Славейко Славейков е завършил бакалавър степен счетоводство и контрол и бакалавър по информационни технологии от Икономическия университет във Варна. Следвал е магистърската си степен по финанси в стопанска академия “Димитър Апостолов Ценов”. Преди да се присъедини към екипа на Societe Generale Експресбанк през 2003 г., е работил като младши одитор в консултантска къща. От 2009 г. Славейков е назначен за главен финансов директор на банката.- Г-н Славейков, Societe Generale Експресбанк грабна приза “Банка на годината”. Какво означава за банката подобно отличие и каква е оценката ви за подобни събития?
- Наградата е изключително признание за целия екип на Societe Generale Експресбанк и е резултат от следваната от нас дългогодишна стратегия на устойчив растеж. Най-ценното е, че я получаваме точно за постигнатото от банката в най-трудния период за България в последните години. Възприемаме я като признание за цялостното отношение към нашите клиенти по време на кризата.- Каква е оценката ви за подобни събития и не станаха ли твърде много наградите за финансови институции у нас?
- Не искам да давам оценка за различните формати. За нас е важно, че aсоциация “Банка на годината” организира това събитие от 1992 г., а тази година голямата награда връчи лично президентът на страната Георги Първанов. Тези факти са достатъчни, за да сме искрено удовлетворени, че спечелихме голямата награда именно в този престижен формат.- След две години и половина в криза какво е състоянието на банковия сектор в момента и какви са очакванията ви за следващата година?
- Проблемите в световен мащаб главно бяха свързани с капиталовата обезпеченост и ликвидността на банките. На първо място трябва да се посочи, че банковата система в България в момента е изключително стабилна с капиталова адекватност над 17%, като този показател е значително над нивата преди кризата. Ако направим сравнение изискванията за капиталова адекватност в еврозоната са 8%.
Важна роля за тази стабилност изигра и политиката, която БНБ води не само по време, но и преди кризата, което позволи на банковата система да натрупа достатъчно капиталови буфери и да не изпита нито за миг притеснения в това отношение.
Освен това през тези две години и половина банките акумулираха един сериозен ресурс от клиентски депозити (близо 7 милиарда лева), което заздрави техните ликвидни позиции и ги направи по-независими от компаниите майки.
Очакванията ни за следващата година са тенденцията да се обърне и банките да се фокусират повече върху кредитирането. В банковата система в момента има значителен паричен потенциал, но никой не бива да очаква темпове на растеж на кредитирането, като тези в годините преди кризата. Смятаме, че ще има здравословен ръст в кредитирането, но не повече от 10%, който ще бъде в пълна полза за икономиката на страната.
Различна обаче ще бъде тенденцията при осигуряването на ресурс за кредитиране, като банките все повече ще разчитат на местните депозити. Това не означава, че международните банкови институции ще прекратят потоците към страната. Със сигурност отговорните финансови групи като Societe Generale ще продължат да инвестират в България.- По време на кризата лихвите по депозитите бяха доста високи и тогава реално си заслужаваше да се инвестира. Сега, когато нивата им намаляват, няма ли да има отлив от подобни местни капитали?
- Българите осъзнаха, че е нужно да се спестява. Доказателство за това са данните на БНБ, които показват, че нивото на депозитите продължава да нараства. Независимо че лихвените нива се понижиха, те са все още значително по-високи от тези в държавите от еврозоната. Разликата в евровите влогове в Западна Европа и у нас е над 2%. - От началото на годината се вижда тенденцията заемите за потребители да се промотират отново. Можем ли да кажем, че тенденцията вече се е обърнала и банките отпускат по-лесно средства?
- Заемите за граждани наистина бяха банковият сегмент в България, най-силно засегнат от кризата. В последните месеци темповете на нарастване на безработицата се забавиха значително, което позволи на банките да излязат по-категорично и да започнат отново да промотират своите кредитни продукти. Ние също представихме в медиите нашите промоционални оферти за потребителско и жилищно кредитиране, но решихме да го направим по един по-различен, по-прозрачен за хората начин – като промотираме ГПР, който представлява реалния разход за клиента, а не номиналната лихва, зад която може да се скрият множество застраховки, такси и комисиони.
Наистина в последните месеци наблюдаваме увеличение на отпуснатите потребителски кредити, което означава, че гражданите вече се чувстват по-уверени. - Какво трябва да се направи, за да се отпуши отпускането на заеми за бизнеса? Самите компании не представят добри проекти, или банките са консервативни?
- Банките искат да отпускат кредити на бизнеса и търсят подходящи проекти. Societe Generale Експресбанк не спря подпомагането на този сегмент дори по време на кризата, но повечето корпоративни клиенти, особено малките и средните предприятия замразиха своите инвестиции през последните години. Готови сме да финансираме всеки един финансово издържан проект, независимо дали е на голяма корпорация, или в сферата на малкия и средния бизнес. И ние еволюираме паралелно с конюнктурата на пазара и в момента предлагаме заеми в пакет с гаранция от Националния гаранционен фонд и застраховка живот, с което даваме сигурност и увереност на предприятията при взимане на решение.- Голяма част от българските банки са гръцка собственост, а ситуацията в южната ни съседка не се подобрява. Какви рискове крие това за дъщерните дружества у нас и доколко някакви сътресения ще се отразят на банковия сектор у нас?
