- Г-н Прохаски, какви са основните изводи в доклада на Центъра за икономическо развитие „Икономиката на България – април 2011 г.“?
- Общият извод е, че българската икономика бавно и трудно, но все пак се измъква от кризата.
Последните данни на НСИ показват, че през 2009 г. икономиката спадна с 5,5%, дъното беше през четвъртото тримесечие на 2009 г., когато беше регистриран спад от 7,6%. През 2010 г. икономиката бавно започна да излиза от кризата и достигна едва 0,2% ръст.
През първото тримесечие на т. г. икономиката ще расте с минимален темп – между 0,5 до 1%,
Очакваме през второто тримесечие всички основни сектори да излязат на положителна територия. За цялата 2011 г. ръстът ще е над 2,5%, но няма основания да се счита, че ще надхвърли 3%. Причината е, че действат доста фактори, които са в противовес на ускоряването на икономическия растеж. Така повечето от секторите няма да могат да достигнат предкризисните нива. Това трябва много сериозно да се отчете при заплащането на труда, включително и когато се дискутира проблемът с минималната работна заплата. Едва през 2012 г. ще може да се очаква доближаване до равнищата отпреди кризата и тогава съответно ще има възможност за повишаване на възнагражденията. Всякакво изкуствено стимулиране през тази година ще има негативен ефект върху възстановяването на икономиката. Нашият съвет е, ако във фирмите все се получат оперативни излишъци в резултат на започналия растеж, основно да насочват ресурса към обновяване на материалната база на производството.- Какво ще бъде развитието на отделните сектори?
- До 2008 г. строителството показваше ръстове от порядъка на 10 – 14% годишно и беше един от моторите на икономическия растеж. През 2009 г. отрасълът регистрира спад над 11%. От 2010 г. започна колебливо възстановяване и за цялата година резултатът беше 0,9% растеж. Но основната причина е, защото през последното тримесечие държавата изплати значителна част от строителните дейности, което на практика беше малко изкуствено завишаване на резултатите. Въз основа на месечните данни за януари и февруари т. г. считаме, че строителството през първото тримесечие на т. г. отново ще е на отрицателна територия и в сектора ще има спад спрямо първите три месеца на м. г. Едва след това ще започне нарастване, и то главно в резултат на гражданско инженерното строителство и значителните публични поръчки. Най-гъвкавият сектор в периода на кризата се оказа промишлеността. Спадът през 2009 г. беше 6,3%, но отрасълът премина на положителна територия през три от тримесечията на 2010 г. Основен положителен фактор се оказа износът, който изтегли напред особено преработващата промишленост. Положителни са и данните за началото на т. г. както за износа, така и за продажбите в промишлеността. Започва известно възстановяване на вътрешния пазар и считаме, че индустрията ще покаже сериозен ръст за цялата 2011 г. Аграрният сектор през 2009 г. се сви с 6.1%, но през 2010 г. добавената му стойност отбеляза най-висок растеж сред останалите сектори (3.9%). В хода на 2011 г. очакваме селското стопанство отново да набере скорост и да завърши годината с растеж.
По мнение на експертите туризмът премина сравнително добре през кризата. България заема 48-о място в публикувания в края на 2010 г. специализиран доклад на Световния икономически форум за страните, които имат най-привлекателен климат за развитие на туристическия сектор. В класацията са включени 129 страни по 60 показателя.
Единственият незасегнат от кризата сектор е „Финанси, кредит и застраховки“, там през 2009 г. беше реализиран 1,5% годишен ръст на добавената стойност. Макар и с по-слаби темпове нарастването продължи и през 2010 г., а за т. г. очакваме ускорение. Едни от най-проблемните отрасли, където кризата все още не е приключила, са търговията, хотелиерството и ресторантьорството, транспортът и съобщенията. Спадът през 2009 г. беше 2,5%, а следващата година резултатът беше минус 1,8%. В момента най-слабото звено е търговията на дребно, която основно ще дърпа надолу. Надяваме се от второ тримесечие секторът като цяло да се присъедини към останалите, които са излезли от кризата.- Кризата показа, че строителството и недвижимите имоти всъщност са генерирали нездравословен растеж. Кои според вас се отраслите, които в близките години ще издърпат напред българската икономика?
