Руският фонд за изследване на общественото мнение (ФОМ) регистрира рязко покачване на протестните нагласите в Русия. Само за февруари готовност да протестират със социални искания са се увеличили с 9 на сто в национален мащаб, съобщава руският сайт РБКdaily.
В анализа на сайта се прави връзка между тази тенденция и примера на арабските страни, в които се разразиха бунтове срещу авторитарните режими в Тунис, Алжир, Египет, Либия и др. Така в Русия днес са готови за протести 49 на сто жителите на страната – практически всеки втори човек.
В анализа на сайта се припомня, че президентът Медведев е направил публичен коментар за събитията в арабските държави, които нарекъл “извънредно тежки” и, е предупредил от опасност от дезинтеграция на някои от засегнатите от бунтовете страни.
И тук идва най-интересното в казаното от президента Медведев:
«Такой сценарий они раньше готовили и для нас, а тем более они сейчас будут пытаться его осуществлять. В любом случае этот сценарий не пройдет», — подчеркнул глава государства, не уточнив, кого имеет в виду, говоря «они».
Както се вижда от цитата, Медведев отправя предупреждение към собствените си сънародници, което е разбираемо. Но е абсолютно неразбираемо това, че не е разбрал това, което вече и зрителите на “Лека нощ деца” разбраха: този път няма сценарий. Случващото се в арабския свят няма лидер – нито в личен план, нито в партийно отношение. Изглежда Медведев не може да повярва, че без “ръководната роля на партията” някой може да предизвиква властта и че този “някой” наистина може да бъде народът! Поради което “припомя”, че някой ( но не казва кой) е готвил “такъв сценарий на Русия”, но това нямало да бъде допуснато – да знаят руснаците, че може да искат повече свобода, но не им се полага.
Освен това Медведев се отличава и по друг признак на “слепотата” си спрямо действителността – такава, каквато я вижда целия свят, който наблюдава “арабската революция” (както все повече наричат събитията в самите арабски държави). С изключение на озверелия Кадафи, който като хищник в капан се отбранява с познатите му средства на пропагандата и терора, никой друг не претендира, че бунтовете на населението са провокирани от някаква външна сила. По този показател Медведев на практика помага на Кадафи да легитимира тезата си, че е жертва на чуждестранен заговор и да представи причинените страдания на народа си като “законна самоотбрана” срещу външни злодеи ( докато самият той всъщност ползва злодейски действащи срещу въстаналите либийци чужди африкански наемници).
И понеже не е за вярване, че Медведев не знае истината, трябва да се запитаме защо я изопачава. Ясно е, че го прави за домашна консумация с надежда да му се “вържат” . Но заедно с това зад изкривяването на картината наднича изкривеното от зле прикрит страх на путинизма, който управлява авторитарно Русия вече повече от десетилетие. А и вероятно си казва дума оскърбено величие в това Русия да трепери от революционен синдром, внесен от …Тунис. Поне да беше нещо френско, като кървавата революция от кря на 19-ти век, нямаше да е обидно за империята. Но да й прилагат някаква си тунизийска рецепта по лекуване на авторитаризма с народовластие – това на властелините на Кремъл им идва в повече.
Впрочем, позволявам си да предположа, че дори и в Русия да удържат протестната вълна далеч от арабския й прототип, това трудно ще се случи в сателитните азиатски бивши съветски републики, където цари политическо насилие, корупция и социално напрежение, от същия тип, че и в по-голяма степен, както в Близкия изток. Разликата е само, че в Русия на тези държави в нейната периферия им казват в Москва “близка” ( по манталитет на самия Кремъл, бих репликирал!) чужбина”.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010