне част от дейността на предприятието, след като на купувача се гарантира пазарът. Останалото е въпрос не на задължения по договор, а на бизнес среда – дали ще произвеждат български марки цигари или някакви други и колко и какъв тютюн ще се изкупува. Защото, ако цигарите „Виктори“ се продават по-добре от „Ротманс“, кой ще закрие производство с гарантиран пазар?
Само че това не е въпрос на приватизационен договор, а на дългосрочна съгласувана държавна политика в почти всички сфери на икономиката. Иначе по-добре „Булгартабак“ да си остане държавен. И не само той.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010