- Г-н Гогов, „Булгаргаз“ очаква ли да получи средства от задълженията на „Кремиковци“ към дружеството?
- Ние няма да получим средства, знаем това и сме го казвали. Дори когато бяхме принудително заставени да им доставяме природен газ , знаехме, че дългът е необезпечен и при едно производство по несъстоятелност „Булгаргаз“ не би бил удовлетворен. За нас голямата печалба е от 15 май 2008 г., когато преустановихме подаването на природен газ към комбината и с това спря нарастването на този дълг от над 106 млн. лв. Това, което бяхме принудени да правим с „Кремиковци“, като му доставяме природен газ, не бе нормална търговска практика. Защото нашето желание бе да спрем доставките още когато стана ясно, че не изпълняват погасителния план. - Очаквате ли да се намери шистов газ у нас, как той би се отразил на цените на синьото гориво?
- Разбира се, че е добре да се намери шистов газ тук, особено щом е местно производство. Една такава находка би могла да способства за диверсифицирането на доставките на природен газ и оттам, разбира се, да се задържа ефектът от международните енергийни пазари върху вътрешния пазар. Не трябва да си правим илюзията, че добивът на шистов газ у нас ще доведе до драстично намаляване на цените. В края на краищата говорим за пазарна стока и няма собственик, който да не желае да продаде продукцията си на максимално изгодна цена.
По принцип цената на горивото, добито от шисти, е въпрос на доказани разходи. Виждате, че това гориво стана актуално едва след като нивата на петрола достигнаха рекордни граници от 100 и няколко долара за барел. Явно, че пазарната цена на природния газ след тези нива обуславя икономическата логика да се добива шистов газ. При 20,30 или 50 долара за барел това не е било изгодно.- Докъде стигна подготовката за подписване на нов договор за доставки на природен газ с „Газпром“?
- „Газпром експорт“ ни предостави договор, ние го анализираме и съгласуваме позицията си и докъде може да варираме при преговорите. След това ще има нов кръг от преговори. Те ще започнат, когато имаме съгласувана позиция с Българския енергиен холдинг. - Очаквате ли в скоро време договорът да бъде подготвен?
- Това е част от нашата позиция и ние ще посочим пред БЕХ, че искаме възможно най-скоро съгласуван и одобрен текст на договор, на базата на който да започнем да изготвяме договорите за нашите клиенти. Така те ще имат достатъчно време да се запознаят с условията и на базата на тях да подготвят своята производствена и продажна политика.- Всичко това може ли да се случи в рамките на тази година?
- Възможно е, но всичко зависи от нашата взаимна експедитивност. Новият договор ще влезе в сила от 1 януари 2013 г.- На какъв етап са преговорите с Турция за доставки на природен газ оттам?
- Конкретни преговори за доставки на газ, специално с турската „Боташ“, могат да започнат едва когато знаем, че има подписано споразумение между турския оператор и „Булгартрансгаз“ за изграждането на междусистемната връзка. Междувременно водим много сериозни разговори с производителите на газ в Каспийския регион, тъй като тяхното желание е да използват турската преносна мрежа. Те са готови да се договорят с нас за точка на доставка на българо-турската граница, което ни освобождава от задължението да преговаряме с „Боташ“. Надявам се, че в рамките на следващите няколко месеца да има по-голяма яснота за доставките.
Ние сме заявили желание пред БЕХ, „Булгартрансгаз“ и „Боташ“, че имаме готовност да доставяме газ от момента, в който връзката е готова, дори това да е 1 януари 2013 г.- А защо не се преговаря с турската „Сетгаз“ за внос на гориво у нас?
- „Сетгаз“ се явява малко или много допълнително звено по веригата, доколкото аз съм запознат с материалите по предложението им. Те ще искат по същия начин да използват капацитета от „Боташ“. Смятам, че не е необходимо да предоговаряме заявения капацитет. - Тези разговори могат ли да ни послужат като аргументи при подписването на новия договор с „Газпром“?
- Двете неща не бива да се обвързват. Те са свързани единствено в търговската програма на „Булгаргаз“, тоест откъде и какви количества природен газ можем да вземем. - Ще продължи ли да съществува в новите договори с руската страна клаузата „взимаш или плащаш“ (take or pay)?
