Започва битката за европейските аграрни субсидии

3 Юли, 2011 - 15:00 - Klassa.bg Rss - всички новини

Очаква се през есента дебатът за новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ да навлезе в решителна фаза. От началото на годината разговорите за промените, които трябва да настъпят след 2013 г., са по-скоро представяне на различните предварителни позиции на държавите от ЕС. Но след като преди броени дни ЕК одобри предложението за Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., аргументите вече имат и своето стойностно изражение. Според проекторазчетите през следващите седем години на разположение ще са 1,025 млрд. евро , което е 1.05% от брутния национален доход на ЕС, а плащанията ще бъдат в рамките на 971.5 млрд. евро, или 1% от дохода на съюза. ОСП е определена като стратегически важна за европейската икономика и околната среда и поради тези причини Европа смята да отдели за сектора 281 млрд. евро. Отбелязано е също, че 30% от директното подпомагане ще идват като подкрепа на зеления агробизнес, а разликите в субсидиите за фермерите от отделните държави на ЕС ще бъдат намалени.Изравняване на плащанията, вместо стопяване на разликите
Фермерите от по-късно присъединилите се членове на ЕС, особено българските и румънските, вече не желаят да бъдат третирани различно, защото огромната разлика в субсидиите ги прави не само бедни, но и изключително неконкурентоспособни. Не е тайна, че в страните от ЕС-15 подкрепата е достигала 300-400 евро на хектар, а в Гърция – дори 822 евро на хектар. 82 евро на хектар бяха агросубсидиите у нас през 2009 г. Огромната пропаст не се нуждае от коментар.
Но трябва да се знае, че самите подходи на подпомагането са много различни. В най-старите страни от общността помощта се определя от доходите на стопанството в минали периоди /т. нар. Исторически подход/, а целта е да се опази икономическото статукво на фермерите. В България и Румъния обаче евросубсидиите се изплащат на базата на обработваните площи – колкото повече са декарите, толкова повече са парите. Както и можеше да се очаква, този подход нанесе поредния удар върху българското земеделие, защото изключително промени отрасловата карта. Фалираха традиционни сектори, сред които зеленчукопроизводството, овощарството, планинското животновъдство, а страната се превърна в огромно зърнено поле. Днес 78% от аграрните субсидии на практика отиват при 4% от земеделските производители. Няма лошо, че можем да се похвалим с ултрамодерен едър зърнен бранш. Бедата е, че поради липса на други възможности за аграрен бизнес цели региони бяха обезлюдени. Администрацията трудно управлява парите за селските райони
Но освен субсидии за стимулиране на производството ОСП отделя и немалък ресурс за развитие на селските региони, би опонирал средностатистическият еврочиновник. И ще е прав, защото само в нашата Програма за развитие на селските райони има на разположение 3,1 млрд. евро. Действително много пари, които обаче се усвояват бавно, защото се администрират мудно. Разбира се, значително по-лесно и по-бързо се изплащат директните субсидии, отколкото да се изработват, приемат, контролират и отчитат проекти за ВиК или пътна инфраструктура например. А съотношението между Първи стълб /средствата за директни субсидии/ и Втори /парите за програми в селските райони/ в новите държави членки е 56.1% : 43.9%, а в старите е 87.2 %: 12.5%. Кой повече пари глобално може да усвои, е почти риторичен въпрос.
Само преди седмица Европейският парламент гласува доклада на евродепутата Алберт Дес, който засяга ОСП до 2020 г. В крайния вариант ЕП отхвърли предложението за еднаквите, фиксирани директни плащания в целия ЕС. Все пак остана текстът, чрез който се настоява да се намаляват разликите в средствата, получавани от различните страни членки. За българския интерес все пак е важно, че има консенсус в рамките на Втория стълб страните членки да могат да определят своите приоритети и според реалните си нужди. Малко, но все пак някакъв напредък.
Разбираемо е преговорите, свързани със селскостопанската политика, да са сред най-тежките за съюза. В действителност става дума за разпределение на пари, които подкрепят национален бизнес, който после трябва да се конкурира на единния европейски пазар. Затова българската позиция би имала повече шансове само ако е общонационална и не се влияе от политическата конюнктура.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010