Ясен Петров: Не съ­жалявам за нито един ден на "Герена"

19 Август, 2011 - 09:55 - Actualno.com - Новините от деня

Бившият наставник на Левски Ясен Петров даде обширно интервю за "Тема Спорт", в което коментира "сините". За разлика обаче от Емил Велев и Даниел Боримиров пловдивчанинът гледа позитивно на нещата. - Г-н Петров, без футбол как се живее?- Ако тряб­ва да бъда чес­тен, без да си вътре в иг­рата, е тежко. Има мно­го нерви, когато матри­цата е такава, че човек не е там, където иска. Но такъв е моментът. Човек стиска зъби и чака следващото предизвика­телство. Затова се гот­вя. Не е лесно... целият ми живот е преминал във футбола и ми е трудно, когато не съм в него. Трябва да се справя, да имам търпение, за да тръгна по следващата пътека, да направя дру­гия ход.- Защо българската матрица е такава, че общо взето треньорът остава на едно място само една година? Това се отнася и за други ва­ши колеги.- Това се е превърнало в нещо нормално у нас. Може би се дължи на нетърпението на ръко­водителите. Те искат бързи успехи. Но закони­те, дори и тези в живо­та, са други. Дори да по­садиш дръвче, трябва време, докато то започ­не да дава плодове. Така е и във футбола. Не мо­жеш за 4-5 месеца или ед­на година да реализираш философията си, да намериш оптималния вари­ант на тима, с който ис­каш да играеш, да пока­жеш своите виждания. За всичко трябва време. Но явно, че в България мо­ментът е такъв... Няма търпение, търси се бърз успех, а за него рецепта няма. Ако някой го пос­тигне, ще е плод на тру­да на някой във времето или ще е просто случай­ност, и тя бързо ще угас­не. Трябва много труд и търпение да успееш. Но това не е тенденция са­мо у нас. И по света на малко места се задържат треньори за по-дълго вре­ме. Светът стана много материален. Всеки, кой­то инвестира във фут­бола, иска веднага да си избие вложеното, фут­болът е социален фено­мен. Той носи много ра­дост, но и същевременно много мъка. Стана спорт, на който много се залага. Има много фирми, които печелят от него. Изобщо много хора изкар­ват пари. Животът ста­на динамичен и играта е такава. Затова има мно­го голямо текучество. Приемам нещата таки­ва, каквито са. Това е ситуацията, в която тряб­ва да се борим, и ще се съобразим с нея.- Миналото лято казах­те, че сте чакали едно специално обаждане и сте го дочакали. Сега как е?- Бях казал... Моето се­мейство имаше огромно търпение, защото бях дълго време без работа. Казах им, че ще се занима­вам с тази професия само ако попадна на добро мяс­то. Оттук нататък ня­ма да си хабя енергията напразно. Доказал съм, че съм много търпелив чо­век. Имах търпението да дочакам и не съжалявам за нищо, което ми се случи през тази една година в Левски. Сега ще трябва да дочакам следващото място и да продължа нап­ред.- Следващите места как ще ги категоризира­те - като добри и недоб­ри ли?- Имам визия. Много е важно там, където ще отида, да имам доверие­то на хората и да реали­зирам докрай моята философия за футбола. Ос­новното нещо, не гово­рим за финанси, но наис­тина имам огромно жела­ние да се реализирам. Ка­зах преди малко, че за 4-5 месеца не се постига мно­го. Дай Боже да имам шанс да остана на едно място по-дълго. Това е ед­но от нещата, които си пожелавам. А дали ще се случи...- В крайна сметка Левс­ки добро място ли бе за вас?- Левски бе най-добро­то място за мен. Не съ­жалявам за нито един ден на "Герена".- Включително и пос­ледните дни?- Включително и тях. Това е част от живота, човек приема нещата та­кива, каквито са. Хубави­те неща, които преживях в Левски, са много повече от неприятните момен­ти. Като го сложа на кан­тара... Можеше нещата и да са по-добре, но хуба­вото е доста повече.- Имам предвид начина, по който си тръгнахте? Така ли си го представях­те?- Така или иначе дали щях да си тръгна в този момент, дали по-рано или по-късно... Това е факт. Не съжалявам за станало­то. Бил съм коректен с всички, оставих наисти­на много приятели в Левски. Как съм си тръг­нал, все някого е щяло да стане.- Беше нормално поне да си кажете довиждане с публиката, да си чукнете ръката с феновете през оградата. Все пак с тях сте се радвали...- С когото е трябвало, с хората, с които съм ра­ботил, съм си казал до­виждане. Просто така се случи.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010