Новият гръцки кабинет одобри късно в сряда рестриктивния бюджетен план за периода 2012-2015 г., както и законите за неговото прилагане, съобщи Ройтерс. Планът предвижда икономии на стойност 28 млрд. евро в следващите три години. Подробности около него ще бъдат оповестени официално най-късно в понеделник и ще бъде обсъждан от гръцкия парламент във вторник. Според информации в гръцките медии само икономиите от заплати в обществения сектор трябва да спестят сумата от 800 млн. евро, а нови данъци върху някои стоки ще прибавят към сметката 2.5 млрд. евро.
Именно програмата за икономии и законите, свързани с нея, бяха сред най-важните условия, поставени от финансовите министри на еврозоната за отпускане на нов спасителен пакет.
Въпреки че издържа първия тест, тепърва кабинетът ще се сблъска с трудни дни и седмици, търсейки подкрепа и одобрение за непопулярните мерки, които изкараха на улиците за протести стотици хиляди гърци. Премиерът Георгиос Папандреу има за неотложна задача да осигури парламентарна подкрепа за пакета с мерки за бюджетни икономии, сред които намаляване на публичните разходи, увеличаване на данъците и разпродажба на дялове в държавни компании, до 28 юни, и да го приложи в действие до 3 юли, за да получи поредния транш от 12 милиарда евро от първия спасителен заем, отпуснат от ЕС и МВФ.
Европейските лидери от своя страна започнаха да обсъждат проблемите около Гърция на започналата късно вчера среща на върха на ЕС в Брюксел. Пълно преструктуриране на гръцкия дълг ще даде „напълно неконтролируеми" отражения върху финансовите пазари и може да застраши стабилността на други държави, предупреди междувременно германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от AP. Въвеждането на т. нар. орязване на гръцкия дълг - т. е. намаляването на сумата за плащане - ще застраши не само банките и останалите кредитори, които притежават гръцки облигации, но и институциите, които емитират инструменти за защита от необслужване на дълговите задължения, каза Меркел. Тези застраховки за защита от фалит имат „значително по-висока“ стойност от самия дълг и последиците от предявяването им не могат да бъдат предвидени, посочи тя. Според нея остава неясно също „кой колко ще трябва да плати и кой ще се нуждае от свеж паричен ресурс“. Германия настоява частните инвеститори да се включат в следващия спасителен финансов пакет за Гърция напълно доброволно, но тази инициатива все още не среща подкрепата на мнозинството от лидерите на ЕС. От френския вестник "Фигаро" пък изчислиха, че евентуален фалит на гръцката икономика ще струва на всяко европейско домакинство по 535 евро.
Припомняме, че през миналата година Атина договори спасителен пакет от 110 млрд. евро от ЕС и МВФ. Мерките за икономии и реформите обаче не дадоха желания резултат и най-вероятно страната няма да успее да се завърне на финансовите пазари догодина. Това налага нова спасителна инжекция, която според Ройтерс ще е в размер на 120 млрд. евро вместо 90 млрд. евро, както преди това бяха предложили европейски представители. 60 млрд. евро ще дойдат от ЕС и МВФ, а 30 млрд. евро от частни инвеститори. Към тях се очаква да бъдат прибавени още 30 млрд. евро, които ще бъдат събрани от приватизацията в Гърция. Премиерът Бойко Борисов: Да помагаме на братския гръцки народ
Колкото по-бързо кризата в Гърция отмине, толкова по-добре за съседните държави и за целия Европейски съюз. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов пред български журналисти в Брюксел преди заседанието на европейските лидери от ЕНП и на Европейския съвет. Братският гръцки народ на нас ни е съсед и във всички случаи ще бъдем на позиция да се помага максимално на Гърция, за да имаме стабилен съсед, посочи премиерът. Борисов коментира и присъединяването на Хърватия към ЕС, като по думите му това може да стане без доклад за оценка от Европейската комисия, защото страната се справя много добре с всички предприсъединителни фондове.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010