Финансовите министри на еврозоната се събират днес за поредния кръг от консултации за пакета помощи за Гърция. Най-важният въпрос, който трябва да се реши, е как да вземат участие частните банки в нов спасителен пакет за закъсалата страна в момент, в който опасенията от разпространението на дълговата криза, особено в Италия, нарастват, предаде АФП. Във вторник към тях ще се присъединят колегите им от целия ЕС, но въпреки това засега не се очаква някакво конкретно предложение, а завършването на втория помощен план за Гърция е отложено за есента.
Реално, след като министрите вече гласуваха за отпускането на нужния за юли кредит, в момента няма натиск за прибързани действия. Най-големите европейски банки пък се събраха в Париж миналата седмица, за да обсъдят как частният сектор да участва в спасяването на Гърция и при какви условия да стане това, но отново не се стигна до консенсус. Както е известно, правителствата от еврозоната искат значително участие на частния сектор в евентуален нов спасителен план, като той се оценява на 115 милиарда евро до средата на 2014 година след отпуснатия миналата година пакет от 110 милиарда евро от ЕС и МВФ. Параметрите на финансовата инжекция ще станат ясни най-вероятно през септември, посочи новият френски министър на финансите Франсоа Бароен, цитиран от АФП. „Банките и застрахователите са наясно, че трябва да се размърдат. Защото иначе рискуват да загубят още повече“, казва дипломат, пожелал анонимност. Друга основна тема на срещата на финансовите министри на еврозоната ще бъдат резултатите от тестовете за устойчивостта на банките в случай на нови кризи.
Междувременно Международният валутен фонд одобри в петък превеждането на транш от 3,2 млрд. евро на Гърция, който трябва да помогне на страната да погаси дължимите през този месец задължения и да подкрепи икономическия растеж. Траншът е петият от договорената през миналата година от МВФ и ЕС финансова помощ. С него отпуснатите на страната средства от МВФ досега достигат 17,4 млрд. евро. Според новия управителен директор на фонда Кристин Лагард Гърция е отбелязала прогрес, но има да свърши още много работа. Програмата дава сериозни резултати: бюджетният дефицит намалява, икономиката се ребалансира, а конкурентността й постепенно се подобрява, посочва тя.
Справянето на Гърция с дълговата криза зависи от навременното и енергично провеждане на програмата за бюджетно оптимизиране, както и от продължаващата подкрепа на европейските й партньори и участието на частния сектор, казва Лагард. Тя отчете напредъка на Гърция във фискалната сфера чрез набелязването на мерки за снижаване на бюджетния дефицит до 3% от БВП до 2014 г. Приватизационната програма на страната за продажба на активи за 50 млрд. долара до 2015 г. е много амбициозна, но създаването на независима приватизационна агенция ще подпомогне процеса, категорична бе Лагард. Италия ли е следващата?
Италия рискува да стане жертва на дълговата криза, ако доходността по облигациите й остане на сегашните нива, тъй като годишните лихви, които Рим трябва да плаща по обслужването на дълга си, може да скочат с повече от 14 млрд. долара. Това коментира Гари Дженкинс от Evolution Securities Ltd., цитиран от “Блумбърг”. Италиански ДЦК за повече от 860 млрд. евро достигат матуритет през следващите 5 години. Той обясни, че годишното обслужване на италианския дълг, който надхвърля 1,6 трлн. евро и е третият по големина в света след дълговете на САЩ и Япония, вече възлиза на повече от 4,25% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП). От “Уолстрийт джърнъл” добавят, че истинският проблем на Италия е по-дълбок, като третата по големина икономика в Европа изглежда неспособна да намери рецепта и политическа воля за растеж в дългосрочен план.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010