Европейските държави може да предоставят повече помощ за Гърция, докато страната се опитва да намали фискалния си дефицит и огромните си задължения към чуждестранни кредитори, възлизащи на 158% от БВП. Гърция първа получи спасителен заем в еврозоната през май миналата година. "Смятаме, че Гърция се нуждае от допълнителна програма за преустройство", категоричен бе премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е председател на групата на министрите на финансите от еврозоната, след извънредно заседание в Люксембург. Повод за него стана статия във в. „Шпигел“, в която се посочва, че Гърция заплашва да напусне еврозоната.
„Не обсъждаме излизане на Гърция от еврозоната. Това е глупава идея – няма начин”, заяви Юнкер. „Не искаме еврозоната да се взриви безпричинно”. Гръцкото финансово министерство също отрече публикацията в германското издание с думите: "Подобни репортажи подкопават усилията на Гърция и (позициите) на еврото и служат на спекулативните игри на пазара", а премиерът Георгиос Папандреу заяви: “Оставете гърците на мира.”
Допълнителната коригираща програма за Атина трябва да бъде обсъдена в детайли и за целта през този месец ще бъде свикана нова среща на финансовите министри. Председателят на еврогрупата отрече обаче да се обсъжда опцията за преструктуриране на дълга.
През април гръцките облигации понесоха нов удар на международните пазари, след като Португалия договори условия по спасителен пакет от ЕС и МВФ. Така тя стана третата страна от еврозоната, потърсила помощ.
Досега Гърция успя да си извоюва удължаване на заема тази година и според някои политици още едно удължаване ще помогне да се избегне по-широко преструктуриране. Според представител на ЕС, цитиран от световните агенции, допълнителната помощ за южната ни съседка може да включва увеличаване на спасителния пакет или разрешаване на спасителния фонд на ЕС да изкупува гръцки дълг, както и облекчаване на условията на изплащане. Но подобни решения няма да бъдат особено добре приети от Германия, Франция и Финландия. Именно Германия допринася с най-много средства в спасителния фонд. Тя поддържа опцията за преструктуриране, докато други политици се опитват да успокоят избирателите си, че не финансират с техните пари една фалирала страна.
При преструктуриране на гръцкия дълг обаче най-големите губещи ще са кредиторите, които са основно европейски банки. От друга страна, британските и други финансови компании, с по-малки експозиции в Гърция, оказват силен натиск за преструктуриране на дълга.
Подобен ход би довел до спад на цената на еврото.
Според доклад на швейцарската банка UBS Гърция дължи около 330 милиарда евро в облигации, като 22% от дълга е собственост на гърци и турци, ЕЦБ разполага с 19 на сто, а ЕС и Международният валутен фонд заедно имат около 11%.
На извънредната среща в Люксембург са били финансовите министри на Франция, Германия, Италия и Испания и еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен.
Сред основните теми освен Гърция са били и спасяването на Португалия, както и бъдещият наследник на председателя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, чийто мандат изтича през октомври.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010