- Г-н Каролев, разкажете ни какво конкретно трябва да направи HSBC по финансовата част на АЕЦ „Белене”?
- Когато се прави някакъв инвестиционен проект, независимо дали става въпрос за ядрена централа или завод, се изготвя набор от изследвания, анализи и документация. Най-общо казано, това е анализ на ползите и разходите от проекта – cost benefit analysis. Като се разбие на съставните му части, то означава да се започне паралелно изготвяне на финансов и икономически модел на проекта. Целта е да се види колко ще струва проектът, откъде ще дойде финансирането и какво е нормалното съотношение между собствен и заемен капитал. Трябва да се установи и какъв капитал може да се вземе и на каква цена, както и да се определи какъв може да е акционерният капитал в проекта. Необходимо е също да се направи оперативно-икономически модел, като се вкарат фактори като цената на тока, на суровината, колко ще струва строителството и какви са конкурентите в региона. Става въпрос за всякакви производители на ток, а не само тези, които добиват енергия от АЕЦ.
Прави се анализ на пазара, за да се разбере дали ще има нужда от подобна централа за региона. Аналогични проучвания са провеждани в миналото, но не конкретно за АЕЦ „Белене”. Направен е например много стар анализ, когато са подписвани договорите за ТЕЦ „Марица-изток 1” и за ТЕЦ „Марица-изток 3”. Сега тези проучвания са невалидни и няма обективен документ за пазара в момента. Аз много уважавам Института за пазарна икономика, но техният анализ за АЕЦ „Белене” страда от информационна недостатъчност. Според тях няма пазар за енергията от тази централа, но не уточняват кой го твърди.
Сега ще се прави ново проучване за нуждите от ток в региона, защото АЕЦ „Белене” ще се конкурира на пазарен принцип. Бъдещата централа няма да има гарантиран дългосрочен договор с определена цена, както са две от централите в Маришкия басейн.
От HSBC конкретно за България не са правили подобно проучване, но са изготвили някои регионални анализи, свързани с темата. Например наскоро са правили анализ на състоянието на енергийната инфраструктура в Югоизточна Европа. - Вие смятате ли, че ще има пазар за тока от АЕЦ „Белене”?
- Всеки, който към днешна дата каже, че има или няма пазар, просто говори ангро. Другото, което трябва да се направи по проекта, е да се прегледа и анализира предложението на руската „Атомстройекспорт” като строител на централата – да се види какво представлява този EPC договор (контракт за изпълнение, доставка и строителство). Неслучайно в консорциума на HSBC участва и правна кантора, която е една от петте най-добри в света.
Наскоро разгледах една презентация по темата, която показва как си кореспондират отделните участници при взимането на решение и осъществяването на проекта. Със стрелки са показани договорните взаимоотношения и картината направо изглежда като паяжина – толкова много различни аспекти и договори има. Според мен не би трябвало да е проблем EPC договорът между НЕК и „Атомстройекспорт” да бъде разсекретен, когато бъде подписан. - Редица експерти твърдят, че АЕЦ „Белене” е най-напредналият проект в региона от гледна точка на строителството.
- В източната част на Европа това е факт. Но има и други проекти, например във Финландия, които са много повече напреднали. Има и още един проект в Словакия, но двете централи не се конкурират, защото словаците са ориентирали продажбите си на ток към Западна Европа. - Какво според вас е сбърканото при АЕЦ „Белене”, след като толкова години вече проектът не може да стартира?
- Грешка е, че консорциумът от инвестиционна банка и правна кантора не бе избран в началото, а беше определен единствено техническият консултант. В момента се започват четири нови проекта – три в Европа и един в Обединените арабски емирства. Всички те стартират първо на идейно ниво, за да се види дали са икономически целесъобразни. Започва се не с избор на технически консултант, а с определяне на консорциум, воден от инвестиционна банка, която да е съветник на правителствата. При нас от самото начало не се тръгна по правилния начин. Не знам дали това не е направено нарочно...- С каква цел?
- За да се предопредели кой да строи централата, как да я направи и финансира.- Преди да се избере сегашният консултант, фирмата „Делойт” изпълняваше тези функции. Не се ли справиха със задачата според вас?