- Не трябва да се насажда паника върху банковата система на страната с гръцката криза. Дъщерните дружества на гръцките банки са български дружества. Те се регулират от Българската народна банка, което ги прави силно капиталово обезпечени. От друга страна, се забелязва в последните години, че тези банки стават все по-самостоятелни по отношение на ликвидността. Това поддържа по-високи лихвени проценти по депозитите на пазара, но прави българската банкова система по-стабилна и независима. Ако се направи сравнение с Румъния, ще се види, че там рискът с ликвидността на гръцките дъщерни дружества е много по-висок – в България кредитите, дадени от дъщерни дружества на гръцки банки, са 8 милиарда евро, срещу привлечени 6 милиарда евро депозити, докато в Румъния срещу същата сума привлечени депозити стоят 13 милиарда евро кредити.
Във връзка с кредитирането няма място за притеснение, че ще се свие и ще забави възстановяването на българската икономика. Има достатъчно големи международни банкови институции на българския пазар, които са готови и имат възможност да кредитират, включително и Societe Generale. - Кои са последните тенденции в банкирането у нас по отношение на максимален срок, размер на отпускания ресурс, такси и не на последно място лихвени условия? В годините на икономически бум потребителите най-често използваха кредитите за покупката на стоки и жилища. Каква е тенденцията в момента и кой сектор от банкирането ще претърпи най-бързо развитие тази година?
- Няма някакви сериозни промени в тенденцията за потребителско кредитиране.
Но има една голяма промяна в отношението на хората към банковия кредит. Те започнаха все повече да се интересуват от специфичните условия в договорите на отделните банки, да отделят повече време при вземането на решение. Много от тях останаха разочаровани през последните години от прикритите такси и условия за промяна на лихвените проценти, които присъстваха в договорите на някои конкуренти и сега са доста по-предпазливи.
Ние забелязахме тази нова вълна на интерес към кредитните продукти и решихме да помогнем на хората по-лесно да се ориентират. Стартирахме кампанията „На ти с финансите”, с която искаме да покажем основните моменти, върху които трябва да се съсредоточи всеки при избора на кредит.
По отношение на лихвените проценти се вижда и от рекламните кампании, че при много от кредитните продукти стойностите стигнаха предкризисните си нива. Все пак с една забележка, преди кризата повечето от отпусканите жилищни кредити и почти всички потребителски заеми се отпускаха в лева, докато в момента промоционалните оферти са предимно в евро.- Какви са плановете на банката за следващите години?
- Кризата напомни, че стратегията на устойчив растеж е правилното решение в дългосрочен план. Ние влязахме в кризата стабилни и излизаме от нея дори по-стабилни, по-силни от преди, като банка, която доказва, че следваният от нея бизнес модел, ориентиран към клиента, е правилен и че на нея може да се разчита.
Ще продължим да инвестираме, както го правихме и по време на кризата, тъй като сме уверени в стабилността и бъдещото развитие на страната. Винаги сме имали за цел да предлагаме качествени услуги и пълен набор от финансови продукти, да бъдем прозрачни и сигурни партньори на своите клиенти. Тези свои принципи искаме да запазим и за в бъдеще.- Не може да не споменем и необслужваните заеми. Виждаме, че нивото им се задържа, можем ли да очакваме тази тенденция да се запази и дори към края на годината да станем свидетели на спад?
- За съжаление необслужваните кредити все още не са достигнали своя връх, тъй като продължава да се наблюдава увеличение спрямо края на миналата година, макар че темпът на увеличение намалява. Нашите очаквания са през втората половина на 2011 г. нивото им да се стабилизира, но не очакваме спад на необслужваните кредити като процент от общия кредитен портфейл в банковата система. По вероятно е, това да се случи през 2012 г., при положение че няма някакви сериозни сътресения в икономиката. - Какви са прогнозите на Societe Generale Експресбанк за развитието на българската икономика тази и следващата година?
- Очакваме добър растеж на БВП, макар че е нормално да бъде доста под нивата за годините преди кризата. Прогнозите ни за 2011 г. са за положителен растеж от 2.5%, а за 2012 г. ръст между 3.5% и 4%. Рисковете за българската икономика, разбира се, са обвързани главно с гръцката криза и възможността за преструктуриране на гръцкия дълг. Основно те са свързани с косвени ефекти. От една страна, ограничаване на икономическия растеж в еврозоната би довел до намаление на нивата на износ, а от друга страна, забавянето на възстановяването на преките чуждестранни инвестиции може да задържи темпа на общото възстановяване.

Гласувахте: None

Още по темата

Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010