- Най-вече промишлеността и радостното е, че малкото чуждестранни инвестиции, които влязоха у нас през 2010 г., бяха главно в областта на преработващата индустрия и енергетиката. Имат сериозен потенциал отраслите, които изработват компоненти за редица машиностроителни изделия основно за Западна Европа – производство на кабели и на детайли за автомобилостроенето например. Положително развитие и инвестиции можем да очакваме при строителната и циментовата индустрия, в производството на санитарен фаянс и т. н.- Кои са факторите, които ще задържат растежа в страната ни и тя трудно ще успява да догонва развитите западноевропейски държави?
- На първо място трябва да се отбележи все още свитото крайно потребление. Очакваме да излезе на положителна територия вероятно от второто тримесечие, но ще продължи да бъде далеч от предкризисните нива. Това няма да позволи на такива важни сектори каквито са търговията да реализират по-сериозни ръстове. Въпреки рекордните данни за износа от първите два месеца на т. г. смятаме, че тези темпове ще се успокоят, защото растежът на европейската икономика също се забавя и става умерен. Друг задържащ фактор са чуждите инвестиции, защото едва ли през 2011 г. можем да очакваме да се увеличат сериозно. Изисква се голям период от започването на проектите до реалното осъществяване на инвестициите. При нас няма информация да са започнали подобни сериозни проекти през миналата година и можем да очакваме по-сериозно раздвижване на чуждестранните вложения едва през 2010 г. Съчетанието на всички тези фактори ще дърпа растежа надолу.- Една от констатациите в доклада е, че през 2010 г. не са настъпили съществени промени в състоянието на бизнес средата. През март беше приет проект за изменение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и е предвидено въвеждането на „мълчаливо съгласие“ като универсален принцип във всички случаи, в които администрацията не отговаря на фирмите в определен срок. Достатъчна ли е обаче тази стъпка, за да може бизнесът да работи спокойно?
- В политиката към предприятията, така както наричаме условията за работа на бизнеса, и в административната среда, са необходими многобройни стъпки. Именно поради това през всичките тези години правителствата не се справяха добре със задачата. Изискват се постоянни усилия в много области, за да се подобри като цяло бизнес средата. Все пак тези последни стъпки на правителството показват желание да се работи в тази посока. Но освен законодателните промени, за които говорим, икономическото министерство направи едно много сериозно изследване на цената на разходите, които отделните фирми правят, за да отговорят на изискванията на законодателството. Става дума за различните справки и регистрации, които трябва да бъдат извършени. Въз основата на този анализ ще се търси намаляване на бремето върху бизнеса. Все още слаба е работата в областта на административните бариери, регистрационните и разрешителните режими. От много години са факт трудностите, които фирмите срещат, например с разрешенията за строителство, за търговия, за свързване с елмрежата, водата, канализацията и т. н.- Отново ще цитирам един от изводите на ЦИР – че аграрният сектор не е успял да спаси икономиката от кризата. Не ви ли се струва странно това – има недостиг на храни, и то не само у нас. България разполага с необработваеми площи, а по линията на европейското и националното финансиране в нашето земеделие годишно се изливат на 1 млрд. лева? Кое пречи на аграрния сектор да се превърне в мотор на икономиката?
- Досега този отрасъл се развиваше основно екстензивно. Може би не е съвсем вярно, че има големи площи необработваема земя в България вече. Местата, които са пригодни за зърнопроизводство, на практика вече са обхванати от арендаторите и кооперациите. Там, където все още има пустеещи земи, те са подходящи за интензивно земеделие – главно за зеленчукопроизводство и овощарство, за пасища за животновъдството. Основният проблем е, че в България бързо се разви зърнопроизводството, но не бяха създадени достатъчно условия чрез европейските програми и с помощта на вътрешното подпомагане да се развият другите сектори на селското стопанство. Ако там се направят съответните усилия, България би могла да произвежда и да изнася повече земеделска продукция.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010