МЕДИАПУЛ:
Как румънският президент разгневи Москва
1 Юли 2011
Недопустима проява на сплашване и наглост – така румънският вестник „Ромъния либера“ окачествява реакцията на Москва на изявленията на президента Траян Бъсеску, посветени на събитията от началото на Втората световна война и ролята на Румъния в тях.
В телевизионно интервю миналата седмица румънският президент заяви, че ако е бил на мястото на профашисткия диктатор маршал Антонеску, той също би изпратил през 1941 г. войници, които да участват в нападението срещу Съветския съюз. В същото интервю Бъсеску нарече абдикацията на крал Михай Първи „акт на предателство“.
В отговор вчера руското външно министерство заяви, че „подобна безсрамна провокация, която оправдава нацистката агресия и опетнява паметта на милионите жертви на нацизма, е неприемлива и трябва да бъде оценявана както подобава от цивилизована Европа“.
От своя страна пък Бъсеску определи реакцията на руското външно министерство като безпредметна, след като и двете страни са осъдили Пакта Рибентроп-Молотов и Съветският съюз вече не съществува.
Начинът, по който Москва обиди президента на Румъния, изглежда още по-подъл, като се има предвид факта, че руснаците знаят, че само година по-рано – на 26 юни 1940 г. Румъния отстъпи Бесарабия, Северна Буковина и областта Херца след ултиматум на Съветския съюз. Тази агресия беше пряко следствие на Пакта Рибентроп-Молотов, чрез който СССР и нацистка Германия си поделиха Полша, а руснаците завладяха балтийските страни, коментира на страниците на „Ромъния либера“ Кристиан Къмпяну, цитиран в петък от БТА.
Ако съществува някой, който е отговорен за започването на Втората световна война и за милионите жертви на този въоръжен конфликт, това е Сталин, който даде картбланш на Хитлер в Европа. Следователно вината за „утвърждаването на фашизма“ трябва да се търси в Москва, а не в Букурещ. Също там трябва да се търси и безсрамието, пише по-нататък авторът.
Това, че Русия си позволява да пренапише историята, за да направи приемливи за руснаците предателството и престъпленията на комунизма, си е тяхна работа. Но Румъния не може да бъде задължавана да преглъща всички обиди, идващи от Москва, и може да си позволи да изрече историческата истина. И точно това направи Бъсеску, когато каза, че би дал същата заповед, когато заяви, че маршал Антонеску е сгрешил, че не е спрял на Днестър и когато го определи като виновен за престъпленията на Холокоста, извършени от румънци.
Ако все пак руснаците си позволиха да определят изявленията на президента на Румъния като „предизвикателство“ и „безсрамна провокация“ и да поискат „адекватната“ намеса на Европа, това се случи заради причини, различни от историческите. Наглостта е част от външнополитическия арсенал на Русия и министърът на външните работи Сергей Лавров е най-добрият пример за това брутално отношения. Москва все още си въобразява, че ако се държи по-агресивно към някоя страна от Европа, тя ще бъде сплашена. В действителност, колкото руснаците са по-агресивни във външната си политика, толкова това е по-ясен знак за потиснатост и слабост, се казва по-нататък в коментара на страниците на румънския вестник.
Следователно, наистина интересният въпрос във връзка с тази необичайно остра атака е „Защо руснаците са толкова фрустрирани по отношение на президента на Румъния?“. Едно от обясненията може да бъде, че Молдова лека-полека им се изплъзва от ръцете, каквито и маневри да правят в Кишинев и колкото и пари да наливат на комунистите. Друго обяснение би било това, че Румъния има претенции да играе определена роля в Черно море и чрез проекта АГРИ (Азербайджан-Грузия-Румъния интерконектор) за внасяне на газ от Азербайджан през Грузия повдига сериозни въпросителни около осъществяването на руския проект за газопровода „Южен поток“.
Още едно обяснение може да бъде, че Румъния „си е позволила“ да приеме противоракетния щит на територията си, без да поиска разрешението на Русия, и отгоре на всичко, ракетите ще бъдат инсталирани във бивша съветска база. Друг вариант е, че Румъния се е съгласила да приема една американска база и скоро ще има дори две.
Но най-вероятният отговор е, че руснаците започват да губят фундаментите си в Румъния. Петата колона на руските интереси в Румъния губи влиянието си и това е причината за възмущението и агресивността на Русия спрямо Бъсеску – основния „виновен“ за дерусифицирането на Румъния, коментира Кристиан Къмпяну в „Ромъния либера“.
Той добавя, че реакцията на лидера на опозицията Виктор Понта е красноречива и показателна. Когато ръководителят на основната опозиционна партия в Румъния излезе публично и заяви, че руската атака срещу президента на страната е „правилна“, вече нямаше съмнения накъде се насочва лоялността на Социалдемократическата партия и лидерите й – към Москва, заключава авторът.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010