Н. Пр. Лешек Хенсел е посланик на Република Полша у нас от 15 ноември 2010 г. Бил е посланик на Полша в Босна и Херцеговина и съветник в посолствата в Любляна и Будапеща. Завършил е унгарска филология във Варшавския университет и е доктор по хуманитарните науки. Автор е на две книги и няколко десетки научни статии и рецензии.- Ваше Превъзходителство, най-важната цел на българската дипломация тази година е приемането ни в Шенгенското пространство. Какъв е опитът на Полша в тази област?
- Преди всичко трябва да се подчертае, че Полша притежава една от най-дългите външни граници сред страните от Шенгенското споразумение (1185 км сухоземна граница плюс 440 км морска граница с Балтийско море). Изискванията, поставени на страната ни с цел по-добро интегриране на системите за наблюдение, контрол и охрана на източната граница като най-дългата източна външна граница на Европейския съюз, бяха огромни и многократно надвишаваха полския икономически, технологичен и кадрови потенциал. Тяхното изпълнение без помощта на ЕС би било непостижимо.
Първата стратегия за присъединяване на Полша към Шенген беше разработена през 2001 г. После документът се обновяваше всяка година според изпълнението на поредните задачи, които ни приближаваха към постигането на поставената цел.
Полша се присъедини към Шенген заедно със страни като Словакия, Малта, Чехия, Унгария, Словения, Литва, Латвия и Естония. Още през декември 2006 г. беше разработен график за влизане на тези страни в пространството, който предвиждаше двуетапно протичане на този процес – присъединяване на въздушните и морските граници през декември 2007 г., а през март 2008 г. - на граничните контролнопропускателни пунктове на летищата.
Тук можем да припомним първите оценки, съдържащи се в доклада, изготвен половин година след влизането на Полша в Шенген. Тогава бяха арестувани 350 души, издирвани с европейска заповед за задържане, а около 600 души, издирвани от полските правоохранителни органи, бяха задържани в чужбина. С една трета се увеличи ефективността на граничната полиция в борбата срещу контрабандата на цигари и алкохол. Чувствително нарасна разкриваемостта на нелегалния внос на алкохол – през първото полугодие на 2007 г. стойността на разкритата контрабанда възлезе на 1,5 млн. полски злоти (790 хил. лева), а през първото полугодие на 2008 г. на почти 3,2 млн. злоти (1,6 млн. лева).
Мисля, че повишаването на сигурността в страните от Шенген е от фундаментално значение. Това е възможно благодарение на факта, че шенгенското законодателство изисква засилено полицейско сътрудничество (благодарение на Шенгенската информационна система) и координация (в рамките на т.нар. бюро СИРЕНЕ) между страните членки.- Полша не е сред най-големите инвеститори в България. Как да привлечем интереса на полския бизнес?
- България е атрактивна страна за инвеститорите предимно заради ниските данъци – 10% корпоративен данък и 10% данък върху доходите на физическите лица. При избор на място за локализиране на бизнеса си инвеститорите отчитат и други фактори като достъп до пазари за пласиране, прогнози за развитие на тези пазари, достъп до квалифициран персонал, размер на разходите за наемане на служители, атрактивност на системата за насърчаване на инвестициите и др. България притежава много предимства в тези области. Бих искал да отбележа, че Полша също е привлекателна за инвестиции. Тя е страна с развиваща се икономика, голям вътрешен пазар и квалифицирани кадри.
Все повече проекти, които се осъществяват в Полша, са инвестиции, изискващи високотехнологични знания, владеене на чужди езици, знания в областта на маркетинговата култура. Полските предприемачи първо развиват дейността си в Полша и инвестират на нейната територия. Активността на полските фирми намира отражение в оценката на Европейската комисия, която посочва в докладите си, че Полша е лидер на икономическото съживяване в ЕС. В последно време забелязваме по-голям интерес от страна на полските фирми към инвестиране в България. Тази тенденция беше малко замразена поради световната криза.
В края на третото тримесечие на 2010 г. общата стойност на полските инвестиции в България е достигнала 116 млн. евро, докато в края на 2006 г. е била 15 млн. евро, а в края на 2004 г. - по-малко от 3 млн. евро. За сравнение българските инвестиции в Полша възлизат на около 2 млн. евро. Ако България иска да привлече чуждестранни инвестиции, включително и полски, трябва да се постарае да бъде максимално атрактивна за инвеститорите в сравнение със съседните страни в региона. Необходими са информационни действия, както и промоция.- Страна със силна икономика като Полша не изявява желание да се присъединява към еврозоната. На какво се дължи това?
- Влизането на Полша в еврозоната – както и на другите страни от ЕС - беше предопределено в момента на подписването на договора за присъединяване. От датата на приемането й в ЕС Полша, както и България, участва в третия етап на Икономическия и валутен съюз със статут на страна с дерогация. По този начин тя пое задължение в бъдеще да въведе еврото. Едновременно с това полското общество, обявявайки се в референдум за присъединяване към ЕС, на практика подкрепи бъдещата замяна на злотата с евро.
С цел максимално увеличаване на ползите и шансовете, произтичащи от членството в еврозоната, а също така минимизиране на свързаните с него разходи и рискове, е необходима съответната подготовка за функциониране в общото валутно пространство както в икономически, така и в институционално-правен и организационен план.
През октомври 2010 г. правителството прие Стратегическата рамка на Националния план за въвеждане на еврото, която определя оптималния план за действия, необходими за въвеждането му в Полша. Определянето на точната дата на присъединяването в момента е невъзможно поради високата степен на несигурност в развитието на бъдещата икономическа обстановка. Намерението на правителството е Полша възможно най-бързо да покрие критериите за номинална конвергенция и други формални изисквания за присъединяване към еврозоната, едновременно отчитайки условията за безопасно въвеждане на общата валута.- Как според вас източноевропейските страни могат да защитават по-добре интересите си в Брюксел?
