Един млад свещеник ме изненада силно. Спря ме на улицата, поздрави ме искрено за книгата ми „Течна дружба” и отмина без повече коментар като ме остави в неведение за гледната си точка върху прочетеното. Случи се пред паметника на „Патриарх Евтимий” в София…
Почудих се дали е наясно с подкрепата ми за тезата, че Българската православна църква трябва да се реформира, за да бъде „В КРАК С ВРЕМЕТО” макар това да не е темата на книгата ми. Бих я определил по-скоро като описание на насажданото с всички позволени ( от нас!) средства руско влияние в България, както и като опониране на лъжите и манипулациите по въпроса през вековете, допринесли съществено за днешната пагубна за България роля на Петата колона на империята.
„Малкото въстание” на един млад човек, облечен в духовен сан, решил да ми демонстрира отношението си по въпроса за това статукво, отнасящо се с пълна сила и за състояние на самата църква днес, ми се стори обнадеждаващ знак за волята за съпротива, показана край фигурата на патриарха. Нямам предвид Максим.
Не съм максималист и намирам за важно наличието дори на малката светлинка на надеждата за промяна със смяната на поколенията. Значи не всички там са като олигархично окопалият се в Пловдив млад Дядо Николай. Заради него една столична телевизия свали от екран цяло телевизионно предаване. Външната продукция беше прогонена при конкуренцията само защото предаването разгневило пловдивския митрополит с критиките си за с(ъ)ветската му склонност към луксозен живот (за причините за прогонването научавате в момента и те едва ли ще бъдат признати публично). Този претендент за съвременен български Совонарола си прилича с флорентинския монах само по склонността да анатемосва, но е антипод на аскетизма му. Не споменавам телевизията и предаването само заради източниците си, които могат да бъдат анатемосани от работодателя им.
А статуквото е такова, каквото е показано в статията на в. „Труд”, от която се вижда, че подмазването на силния на деня, като характеристика на нашето нереформирано православие (поставящо близостта с властта над отделния мирянин и Човек – както е при реформираните деноминации на християнството), е живо и здраво като стените на Кремъл!
 
В. „Труд“:
„Църквата за Борисов: Смел,
Църквата похвали премиера Бойко Борисов за неговата “възхитителна, градивна политическа народополезна дейност”. В която смело, отговорно и без лицемерие той не толерира хора, които не заслужават вниманието на народа.
Оценката прозвуча от Видинския митрополит Дометиан, който като “външен министър” на Синода водеше делегация от духовници на среща с Борисов. Владици от целия православен свят са в София за 40-ия юбилей от възкачването на престола на патриарх Максим.
От името на Негово светейшество и на целия Св. синод дядо Дометиан благодари на премиера, че дава правителствения самолет да носи огъня от Божи гроб за Великден. В работата си Борисов постъпвал по евангелски: “По плодовете ще ги познаете.” В свещеното писание се казва още, че добрият лозар изрязва сухите съчки и ги хвърля в огъня, за да даде възможност на здравите да изкласят, добави дядо Дометиан.
Борисов го слушаше с тънка усмивка и на моменти с известно неудобство.
В началото на срещата премиерът каза, че Българската православна църква е минала през много перипетии, но днес е единна, миряните могат свободно да изповядват вярата си и да имат добри пастири. И добави, че правителството строи храмове и ремонтира стари. Въпреки кризата и критиките на опозицията, че се дават много пари за това. “Хората в храма стават по-добри”, мотивира начинанията Борисов.
На финала в Гранитната зала на Министерския съвет гръмна “На многая лета”, изпълнена от 22-ма представители на висшия клир от целия православен свят.
По-рано през деня духовниците се срещнаха в парламента и с депутат № 1 Цецка Цачева. “Удовлетворена съм, че църквата винаги е била до светската власт – не само за молитва, но и за напътствие”, каза тя. „
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010