От Мрежата: Сладки далаверки с обществени поръчки

5 Август, 2011 - 14:25 - Klassa.bg Rss - всички новини

Първият ми сблъсък с малките сладки далаверки в обществените поръчки беше през 90-те години на миналия век, когато бях офицер в Транспортни войски. Тогава заради липса на пари за заплати бригадата ни взимаше всякакви строителни обекти, само и само за да оцелеем. Тъй като се водехме бюджетна военна организация нямахме право да кандидатстваме за обществени поръчки. Единственото, което вършеше работа, бе да ни наемат за подизпълнители на обекти. Като например за изграждането на дигата край Тръстиково – тогава един дядо пенсионер дойде за няколко дни с един химикал, ние свършихме цялата работа, а фирмата на дядото (който разбира се беше подставено лице) прибра няколкостотин хиляди само за това, че се е познавала с правилния човек, който да им възложи поръчката.
Бях забравил за този и други подобни случаи, когато преди няколко дни се запознах на кафе с човек, който се занимава с подобен вид строителна дейност. И за който обществените поръчки с европейско финансиране са основен източник на приходи. Формалният повод за срещата ни бе конкретен казус – усвояването на пари по мерки 321 и 322 от програмата за развитие на селските региони. И по конкретно изграждането на ВиК мрежи в тези населени места.
Та човекът с когото се срещнах, кандидатства за проект за изграждане на ВиК инсталация в Челопеч. Фирмата му се занимава от дълги години с подобни дейности и офертата му е за 550 хиляди лева. Случайно обаче от документите „изчезва“ празна бланка – договор за изпълнението. Съгласно новия ЗОП комисията би трябвало да му даде срок, в който да попълни липсващите документи. Въпреки това го уведомяват, че кандидатурата му е отхвърлена заради липсата на празна бланка за договор. И комисията избира другия кандидат, който предлага да свърши работата „само“ срещи 800 хил. лева. Или с 250 хиляди повече.Каква е системата за финансиране по тези две мерки?
Съответната община кандидатства по съответната мярка, за да получи европейско съфинансиране. Парите са добре дошли, а малките населени места също имат нужда от добра ВиК инфраструктура, все пак вече са част от Европа. Съответната община обявява обществена поръчка и след конкурс избира най-добрата фирма за изпълнение на проекта. В една нормална страна след този конкурс работата ще бъде свършена, а от институцията, която отпуска парите (в българския случай – ДФ „Земеделие“) биха извършили контрол и биха оптпуснали средствата.
Какво обаче се получава на практика? В една част от общините може изграждането на инфраструктурата да е най-важно, но в по-голямата част явно далаверата е по-важна.
Обикновено кметът на общината с помощта на консултант изготвя по такъв начин изискванията за участниците, че да спечели точно определена фирма. Тук тънката част е, че при формирането на критериите почти никога цената и времето за изпълнение не са определящи. За сметка на това са изключително важни „съответствие на линейния график с техническото описание на проекта“, „Оценка на въздейстието върху околната среда“, „съответствие с прогнозната цена“. В общи линии „теглото“ на субективните фактори (които комисията може да наглася) е около 60%. Така може една фирма да предложи най-скъпа оферта, но благодарение на субективните фактори да спечели конкурса. Което и се получава сигурно в 90% от случаите.Какво се получава в крайна сметка?
Обикновено тези поръчки не минават. След обжалване в КЗК те се прекратяват, а и при евентуално обжалване в съда също падат. Голяма част от тях обаче, дори и да са нагласени и преминали през обжалванията, просто се качват „на трупчета“ в ДФ „Земеделие“. Защото много малко хора биха си сложили подписа под ярко съмнителни истории. Е, някои минават, но защо и с чия помощ е тема на друг материал. Вместо в крайна сметка населението на тези селски райони получава един гол мушмул и няколко започнати и недовършени рова. Общините си понасят съответните санкции, които обаче – забележете – не са персонални. А европейските пари остават неусвоени.
Любопитен факт е, че поръчките по тези програми се печелят винаги от едни и същи фирми. Като например бургаската „Понт-строй“. Но бургазлии имат много силно лоби в общините – все пак сегашният кмет на Смолян и председател на националното сдружение на общините Дора Янкова преди да стане кмет е била член на УС на „Понт холдинг“. По-тревожното е, че някои от другите редовни печеливши са „кухи“ фирми, чийто бизнес е в нагласянето и печеленето на поръчки. Което ме връща на мисълта за дядото с химикалката. Не знам дали още е жив, но определено децата и внуците му отново са във вихъра си.
Източник: misho.eu

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010