Защо контролът над Интернет в Египет се провали

4 Феруари, 2011 - 16:16 - Klassa.bg Rss - всички новини

Пет дни след като правителството на Египет прекъсна достъпа на гражданите си до Интернет, връзката на страната с глобалната мрежа бе възстановена. И това не е защото революцията в Египет е приключила - всъщност борбата може би е в самото си начало.
Защо Хосни Мубарак се отказа от тоталното информационно затъмнение? Отговорът трябва да бъде урок за други враждебно настроени към Интернет режими.
„В която и да е модерна страна, блокирането на Интернет достъпа на милиони хора не може да бъде целесъобразен подход за потушаване на недоволството”, твърди Луси Морилон - председател на Интернет отдела на организацията „Репортери без граници”. Според нея има три фактора, които вероятно са накарали властите в Египет да възстановят Интернет връзките: Първо, правителството на Египет се оказа в неловко положение и нямаше как да пренебрегне международния натиск, включително от страна на своите приятели в Държавния департамент на САЩ, които го подтикваха да възстанови Интернет достъпа.
От друга страна, икономиката на страната понесе загуби от самоналоженото Интернет „изгнание”. В последните дни на януари страната изключи и последния си работещ доставчик на Интернет услуги – Noor – хост на много банки и транснационални компании, включително на Coca-Cola и националния авиопревозвач Egypt Air.
Но най-важното е, че Интернет затъмнението в Египет просто дойде твърде късно, за да бъдe ефективно. „Протестиращите вече бяха по улиците”, казва Морилон. „Ако правителството се страхуваше, че Интернет може да се използва като средство за мобилизиране на недоволните от режима, мрежата вече бе изиграла тази си роля”.
В крайна сметка, Египет е изправен пред същия проблем като всеки един репресивен режим в „дигиталната” ера, който професорът по социология Зейнеп Туфекчи от Университета на Мериленд нарича „дилемата на диктатора”, обобщавайки го по следния начин: „Ако позволяват Интернет да се разпространява в страната, това представлява заплаха за режима. Ако пък ли не позволят – се оказват откъснати от света - икономически и социално”. Основният проблем в тази дилема е, че „филтрирането на опасните части” на Интернет е по-трудно, отколкото изглежда.
Голяма част от дебата за Интернет цензурата е насочена към разпространената в репресивните режими практика да бъдат блокирани ключови думи и конкретни дискусии, както например в момента в Китай е блокирано всичко, което се отнася до размириците в Египет. Туфекчи твърди, че самата комуникация е това, което заплашва авторитарното управление, тъй като недоволните я използват, за да се мобилизират за протестите си. „Хората знаят дали са щастливи или нещастни, проблемът е в колективните действия. Не цензурираната информация представлява най-голямата заплаха за режима, а възможността за формиране на общественото пространство в Интернет, което е извън техния контрол”, обяснява Туфекчи. Тази дилема се изостря все повече сега, когато недоволството вече ескалира и се пренесе на улиците.
През първите 24 часа от протестите, започнали на 25 януари, правителството блокира Twitter. Но според Морилон от „Репортери без граници”, на властта й отне още един ден, за да блокира Facebook – едно далеч по-популярно средство за онлайн общуване сред населението в Египет. Но дори и тогава, един от петте тестери в страната все още имаше достъп до сайта, което означава, че поне един Интернет доставчик не е изпълнил заповедта за блокиране.
Революцията на Египет съвсем не е приключила, както и борбата за Интернет в страната. Мозъчният тръст Citizen Lab, лобиращ за свобода на словото в Интернет пространството, предупреди в Twitter, че в Египет все още може да се следи за недоволство изразено по Интернет и призова египтяните да използва инструмента за анонимност Tor, за да прикрият политическата си активност в мрежата.
По сп. Forbes

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010