Зелената архитектура засега е само за богати българи

11 Юли, 2011 - 16:45 - Klassa.bg Rss - всички новини

Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" и вратите за строителство на зелени покриви в България са отворени. Но към "висока зелена архитектура" засега у нас се ориентират малцина богати българи, коментира пред БТА заместник-председателят на Съюза на ландшафтните архитекти у нас арх. Веселин Василев.
По данни на Съюза на ландшафтните архитекти сега се изграждат 3 дка зелени покрива върху жилищни кооперации в София. Покривна градина с площ 700 кв.м ще има и нова бизнес сграда в столицата. Най-масово е приложението на зелените покриви върху гаражни пространства и подземни паркинги, осъществено е като проекти и в провинцията.
Изграждането на зелени покриви у нас е наложително в гъсто населените урбанизирани територии, отбелязват експертите. Те посочват и че процесът е стимулиран също и от Европейския съюз, който все повече извежда във фокус екологизирането на строителството.
Известни като "градините на Вавилон" покривните паркове плахо търсят място в родните урбанизирани територии. Естествените „климатици“ свалят температурата до 7 градуса
По данни на специалистите 1 кв.м зелен покрив филтрира 2 кг прах годишно. Изчислено е, че ако всички покриви в един град се озеленят, градската температура ще се редуцира със седем градуса. Зелените покриви изпълняват ролята и на естествени климатици, защото зимата задържат топлината в сградите, а през
лятото ги охлаждат, твърдят експерти. Зеленината фиксира финия прах, йонизира и овлажнява въздуха, намалява емисиите на въглероден диоксид и обогатява въздуха с кислород.
Зелените покриви са се увеличили с 35 на сто в световен мащаб през последните няколко години. Емблематични са сградите на кметството в Чикаго, университетът в щата Пенсилвания и др. Все повече богати хора предпочитат "зелени мезонети". По
подобен начин са устроени градското жилище на София Лорен в Рим, както и апартаментът на Жан-Пол Белмондо в Париж. У нас предлагат да се въведе показател „вегетативна площ“
У нас обаче към "висока зелена архитектура" засега се ориентират малцина богати българи, отбелязват специалистите. В България няма критерий за зелената архитектура, коментират от Съюза на ландшафтните архитекти. Понятието обаче започва да се налага предимно като част от екологична архитектура и най-вече като предмет на ландшафтната такава. Нашите специалисти дори предлагат да се въведе норма "вегетативна площ". Замествайки традиционния квадратен метър, тя ще показва площта, върху която растителността неутрализира вредности в околната среда.
Нормативно процесът за старт на зелената архитектура е "отпушен" с обстойна промяна на Закона за устройство на териториите през 2007 г., твърди арх. Василев. По думите му в чл.62, ал. 10 от закона е заложено разработването на общински наредби за опазване, развитие и изграждане на зелените системи. Мероприятието обезпечава изграждане на зелени покриви с цел покриване изискваната площ за озеленяване. Задължителните норми за зелени площи са заложени в Наредба номер 7 за правила и норми, за устройство на видовете територии и зони от 2003 г. Във всички общини в България са предвидени подобни мероприятия и това стана по инициатива на Съюза на ландшафтните архитекти, каза Василев. Озеленяването на сградите спестява енергия
Установено е, че покривното озеленяване подобрява топлоизолацията с 3-10 процента. По данни на специалисти чрез озеленяване на покрива на еднофамилна къща може да се постигне намаляване на нуждите от газ със 100 кубически метра за отоплителен сезон. Озеленяването на покриви и фасади осигурява по-добри експлоатационни условия за хидроизолацията и мазилката и увеличава тяхната дълготрайност, твърдят от Съюза на ландшафтните архитекти. Според експертите растителността елиминира влиянието на ултравиолетовите лъчи и предпазва от
механични повреди и валежи.
Зелените покриви могат да задържат голямо количество дъждовна вода - между 15-20 на сто, а при специални конструкции и до 70 процента, твърдят нашите специалисти. Покривните градини освен това подобряват звукоизолационните качества. За стени с вертикално озеленяване е измерено намаляване на силата на шума в помещенията с 15 децибела.
Инвеститорите се колебаят заради по-високата цена
Независимо от предимствата инвеститорите избягват зелените покриви заради по-високата цена на сградата и психологическата бариера, обясни арх. Василев. Според него собствениците се опасяват, че покривните градини могат да компрометират здравината на конструкцията и да доведат до течове и влага в сградата. Съвременните материали гарантират, че това няма да се случи, уверява от името на 350-те членове на СЛА у нас арх. Василев. Чрез екстрите, които се създават за сградата и обитателите от зелените покриви, инвестицията се възстановява многократно, твърдят родните експерти. Според тях, за да се избегне допълнително натоварване на конструкцията в покривните градини се садят сухоустойчиви растения, виреещи в по-плитка почва, устойчиви на дим и газове. Ландшафтната архитектура вече има не само естетична и утилитарна функция, все повече расте екологичната й мисия, коментира арх. Василев.Историята
Покривните градини датират от хилядолетия. Те се свързват с култа към финикийския бог Адонис - символ на разцъфтяването и повяхването на природата.
През 600 г. пр. н.е. вавилонската царица Семирамида засадила растения от Средиземноморието в големи отвори по терасите на двореца. Така висящите й градини заедно с поливните съоръжения са обявени за едно от седемте чудеса на света.
Богатите римляни отглеждали растения на терасите и покривите си.
През Ренесанса покривите на много вили и дворци в Италия и Германия са представлявали градини с богати колекции от чуждоземни растения.
След появата на стоманобетона покривното озеленяване
придобило голяма масовост в Западна Европа, по-късно и в САЩ,
Япония, Австралия, Канада.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010