Инфлацията се покачва, но притесненията са надценени

4 Феруари, 2011 - 17:15 - Klassa.bg Rss - всички новини

Инфлацията постоянно присъства в новините в последно време. Покачващите се цени на суровините тласкат нагоре цените на потребителските стоки в цял свят. Напрежението е най-силно в бързо разрастващите се нововъзникващи пазари, където хората харчат голяма част от доходите си за храна. Инфлацията в Китай се колебае около 5%, в Бразилия приближава 6%, а в Индия остава близо до 10%. Дори в богатите икономики думата „инфлация” е отново на първите страници на вестниците. Във Великобритания потребителските цени се увеличиха с 3.7% през 2010 година, а в еврозоната – с 2.4%, надхвърляйки препоръчителния праг на Европейската централна банка (ЕЦБ) за ниво на инфлацията до 2%.
Голямото безпокойство е, че монетарните условия в света са „пуснати на воля” благодарение както на рекордно ниските лихвени нива и раздути баланси на централните банки в богатите страни, така и на невъзможността или нежеланието на нововъзникващите икономики да затегнат в достатъчна степен монетарната си политика. Тази комбинация предполага, че инфлацията може да излезе извън контрол, ако не бъде обуздана. Днешните притеснения се проявяват по различен начин в различните страни. В развиващите се пазари, политиците се страхуват от социално напрежение, а технократите се терзаят от прегряване на икономиките. Страхът от инфлация се надига и сред някои от централните банкери в богатите икономики, където доскоро дефлацията изглеждаше по-голямата заплаха. Двама от членовете на комисията по парична политика на Централната банка на Англия (Bank of England) гласуваха миналия месец за незабавно увеличение на основния лихвен процент, а изтъкнат представител на ЕЦБ заяви, че увеличението на привнесената в Европа инфлация „не може да бъде пренебрегнато”.
Въпреки това, централните банкери не би трябвало да се тревожат прекалено от мащаба или от динамиката на общата инфлация. Инфлацията се е увеличила, но не чак толкова много. В нито една голяма икономика – нововъзникваща или богата, тя не е достигнала пиковите стойности от 2008 г. (в САЩ тя е само 1.5%). До голяма степен възходът на инфлацията в последно време бе задвижен от еднократни фактори, като слабата реколта в Русия, която тласна нагоре цените на зърното и увеличението на ДДС във Великобритания. Централните банкери би трябвало да игнорират такива временни сътресения. Тяхната роля е да предотвратяват превръщането на такива еднократни увеличения в постоянен увеличаващ се инфлационен натиск.
До момента обаче няма много признаци за това. В Америка, базисната инфлация (която изключва храните и горивата) се е повишила със скромните 0.8% през 2010-а, а в еврозоната се стабилизира на ниво 1.1% в последно време. Дори и в бурно развиващите се икономики базисната инфлация се повишава много по-бавно отколкото през 2008 година.
Ситуацията в Германия може би е изключение. С добре работещата икономика и намаляваща безработица, заплатите може да започнат да се повишават. За разлика от англосаксонските си колеги, германските работници може да си компенсират неотдавнашното повишение на храните и горивата. Но това би било по-скоро добра новина. След като в продължение на едно десетилетие увеличението на заплатите в Германия бе подтискано, по-бързото им нарастване сега ще повиши вътрешното търсене и ще помогне за преориентиране на икономиката на страната. Затова малко по-висока инфлация в Германия ще улесни нещата за задлъжнелите периферните икономики на еврозоната, тъй като намаляването на заплатите и на цените, необходимо за да ги направи конкурентни ще бъде по-малко. Поради тези две причини ЕЦБ не би трябвало да предприема прекалено строги мерки срещу инфлацията.
Положението в развиващите се икономики също е различно.
Повечето от тях се опитват да се конкурират чрез монетарна политика, която е много-по хлабава отколкото през 2008-а и това създава реален риск от постоянни проблеми с инфлацията. Но дори тук опасностите може да бъдат преувеличени. Повишаването на заплатите и цените в Китай например трябва да помогне за ребалансиране на икономиката на страната към вътрешните разходи - практическата равностойност на една по-силна валута. Ниските лихвени проценти в богатите страни правят живота по-сложен за политиците в нововъзникващите икономики: ако политиците от развиващите се пазари повишат лихвите, те привличат повече чуждестранни капитали и подклаждат инфлацията. Те могат да се опитат да контролират притокът на чужди капитали, но това често е неефективно. Далеч по-добре е да се намалят разходите и съответно инфлацията чрез по-рестриктивна фискална политика. В Индия и Бразилия основният инструмент за борба с инфлацията трябва да бъде по-ниският бюджетен дефицит.
Всичко това подсказва, че ситуацията не е толкова драматична. Инфлацията винаги е причина за безпокойство, но поне засега – не и за паника.
По сп. Economist

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010