- Много уважавам „Делойт и Туш”, но компанията може да е част от консорциум, защото няма опит да свърши всички дейности по консултирането. Не знам какво са правили, защото зависи какъв им е бил мандатът. По-скоро мисля, че това, което е било възложено, са го свършили. При ядрената енергетика консултантът трябва да е банка, която е правила подобни проекти и е рискувала собствени пари или е давала заеми. Тоест HSBC в определени сделки е заемодател и затова познава добре проектите. За строителството на новата централа във Финландия например банката е един от най-големите кредитори. И банкерите в HSBC познават рисковата матрица в ядрения проект повече от добре. HSBC обаче няма да инвестира пари в проект, който консултира, защото това ще бъде открит конфликт на интереси. Подобен е и случаят с АЕЦ „Белене”.- Възможно ли е от подизпълнител френската компания „Арева” да стане инвеститор в проекта „Белене”?
- „Арева” заедно с германската компания „Сименс” са подизпълнители на „Атомстройекспорт”. Доколкото разбрах, „Сименс” са се оттеглили от консорциума и „Арева” са готови да поемат и тяхната работа. „Арева” обаче са производител на оборудване – те са като „Атомстройекспорт”. Не смятам, че те ще бъдат инвеститори в проекта, макар че и това не е изключено. Има случаи, в които производителят на оборудването го доставя частично на кредит. От тази гледна точка „Арева” биха могли да влагат пари, но не както класическите инвеститори.- Познавате ли компаниите „Фортум” и „Алтран техноложи”, които са кандидат-инвеститори в проекта?
- Финландската „Фортум” я познава всеки, който е чувал за ядрена енергетика. Това е шестата или седма най-голяма енергийна компания в Европа. Дружеството е наполовина собственост на държавата, но досега те не са инвестирали в ядрена централа извън Финландия. „Алтран техноложи”, трябва да си призная, не ми е известна и не знам досега да е била инвеститор в ядрена централа. - Значи ще разчитаме повече на „Фортум” за инвестициите?
- В предварителния процес за избор на консултант единият от въпросите бе дали може да се намерят инвеститори, които са известни и са в състояние да направят проекта. И ако тогава HSBC са мислели, че само един може да е потенциалният инвеститор, те едва ли щяха да кандидатстват за проекта, защото това би било доста рисково. Консорциумът ще изкара пари само ако се стигне до финансирането на проекта. Фиксираното възнаграждение от 2,7 млн. евро единствено покрива разходите по проектния офис в София, хонорарите на юристите и командировъчните разходи на банкерите.
Затова бе направен този предварителен маркетинг сред стратегическите инвеститори в сектора. Въпросът към тях в най-общи линии беше: „Ако проектът е интересен от всички страни, защитим икономически, защитим от гледна точка на околната среда, банкируем и се приема от България и ЕС, бихте ли го разгледали за евентуална инвестиция.“ И отговорът беше „да”. Така благодарение на HSBC е напълно възможно и други инвеститори да проявят интерес и да се включат в строежа. - Имаше предложение от „Росатом” да инвестират 2 млрд. евро, с което да покрият работата за 33 месеца напред и да получат определен дял в АЕЦ „Белене”, който впоследствие да бъде намален. Как гледате вие на подобна идея?
- Има една много хубава поговорка – „дяволът е в детайлите”. Това е същото, както е с обикновените договори за потребителски кредити. Вижда се, че лихвата е 6%, а не се чете текстът с малките букви, който е много важен. Никой не е виждал детайлното предложение на „Росатом”. - HSBC ще прави ли сравнителен анализ дали блоковете на АЕЦ „Белене” могат да се поставят на площадката на Козлодуй?
- Доколкото си спомням, в договора имаше възможност българското правителство да им възложи такъв анализ. Така поставен, въпросът не е точен, защото двете площадки не са алтернативи една на друга. Ако ще се прави в АЕЦ „Козлодуй” нещо, то може да стартира най-рано след 3-4 години и дори 5 г. Едната площадка няма голямо предимство спрямо другата, защото трябва да се обновява част от оборудването на Козлодуй. Там може да се мисли за нов ядрен блок, но това трябва да е нов проект, които да стартира с консорциум, воден от някоя голяма инвестиционна банка. И ако ще се правят нови блокове, които да започнат да се изграждат около 2020 г., вече е време да се помисли по въпроса.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010