Китай не е белият рицар в европейската дългова криза

27 Януари, 2011 - 17:53 - Klassa.bg Rss - всички новини

„Блумбърг“
Китай се безпокои за бъдещето на европейската икономика. Но колко далеч е готов да отиде той, за да гарантира оцеляването на еврото в кризата със суверенните задължения на членките на еврозоната?
Не много далеч.
Обещанията на Китай да закупи гръцки и испански облигации, както и да окаже финансова помощ на Португалия показват, че търговията и инвестициите са заложени на карта. В крайна сметка Европа е първостепенна дестинация за китайския износ.
„Наистина вярваме в европейските финансови пазари и в еврото, заяви заместник-управителят на Китайската народна банка И Ган на брифинг в Лондон този месец. Ще останем на европейския пазар още дълго време. Китай е дългосрочен, стабилен инвеститор в Европа.“
И макар че тези покупки са сигнал, че Китай има желание да подкрепи еврото, те си остават преди всичко символични жестове. И няма да са нито чак толкова големи, нито пък ще се увеличат значително.
Чрез закупуването на облигации и сключването на инвестиционни сделки в европейски компании с финансови затруднения Китай се опитва да си създаде приятели и да построи мостове. Той иска да бъде признат от Европейския съюз за пазарна икономика. Това признание би принудило Европа да ограничи броя на антидъмпинговите дела, заведени от ЕС срещу вноса от Китай.
Съюзяването със средиземноморските правителства, които по принцип са предпазливи към китайската търговия, може да помогне на Китай да постигне тази цел. Демонстрацията на „мека“ и ориентирана към бизнеса дипломация от страна на Китай също може да помогне на азиатската държава в деликатните дискусии с европейските лидери относно антиоръжейното ембарго, наложено от ЕС след събитията на площад „Тянанмън“ през 1989 г.Нож с две остриета
Покупките на облигации обаче са нож с две остриета. Много хора смятат, че Китай иска да поддържа еврото, за да диверсифицира валутните си запаси, които в момента са предимно в щатски долари. Пекин обаче е изправен пред дилема: притежаваните от него съкровищни облигации помагат да се стабилизира доларът, с който юанът е обвързан по курс, подценен според някои, за да се стимулира износът. Намаляването на резервите в долари ще доведе до ново поскъпване на юана и обезценяване на щатската валута, а именно това се опитва да постигне Федералният резерв с политиката си на количествени улеснения.
Несигурната съдба на еврото влошава още повече и без това мрачните перспективи пред Европа за тази година. Европейската комисия прогнозира ръст от 1,5% през 2011 г. спрямо 1,7% през 2010 г. Той ще бъде осигурен най-вече от Германия, докато останалите държави от еврозоната продължават да отбелязват спад.
Китай бе пощаден от финансовата криза, която възникна в САЩ и се пренесе в Европа, повличайки банки и държавни финанси. Китайската търговия отслабна само временно в разгара на вихрушката. Все пак страната вероятно ще трябва да се примири с по-дългосрочно забавяне на износа за Стария континент. Заради въвежданите от европейските правителства икономии се очаква ново колебание във вътрешното търсене в обединението, което, естествено, ще засегне и вноса.
Актуално проучване на Международния валутен фонд показва, че след сериозна банкова и финансова криза са необходими около 10 години за нормализиране на импорта в засегнатите страни. През 2009 г. европейският внос от Китай падна на €214 млрд. при €247 млрд. през 2008 г., като между 2005 г. и 2008 г. този показател растеше със среден годишен темп от 18%.
През 2010 г. вносът на китайски стоки в ЕС отново нарасна – с 31% за периода януари-октомври. Това съживяване обаче може да се окаже мимолетно. Анализ на Световната банка твърди, че кризата е тласнала развитите страни към по-ниска траектория на растежа. Това несъмнено ще окаже негативен ефект върху експортно ориентирани държави като Китай.Износ на iPad
Китайският производствен модел е тясно свързан с търговските отношения с Европа. Макар днес да изнася по-сложни продукти, отколкото преди няколко години, като например iPad, страната не контролира технологията, а отговаря за сглобяването на крайния продукт за реекспорт. Това става в мащабни заводи с милиони служители, които китайското правителство трябва да поддържа щастливи и на заплата.
Въпреки многото медийни репортажи напоследък за това, как Китай вдига възнагражденията и става по-конкурентоспособен в технологично отношение, той все още се нуждае от инвестиции в мащабни и трудоемки производства, за да впрегне огромното си население на работа. Две пети от работната сила на страната все още е по селата и трябва да бъде изместена на по-добри позиции, т.е. по заводите.
Подобни огромни капиталовложения са възможни единствено с помощта на чуждестранните компании, опериращи в Китай. Южнокорейските, японските, тайванските (и не толкова европейските) представители на бизнеса могат да бъдат водещите инвеститори. Тези азиатски пари обаче са за заводи, които сглобяват продукти за реекспорт на Запад. Ако вътрешното търсене в Европа се забави, чуждестранните инвестиции в Китай също ще намалеят.
В контекста на тази сурова реалност попада приключилата наскоро обиколка на китайски вицепремиер из европейските столици. Целта й бе да уталожи раздразнението на европейските инвеститори от практики, като насилствения технологичен трансфер в рамките на джойнт венчърите, и да адресира задълбочаващите се протекционистки настроения в региона.
В момента Китай просто не може да се раздели с доларите си, така че европейските лидери не бива да очакват нещо повече от символична подкрепа от страна на Пекин за единната валута.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010