- Няма договор в света, в който да липсва клауза, гарантираща на доставчика, че количествата природен газ ще бъдат взети, или че купувачът ще търпи санкции. Въпросът е в размера на гъвкавостта й. Напоследък във все повече страни се забелязва по-малко желание да се увеличи тази гъвкавост. Така се вменява на купувачите, че трябва да си направят такава програма и методика, за да си реализират получените количества, или да ги съхранят, а производителят все по-малко да се намесва.- Успява ли „Булгаргаз“ да работи добре при наложените от ДКЕВР регулации?
- Не успяваме да се справим и фактът за това се вижда в последния доклад на одитора ни. Според тях „Булгаргаз“ е в трайна финансова загуба през последните години и трябва да намали капитала си, защото той не отговаря на записаната стойност. Капиталът на дружеството, който е 394 млн. лева, ще бъде намален с 65 млн. лева.
Това ще се отрази лошо на паричния ни поток и на участието ни на пазара на природен газ, както и на рейтинга на компанията. Освен това е негативен сигнал за бъдещите преговори на дружеството с доставчиците, защото е негативен сигнал за тях. Те вече започват да се замислят за много по-голям обем от гаранции, които ни изискват, за да се сключи такъв договор.
Нашите права и възможности пред ДКЕВР се ограничават в предоставянето на писмено становище и на всички необходими документи, както и на активността ни пред съдебните инстанции. Друго не можем да направим и в края на краищата се стига дотам, че трябва да се съобразим с решението на съда. - Споменахте, че работите на загуба. Така ли е в момента?
- На загуба работихме през 2010 г. Резултатът тогава бе минус 37 млн. лв., когато продавахме по-евтин газ, отколкото го купувахме. Всичко останало са счетоводни разчети и решения на ръководството. Очаквам резултатът за 6-те месеца на т.г. да бъде минимална загуба. Тя е в резултат на понижаващия се курс на долара, който определено води до по-лоши финансови разчети. Загубата се формира и от обезценката на вземанията от някои от компаниите, които не могат да се справят напълно със своите задължения към нас.- За топлофикациите ли говорим?
- Положението там е по-лошо, отколкото е било по същото време през 2010 г. Причините са две – едната е, че в края на миналия сезон ние подписахме допълнителни споразумения за срок от 5 г., с които им разсрочихме задълженията. Но дружествата твърдят, че не могат напълно да покриват задълженията си, особено „Топлофикация-София”. Това се получава, защото компаниите имат ниска събираемост на своите вземания от абонатите си. За съжаление абсолютно по схемата на „Кремиковци” и „Химко”, „Булгаргаз” не е в състояние да приложи нито обезпечителни мерки на тези вземания, нито пък да спре подаването на газ с ясното съзнание, че това гориво няма да се плати изцяло.
За състоянието на дружеството сме алармирали всички заинтересовани лица, включително собственикът ни, както и ръководството и собствениците на топлофикациите. От Столична община проявяват разбиране, но в крайна сметка те могат само да се разпоредят нещо да се свърши. Мерките за това трябва да се вземат на корпоративно равнище.
Топлофикациите ни дължат общо около 110 млн. лв., като цифрата се променя всеки ден. Задължението на столичното парно е най-голямо като обем и надхвърля 70 млн. лв. При тях дълговете намаляват, но не и с темпа, на който на нас ни се иска.- Каква е вашата прогноза за цените на природния газ и очаквате ли да има ново поскъпване до зимата?
- Кажете ми какво се случи с цените на горивата през последните десетина дни. Не може тенденцията в бензините и горивата да е една, а при природният газ да е тотално различна. И е видно, че взаимоотношенията при синьото гориво са направени така, че тази тенденция да се изглажда, за да няма такива пикове. Сегашните стойности на горивата не са покрити напълно в цената на природния газ, така че в следващите шест месеца прогнозите са, че покачването на цената не може да спре. Лошото е, че към него ще се наслагват и предишните решения на ДКЕВР за ограничаване на поскъпването. - Нагнетен ли е достатъчно природен газ в хранилището Чирен?
- В Чирен не всичко е наред, защото плановете са до 15 август да запълним капацитета му. В момента този процес се забавя заради преоценка на паричните ни запаси. Сега си правим разчети какви са ни текущите плащания, които са важни и неотложни, за да не се получат допълнителни санкции от доставчиците. А с излишъка от средства ще се нагнетява природен газ през август и септември. Вече е достигнат необходимият минимум за зимата, така че доставките от хранилището са осигурени.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010