Ивайло Тодоров е роден в Русе през 1975 г. Завършил е "Аграрна икономика" в Икономическия университет във Варна и магистратура „Бизнес администрация” в Нов български университет. Работил е в Държавен фонд "Земеделие" и в консултантски фирми, които се занимават с подготовката на проекти за европейско финансиране на земеделските производители. В момента е главен секретар на Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ). - Г-н Тодоров, през миналата седмица започна публичното обсъждане на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП). Българската позиция трябва да е готова през юни и да отразява обществените настроения. Какви са те на този етап?
- Въпреки текущите проблеми, които си имат производителите по време на първото обсъждане в Благоевград, се забелязва, че имат доста жив интерес да коментират новите правила, които ще бъдат въведени от 2014 година. Задачите на обществения дебат е именно да се чуе какво мислят хората за реформите в ОСП. Разгорещена е дискусията например дали директните плащания на площ трябва да имат горна граница, какво е това активен земеделски производител, понятие, което Европа иска да въведе като условие за плащания през следващия програмен период. Промените няма да са много съществени, но има различни детайли и трябва да видим кой от тях и как ще повлияе на нас, така че повече хора да имат достъп до европейските субсидии. - Доволни ли са българските земеделски производители от сегашните принципи на субсидиране, заложени в действащата обща земеделска политика на ЕС?
- Не са много доволни. Наистина има доста реализирани проекти, но почти всички са в сферата на зърнопроизводството. Така смятат фермерите от Благоевградско, където се занимават повече с производство на зеленчуци и тютюн. - Започва да се оформя мнение, че трябват сериозни промени в ОСП, за да отговарят и на българските интереси. Например, за по-новите страни - членки от ЕС, подпомагането е на единица площ, а за старите – на базата на доход на стопанство и според представители на различни браншове правилата трябва да се уеднаквят. Вие какво мислите?
- Забелязва се обединяване около идеята за изравняване на директните плащания между старите и новите членки на ЕС. Желанието на хората и на нас като асоциация е да се диференцира подпомагането по култури и по райони така, както се прилага в някои държави. Имаме предвид да бъдат различни плащанията на площ, едни за интензивно земеделие – овощни култури и зеленчуци, и други при екстензивно производство, каквото имаме при зърнените. Добре е да се диференцира и плащането по райони, защото е ясно, че няма как да бъде сравнено плодородието при една и съща култура в района на Добрич и например в Благоевград. Това трябва да се промени през следващия период. Смятаме също, че трябва да се даде по-голяма гъвкавост на различните страни, така че да могат сами да преценяват кои са уязвимите им сектори и районите, които да бъдат подпомогнати повече. - Дали това е достатъчно? България получава под 20% от парите като директни плащания по 1 стълб на ОСП, останалите – чрез Програмата за селските райони. При държавите стари-членки на ЕС пропорцията е обърната. Ясно е, че това се прави, за да бъдат цивилизовани селските ни райони, но пък този процес по-трудно се администрира.
- Има предложения по-голяма част от средствата да бъдат прехвърлени във втори стълб на ОСП, където се правят инвестициите в отделните райони за сметка на директното подпомагане. Рано е да се говори конкретно, преди да сме чули голяма част от хората. Но моето лично мнение е, че когато има средства за модернизиране, за иновации, за инвестиции от всякакво естество, е значително по-добре. Няма как да бъде контролиран ефектът на директните плащания. При тях се дават средства, защото се обработва земята, но дали земеделският производител реинвестира обратно този ресурс в производство или в стандарт на живот, това няма как да бъде контролирано. Когато говорим за целеви инвестиции, тогава държавата може да се намесва и да определя къде да отиват парите, в кои сектори и в кои райони. Тогава може да се говори за приоритети. В по-голяма степен политика може да се провежда чрез втория стълб. Но със сигурност трябва да се избяга от сегашното статукво, според което се дават едни и същи средства на всички производители, независимо дали се занимават с интензивно земеделие, дали отглеждат зърно или имат пасища. - Уеднаквяването през последните години на практика съсипа производителите на плодове и зеленчуци, на мляко и т. н., въобще традиционни за България сектори. Но защо въобще се съгласихме на тези условия, когато водехме преговори за присъединяване?
- Когато са правени предходните промени в ОСП, ние нямахме право на глас. По принцип промените започват да се обсъждат 2-3 години преди началото на програмния период. Сега говорим за реформа от 2014 г. и затова са толкова важни в момента дебатите. Задължително е да бъде чут нашият глас и трябва да направим максималното това да се случи. Като асоциация се стремим да обединяваме усилията си и наши колеги от Румъния, от по-новите страни членки. В интерес на истината румънците имат почти същите проблеми като нашите, но те са голяма страна и техният глас се чува. Пък и еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош е румънец...Трябва да сме единни в позициите си, ако искаме да разчитаме на успех.
В началото, когато се повдигна въпросът за реформата на ОСП у нас, представители на някои браншови организации предложиха направо да бъдат премахнати директните плащания. Обаче в Европа настроенията са дори те да бъдат усилени. Действително трябва да си кажем честно, че големият процент от европейските средства, които усвояваме у нас, са именно от директните плащания. - За да вървят проектите по ПРСР, е необходима силна администрация, а, изглежда, нашата не е съвсем обучена.
- Е, ако през 2014 г. не сме се научили да правим проекти и да ги защитаваме, тогава докога да чакаме? - Как в момента върви финансирането по ПРСР?
- В момента отново има забавяне в разглеждането на проектите. По настояване на ДФЗ срокът беше удължен от 3 на 5 месеца, но това не пречи пак да се бавят проектите. Преди Нова година имаше една вълна и бяха разгледани всички проекти по Нитратната директива. Но другите се бавят. Предстоят промени в наредбите. Наистина беше направена ревизия на изискванията, въведени основно по изискване на г-ца Калина Илиева, които изключително затрудниха приема и разглеждането на проектите. Сега всичко предстои да бъде върнато на изходна позиция. - В края на годината изтича последният преходен период за сектора мляко. И преди две години и сега фермите, които произвеждат извън евростандартите, са си все 86 хиляди. Но годината бързо се изнизва, какво ще се случи в края на декември?
- Финалът няма да е никак приятен. А много време все се говори за промяна. Трябваше фермерите да направят проекти, да модернизират и сградите, и производствата си. Но както видяхме повечето проекти бяха за земеделска техника. В рамките на една година стана ясно, че няма средства за другите направления. За да направи човек един проект за ферма, трябва да отиде до пет-шест институции за съгласуване. Освен това желанието на банките да кредитират подобни проекти вероятно и заради кризата беше нулево. Сега преработвателите се оплакват, че няма да имат суровина. Но, кажете ми, какво те направиха, за да си гарантират доставките с отговарящо на евростандартите мляко? Интервюто взе Маргарита Димитроваm.dimitrova@klassa.bg

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010