- Преди да отговоря на този въпрос, искам да направя една малка забележка. Лично аз не съм привърженик на определянето на страни като Полша или България (защото разбирам, че въпросът се отнася и за тях) като държави от Централна и Южна Европа. Според мен понятието ”Източна Европа” е отживелица от предишната епоха, когато Европа се делеше на демократична Западна Европа и комунистически Изток.
Страните от Централна и Южна Европа ги обединява голямо припокриване на становищата относно въпросите от дневния ред на ЕС. Изграждайки коалиции, можем ефективно да осъществяваме националните си интереси, но също така и да действаме в интерес на целия ЕС. Доказа го дебатът по пакета “Климат и енергетика” от 2008 г., иницииран от страните от Вишеградската четворка и техните съюзници. Постигнатият тогава компромис се оказа благоприятен за икономиките на повечето европейски страни. Например сега все по-належащ става въпросът за бързия ръст на цените на храните. В тази връзка премиерите на страните от Вишеградската група вече сезираха Европейския съвет (на 15 февруари тази година). Това е проблем не само на централния и южния район на Европа, но и на целия ЕС. Той е поредният пример, че регионът и ЕС трябва да действат заедно, за да го решат или поне да го сведат до минимум.
Дължа да подчертая значението на компромиса. Изглежда че вашият въпрос налага гледната точка на една опозиция между държавите от Централна и Южна Европа, от една страна, и ЕС, от друга, но съюзът не е нещо абстрактно. Ние сме тези, които заедно го съставляват. Особено сега, след влизането в сила на Лисабонския договор, ЕС придобива нова форма и нашите страни трябва да вземат активно участие във формирането му.- Какъв съвет може да даде Полша в усвояването на европейските фондове?
- Полша е определяна като отличник по усвояване на евросредствата. Между другото това каза наскоро и европейският комисар по регионално развитие Йоханес Хан. И сега е така.
През последната година България постигна голям напредък в използването на евросредствата. Отбеляза го и комисарят по бюджетна политика Януш Левандовски, с когото имах възможността да обсъдя този въпрос. Полша винаги е проявявала готовност да сподели с България своите знания, опит и умения в сферата на усвояването. За постигане на тази цел ще спомогне планираното посещение на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и няколко български чиновници по покана на полския министър на регионалното развитие Елжбета Бенковска. Надяваме се, че посещението ще създаде възможност за сътрудничество както на институционално ниво, така и на ниво местно самоуправление. Скоро в България е планирано посещение на евродепутата Данута Хюбнер, по време на което ще бъде представен полският опит в усвояването на евросредствата.- България е добре позната туристическа дестинация за поляците. С какво можем да привлечем днес техния интерес?
- Периодът на промените в нашите държави и отварянето им към света означаваха и възможност за прекарване на отпуската в страни, до които пътуванията бяха затруднени не само поради политически, но и икономически причини. Много поляци започнаха да пътуват до Тунис, Гърция, Испания, Турция, Италия и Франция, а през зимата до Словакия, Чехия, Австрия. Понастоящем поляците проявяват все по-голямо желание да изберат България като дестинация на туристическите си пътувания, считайки я за добро място за прекарване на отпуската. Като пример ще приведа статистически данни: през 2010 г. 250 хиляди поляци са посетили България, което е над 6 пъти повече, отколкото напр. през 2001 г., когато полските туристи са били едва 38 хиляди.- Има ли Полша диверсифицирани източници на енергия? Какъв е процентът на руските доставки на газ?
- Може да прозвучи изненадващо, но обективно погледнато от позиция на енергийната сигурност, Полша е една от най-сигурните страни в ЕС. Вносът на енергийни източници е само 18%, докато средната стойност на този показател за съюза е почти 50%. Делът на внасяния природен газ в полския енергиен микс възлиза на 8% и следователно той не е основното гориво. Годишното потребление на природен газ в Полша е около 14 млрд. куб.м. 63% от това количество се внася от източно направление, предимно от Русия, също и от Узбекистан. Вносът от Германия покрива около 7% от потреблението на газ в страната, а остатъкът, към 30%, се покрива от местния добив. С цел гарантиране сигурността на доставките в Западна (границата с Германия) и Южна Полша (границата с Чехия) се осъществяват проекти за изграждане на междусистемни газови връзки. Разширявани са подземните газови хранилища. В град Швиноуйшче се изгражда терминал за втечнен природен газ, който ще даде възможност за доставяне на 5 млрд. куб.м. газ годишно. Целта е структурата на доставките да бъде следната: 40% от източно направление, 30% от западно и северно направление и 30% от собствен добив.- Вие сте посланик в София сравнително отскоро – от ноември. Какви са впечатленията ви от България? Какво ви харесва най-много тук?
- Аз съм историк любител, мисля, че мога да се изразя така, неосъществен археолог. Тези професии оказват огромно влияние върху начина, по който възприемам България. Посетих тази страна почти преди половин век, когато баща ми ръководеше археологически разкопки в Стърмен близо до река Бяла.
Затова възприемам моето идване в България като идване в една страна, която вече малко познавам. Досега успях да посетя Перник, където имах възможността да наблюдавам неговия великолепен кукерски фестивал. Бях в Карлово, родното място на българския национален герой Васил Левски, за да се поклоня пред неговия паметник. Разгледах Пловдив - не само чудесния панаирен център, но и самия град, който се грижи за историята си. Бях във Варна, която помня от времето на летуванията си, а сега я опознах като динамично развиваща се морска метрополия.Интервюто взе Галина Белеваgalina.beleva@klassa.bg

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010